Смайващото навлизане на Украйна в руската гранична Курска област беше смела авантюра за военните командири на страната, които ангажираха ограничените си ресурси с рисковано нападение срещу въоръжен с ядрено оръжие враг без гаранции за успех.

След първите признаци на напредък украинският президент Володимир Зеленски наруши мълчанието си и разказа за ежедневните успехи на Киев на своята уморена от войната общественост. Украинските официални представители заявиха в сряда, че контролират 1000 квадратни километра вражеска територия, включително най-малко 74 селища, и са пленили стотици руски военнопленници.

Седмица след нейното начало обаче общата цел на дръзката операция все още не е ясна - ще се окопае ли Украйна и ще запази ли завладяната територия, ще навлезе ли още по-навътре в територията на Русия или ще се оттегли?

Ясно е само, че навлизането промени бойното поле. Шокът от мълниеносното придвижване на Украйна разкри пролуки в защитата на мощния ѝ противник. Нападението също така рискува да задълбочи собствените слабости на Украйна чрез удължаване на фронтовата линия и ангажиране на нови войски в момент, когато военните лидери изпитват недостиг от жива сила.

За да води операцията в Курска област, Киев разположи батальони, извадени от съставите на многобройни бригади, някои от които бяха изтеглени от най-горещите части на фронтовата линия, където настъплението на Русия продължава с пълна сила. Засега стратегическото превъзходство на Москва като цяло е непокътнато.
„Разтягането на фронтовата линия за нас е също разтягане на фронтовата линия и за врага“, заяви командирът на 14-и полк за безпилотни летателни апарати, който използва бойното име Чарли, след участието си в началния етап на офанзивата. „Само ние се подготвихме за тази операция в детайли. Руснаците изобщо не бяха подготвени за тази операция“, добави той.

Докато офанзивата навлиза във втората си седмица, украинските сили пробиват в няколко посоки от руския град Суджа.
Снимките от бойното поле, показващи колони от унищожени руски въоръжения, напомнят за успешните контраатаки на Украйна през 2022 г. в Херсон и Харков. Те са също така и благословия за националния дух, който се понижи след неуспешната лятна контраофанзива през 2023 г. и месеците на последните загуби на територии в източната част на страната.

Но някои наблюдатели се въздържат да направят преценка дали Курска област е подходящият театър на действие за започване на офанзива. Приблизителните оценки за числеността на действащите там войски варират от 5000 до 12 000 души.
Украйна твърди, че в рамките на една седмица е превзела почти толкова руска земя в Курска област, колкото руските сили са завзели в Украйна през последните седем месеца, съобщи Институтът за изследване на войната, базиран във Вашингтон мозъчен тръст.
Руските власти потвърдиха украинските успехи, но ги определиха като по-малки от това, което се тиражира. Въпреки това те евакуираха около 132 000 души.
На стотици руски военнопленници бяха сложени превръзки на очите и те бяха откарани с камиони в първите моменти на мълниеносното настъпление. Те биха могли да бъдат използвани в бъдещи размени на военнопленници, за да бъдат освободени хиляди украински войници и цивилни, намиращи се в руски плен.
Украинският парламентарен комисар за човешките права Дмитро Лубинец заяви, че боевете в Курска област са накарали руския омбудсман Татяна Москалкова да започне да говори за размяна на военнопленници. За пръв път такова искане идва от Москва.
От политическа гледна точка навлизането предизвика обрат спрямо Русия и промени условията на конфликта, в който Украйна все повече изглеждаше обречена да приеме неблагоприятните условия за прекратяване на огъня. Ударът беше също така мощен пример за украинската решителност и послание към западните съюзници, които се колебаеха дали да позволят предоставени като дарение оръжия да бъдат използвани за удари по-дълбоко навътре на руска територия.
Нападението показа, че страхът от пресичане на руските „червени линии“, които могат да доведат до ядрена ескалация, „е мит и закалената в битки украинска армия остава огромна сила“, написа Тарас Кузио, професор по политически науки в Националния университет „Киевско-Могилянска академия“.
Михайло Подоляк, съветникът на украинския президент Володимир Зеленски, изказа предположението, че навлизането може да укрепи също и позициите на Киев в бъдещи преговори с Русия. Окупирането на част от руската територия преди евентуални преговори за прекратяване на огъня може да даде на Украйна известни лостове за влияние.
Въпреки че сраженията продължават, територията, която в момента е под украински контрол, сама по себе си е с малка икономическа или стратегическа стойност. „В района има важна газова инфраструктура, но нейната полезност вероятно ще бъде ограничена, освен като незначителна разменна монета. Украинците също така са прекъснали железопътна линия, която минава от град Лгов до Белгород“, смята Паси Паройнен от „Блек Бърд груп“ (Black Bird Group), базирана във Финландия разузнавателна агенция, използваща публично достъпни източници, която наблюдава войната.

Основните военни бази са далече от сегашната зона на действия и се очаква напредъкът на Украйна да се забави, тъй като Русия изпраща там повече сили.
Украински официални представители заявиха, че не възнамеряват да окупират Курскска област, но биха могли да се опитат да създадат буферна зона, за да защитят селищата в граничещата с нея Сумска област от непрестанните руски артилерийски атаки и да блокират линиите за доставки на североизток.
Принуждаването на Русия да разгърне резерви, предназначени за други участъци на 1000-километровата фронтова линия, е минималната цел, каза украинският командир Чарли. Но досега фокусът на Москва в Донецки регион не се е променил.
Някои части от украинските войски бяха изтеглени именно от тези линии, където недостигът на жива сила беше ключов фактор, който допринесе за загубите на територии през тази година.
В стратегически важния район на Покровск, който е основната цел на настъплението на Русия, военнослужещите не са забелязали почти никакви подобрения след навлизането в Курска област.
„Нищо не се е променило“, каза войник, известен с бойното име Киянин. „Ако изобщо се забелязва нещо, виждам засилване на руските настъпателни действия“, добави той.
Но операцията в Курска област „показа, че те не могат да защитят собствената си територия“, заяви Киянин. „Всички тук сме вдъхновени. Много от нашите войници искаха да отидат в Курска област и да ги изтласкат направо към Кремъл“, заключи той.
Вземайки на прицел Северната групировка на силите на Русия, която захранва фронта при Харков, е ключова цел, каза Константин Машовец, украински военен експерт. За някои руски части се съобщава, че са се преместили от град Вовчанск в Харков, добави той.
В южната част на страната малък брой руски части са прехвърлени от Херсонска и Запорожка област, заяви Дмитро Лихови, говорителят на оперативната група „Таврия“. Това обаче не оказа влияние върху руските атаки. „Дори наблюдаваме засилване на (руската) активност“, каза Лиховий.

Операцията в Курска област отвлече също така вниманието от източния фронт, където десетки хиляди украинци бяха убити и ранени и където украинската армия полага усилия да запълни пукнатините в своята отбрана.
Най-много териториални загуби през юни и юли бяха регистрирани в района на град Покровск, който се намира близо до логистичен хъб, като сраженията се засилиха и край градовете Торецк и Часив Яр.
Руските сили възстановиха тези атаки, за да се възползват от умората и недостига на военнослужещи. В много случаи загубите бяха резултат от лошо планирани ротации на войсковите части и грешки, които поставиха под съмнение цялостната стратегия на генералния щаб на украинската армия.
„Няма как Русия да спре действията си в участъците от фронтовата линия, където има тактически успех“, заяви Машовец. „Там те ще натискат и притискат, докато не остане и последният им човек, независимо от всичко“. Но настъплението в Курска област може да принуди Кремъл да изтегли резервите „от участъците от фронтовата линия, които са от второстепенно значение“, заключи той.