#В началото започвате да гледате историята за американка, която попада в Париж и се диви на френския нрав и традиции като начин за забавление, после това забавление се превръща в начин да забравите за сериозните грижи, които имате и да се потопите в един действително ежедневен свят, който е толкова повърхностен, че ви действа като антистрес таблетка. Наивните епизоди на "Емили в Париж" са наивни още от първия сезон и наистина не сме очаквали дълбоки екзистенциални драми или референции към Годар и Трюфо.

Емили е сладка американка, която яхва модната, ПР, рекламната и любовната вълна на Париж, за да ни покаже колко лековат може да бъде светът. Уви, той е такъв само по Нетфликс. 

Ако сте гледали предишните три сезона на сериала, знаете, че историята се завърта около момиче от САЩ, което работи като маркетингова експертка и отива за кратък работен престой в Париж. Париж се оказва нейното място и тя зарязва американско гадже и лайфстайл заради кроасаните с масло, дизайнерските облекла, гурме атракциите и ... мъжете в града на любовта.

Емили попада на ангажиран с гадже секси гурме шеф, който, освен, че е французин, живее в същата жилищна сграда.

Свалката се задълбочава, а приятелката на Габриел Камил започва да се сближава с Емили и да стават близки приятелки.

Когато Камил разбира за аферата между Емили и Габриел, тя се чувства предадена, но в крайна сметка намира сили да прости на Габриел, а Емили пък среща британски банков брокер, Алфи, който посещава като нея курсове по френски език. След много интриги, закачки и глупави ситуации, Габриел се жени за Камил, но преди да се случи това, Камил му казва, че знае, че той обича Емили и не бива да се сключват брак.

От тази история започва и четвъртият сезон. А какво видяхме в него? 

Сякаш всичко започна наново. Виждаме Емили, която наново кръжи в пространството с ексцентрични облекла, цветя, райета и се чуди кой да избере, а сцените са в нещо като сапунен сериал.

Петте епизода, които видяхме отразяват паралелния интерес на Емили и към Алфи, и към Габриел, като в последните два епизода, които са излезли до момента, Габриел бие по внимание Алфи. 

"Емили в Париж" е типичен пример за сериал, който едновременно ни забавлява с наивността си и с изваждането на последствията от реални ситуации, но едновременно с това ни призовава да гледаме още и още и да не спираме със следващите сезони. 

Защо това е така? 

Причината е в триковете, които се използват и при сапунените сериали, в които може да изгледаме 46464 епизода, но ситуациите да не бъдат разрешавани, а напротив, затруднени - всичко изглежда а-ха да се получи и всички да ъдат здрави и щастливи, но в последния момент някой ще кресне силно, че е против този брак. Сериалът ни изважда поне за около трийсет минути от иначе по-тежката действителност от тази на Емили и ни кара да романтизираме поне малко реалния живот. 

Всеки мечтае за безгрижни дни и нощи, живеейки на очарователна улица в Париж, работейки в луксозна маркетингова агенция с шефка Силви, която заслужава приза за Френска жена на века (Филипин Лерой-Болие), хапвайки пресни кроасани за закуска и обитавайки пространствата на най-скъпите хотели, барове и ресторанти. А проблемите на личния му живот да се свеждат основно до това да си раздвоен между чаровен млад мулат и секси френски готвач. 

Гледаме Емили и си казваме - ех, животът може и да е такъв - от него да бъдат изрязани сложностите му, реалните последствия от постъпките ни и трудностите. Става, но само в Нетфликс. 

Затова бих продължила да гледаме сезоните на "Емили в Париж".

Животът в Париж изглежда като в научна фантастика, в която в града няма боклуци, хаос, киша, сняг, дъжд, протести, задръствания, катастрофи, псуващи хора. Париж изглежда най-тихото, цветно, напарфюмирано, изчистено пространство. Емили сменя гаджетата между закуската с кроасан и гурме ресторанта вечер, а работата й се състои от забавни и приятни моменти, в които най-вече си прави селфита с телефона си. 

Втората част на четвъртия сезон на сериала ще излезе на 12 септември в Нетфликс, когато предстои ново пътешествия за Емили: това в Рим. Рим означава и нова тръпка - Емили забравя мъжете от живота си със скоростта на бърз китайски влак. Един от кадрите в Рим реферира именно към филма "Римска ваканция" (1953) с Одри Хепбърн.

Предстои да разберем доколко ваканцията й наподобява реалността или поне се доближава до тази на Одри във филма на Уилям Уилър.