Колкото повече държавата го "ограничава", толкова повече избуява. Какъв е номерът?

Колкото повече го режат, толкова повече избуява - що е то?

Не, не е бурен, верният отговор е хазарт. Само че заданието на гатанката е подвеждащо - „репресивните“ мерки срещу игрите със залагане на пари често се оказват половинчати, имитиращи и дори с обратно действие - насърчаващи.

През май депутатите, които дълги години се разсейваха, внезапно

решиха най-сетне да ограничат рекламите

на игрите, водещи до пристрастяване, че и до разоряване. Инициативата бе на ДПС (лагера на Делян Пеевски и Йордан Цонев). Ходът изглеждаше силен: край на досадните клипове, които прекъсваха филми и предавания по 10 пъти в най-гледаното време; край на дразнещите изскачащи карета по сайтове, които закриваха статиите; никакви хазартни реклами по билбордове близо до училища, детски градини, студентски общежития.

Само че едно е на думи и на хартия (в някакъв си закон), друго е в действителност. Паната с реклама на „бетинг“ оператори и игри дори се умножиха (bet, от англ. - залог, залагам). В София ги има на всяко кръстовище. Забраната подобни плакати да се разполагат близо до учебни заведения бе приета, като „близо“ е 300 метра. Игралните зали трябва да изчезнат от малките (и бедни) градове и села (с жители под 10 000 души), но не веднага, а след години, решиха депутатите.   

Новинарските сайтове и портали наистина свалиха преките реклами - на игри, по пък изскачат реклами на фирмите - организатори на хазартни забавления в зали и в интернет като „Инбет“, „Уинбет“, „Бетано“, „Бет 365“. Промушва се и по някое „колело на късмета“.

Дали това не са нарушения на уж категоричната забрана за реклама на хазарт, която изрично обхваща и електронните медии? На този въпрос трябва да отговори Съвета за електронни медии /СЕМ/. Обаче там се чудели какво да следят, защото не знаели що е „медийно пространство“ (в закона нямало определение).  

Може би пък НАП, в която се вля Държавната агенция за хазарта след скандалите около лотариите на Васил Божков и спора за стотиците милиони левове такси, ще се размърда? Може би, някога, но не сега - имали сигнали, които проверяват.  

И докато СЕМ се чуди що е медийно пространство и къде свършват контролните й правомощия, а данъчните проверяват, хазартът дебне отвсякъде - от пана по оживени улици до необятния свят на социалните мрежи, а хиляди пунктове за залагания, игрални зали и казина с приказни и екзотични имена като „Сезам“, Лас Вегас“ приканват и в „Люлин“, и в Каспичан и Драгоман с разноцветни надписи и безброй мигащи светлини. Тези „казина“, особено в по-бедните квартали, обикновено си имат за съседи заложни къща и фирми за бързи кредити - защото „риск печели, но и риск губи“, а когато късметът изневери и играчът загуби всичките си пари, има нужда от заеми.

А рулетките и колелата на късмета неспирно се въртят - и за бедни, и за богати. И стигаме до другата гатанка:

„Колкото повече го облагаш, толкова повече печели

- що е то?" Верният отговор отново е „хазарт“.

Пак наскоро депутатите решително, смело и отговорно гласуваха таксите за хазарт да се увеличат. Поне така бе обяснено на лековерната публика. Вещи в темата обаче казват друго - увеличението всъщност е намаление. Съществената промята е в основата, която се облага - именно тя се „стеснява“. И така макар че формално таксите се вдигат, това не води до пропорционално увеличение на сумите, които дължат на бюджета.

До края на 2023 г. лотариите, игрите със спортни залози, надбягванията с кучета и други офлайн хазартни игри се облагаха с такса 15% върху направените залози. Сега схемата е друга - еднократна такса 300 000 лв. плюс 20% върху разликата между направените залози и изплатените печалби. Това изглежда като по-високо облагане (от МФ се кълнат, че е така), но всъщност е намаляване на данъчното бреме. А също и откровена покана към хазартните фирми да „раздават“ колкото може по-големи печалби (което на свой ред е възможност за пране на пари - неслучаен бизнесмен случайно удря „джакпота“ и лесно доказва пред НАП произхода на благосъстоянието си).   

Иначе хазартният бизнес си има чудесно алиби за своя просперитет - колкото повече пари върти, толкова повече спонсорира родния спорт. Това е и мантрата на мощното му лоби.  

Има категорични доказателства, че „ограничителните“ мерки и „вдигането“ на ставки не притесняват особено бизнеса, печелещ от хазарт. И предните „рестрикции“ на държавата се оказаха ялови, само разместиха играчите (други заеха трона на „императора“ Васил Божков).  

След прекратяването през 2020 г. на лотариите с търкане на талончета, по които българите бяха пощурели, за пет години оборотите на хазартния бизнес като цяло са скочили около 10 пъти. През 2023 г. на 120 853 късметлии са били изплатени 5.79 млрд. лв. (това са само печалби над 5000 лв., дребните не са включени). За сравнение - през 2017 г. спечелите над 5000 лв. са били само 13 447, а общата сума е наброявала едва 627 млн. лв. Това показват данни, поискани от „Медиапул“ и предоставени от приходната агенцията.

Скокът на изплатените печалби е показателен, че играчите и залаганите пари се множат и в хазарта се въртят все по-големи обороти.

От най-новите мерки на държавата срещу опасните пипала на хазарта реално има само видим ефект - поне по телевизиите рекламите изчезнаха. При това

„свалянето“ мина лесно, без много съпротива.

Това подхрани подозрения, че е съгласувано с хазартните оператори, които са преценили, че тв рекламата им носи повече разходи, отколкото приходи (любителите на онлайн хазарт например едва ли са се запалили, защото са видели клип по тв). И забраната е направила услуга на рекламодателите, като ги е отървала предсрочно и безболезнено (без неустойки) от сключените договори.

Появи се и друго „тълкуване“ - няКой е решил да накаже големите частни телевизии, като им отнеме големи рекламодатели. Може би някога ще разберем истината, а може би не...

Хзартните рекламите в медиите са забранени, пише в закона.

Но организаторите на хазарт продължават да се рекламират по е-медии и след забраната.