От години Швеция води крайно рестриктивна политика срещу имиграцията. И тя явно дава резултати, но не винаги най-очакваните. Войната на бандите в някои части на страната показа ясно наличните проблеми.
По данни на Националния статистически институт броят на имигрантите в Швеция е най-ниският от дълго време насам. От януари до май тази година напусналите страната са с 5 700 повече, отколкото установилите се в нея. Очаква се тази тенденция да се запази, заяви по този повод министърката по въпросите на миграцията Мария Стенергард. Броят на молбите за убежище е най-ниският от 1997 г. насам, добави тя.
Това, че се подават все по-малко молби за убежище, обаче не е нова тенденция. Още през 2016 г. беше регистриран значителен спад – от 156 000 молби през 2015 г. на само 22 000 молби година по-късно.
Драстично променена миграционна политика
Ако в миналото Швеция провеждаше доста либерална политика по отношение на имиграцията и приемаше много хора от кризисни държави като бивша Югославия, Афганистан, Сирия, Ирак и Сомалия, в края на 2015 година управляващите тогава социалдемократи значително промениха миграционната си политика. Така те отговориха на огромния тогава приток на хора, търсещи убежище в страната, и свързаните с този факт трудности по приема и интеграцията на тези бежанци.
От октомври 2022 г. Швеция има правителството на малцинството под ръководството на министър-председателя Улф Кристерсон. То е съставено от умерени, християндемократи и либерали и се подкрепя от дясната националистическа партия „Шведски демократи“. Сега се ототчита, че все повече хора, родени в Ирак, Сомалия или Сирия, се връщат в родните си страни. Не е ясно какъв е делът на доброволно напускащите Швеция, но Мария Стенергард изглежда убедена, че тази тенденция се дължи на по-рестриктивната имиграционна политика през последните години: „Усилията на правителството дават резултат“, посочи министърката.
Министърката по проблемите на миграцията Мария Стенергард Снимка: Christine Olsson/TT/picture alliance
Остава неясно какви точно са мотивите на чужденците, които напускат Швеция. Изследователят на миграционните процеси Бернд Парусел написа още през 2017 година, че мерки, които затрудняват ежедневието на търсещите убежище, не са подходящи, за да ги принудят да напуснат страната. Той предупреждаваше, че ако им бъдат спрени паричните помощи или ги лишат от жилище, това само ще създаде допълнителни социални проблеми.
Министър Стенергард обаче вижда положителен ефект от спадащата имиграция. „Това е от решаващо значение, ако искаме да подобрим интеграцията“, уверява министърката. На пръв поглед изглежда логично, че успешната интеграция е по-лесна, ако мигрантите са по-малко на брой. Но според експерта по миграцията Парусел е невъзможно хем да се стремиш да отблъскваш имигрантите от Швеция, като ги държиш в неведение относно перспективите им да останат в страната, хем да се опитваш да подобриш интеграцията им. Заключението му гласи: „Това не е работещ модел“.
Проблемът с бандите
Като цяло може да се каже, че през последните години Швеция ефективно е ограничила имиграцията. Но един от признаците, че това не решава всички проблеми, е активизирането на организираните престъпни банди. Борбата срещу този вид престъпност е сред приоритетите на настоящия консервативен министър-председател Улф Кристерсон, който вижда причините за това в „безотговорната имиграционна политика и неуспешната интеграция“ на предишното правителство.
Швеция от години се бори с престъпните банди, които се финансират основно от трафик на наркотици и измами. Конфликтите между отделните групировки нерядко водят и до смъртоносни престрелки и нападения с експлозиви, причиняващи смъртта на невинни хора. Този вид престъпления обикновено се извършват в по-бедните квартали и предградия, където живеят предимно хора с мигрантски произход. Според експерти това се дължи главно на високите нива на безработица, липсата на перспективи и бедността в тези квартали.