С поредно „джентълменско споразумение“ Борисов и Пеевски ни бутат обратно към 2023 г.

Много е примамливо да се говори за почтеност в политиката. През 2001 г. така Симеон Сакскобургготски спечели парламентарните избори – с лозунга „Почтеност във всичко“. И сега Бойко Борисов предлага на колегите си партийни шефове да сключат едно „джентълменско споразумение“ в името на обществения и държавния интерес. Хубаво звучи – докато не си припомним сглобката от 2023 г., която се случи точно чрез същия подход, и всички безобразия, които бяха натворени тогава.

Тогава голямата сделка между ГЕРБ и ПП-ДБ (с не съвсем дискретната фигура на Делян Пеевски, надничаща зад тях) започна именно като „джентълменско споразумение“. Началото беше съвсем разумно – да се избере ръководство на парламента, така че законодателната власт да се конституира и да заработи. Така се стигна до разбирателството, че Росен Желязков от ГЕРБ-СДС ще оглави Народното събрание, а три месеца по-късно Никола Минчев от ПП-ДБ ще го смени на поста. Същата договорка беше приложена и за ключовата комисия по правни въпроси на парламента, само че по обратния начин – първо да я оглави човек на ПП-ДБ, а после гербер. Така се породи принципът на ротацията във властта. Окей, хубаво, странна формула, но поне парламентът тръгна.

После обаче

„джентълменското споразумение“ са разшири със законодателна и управленска програма.

А принципът на ротацията обхвана и изпълнителната власт – правителството беше поверено на Николай Денков от ПП-ДБ като премиер с обещанието, че 9 месеца по-късно вицепремиерът Мария Габриел от ГЕРБ-СДС ще го замести на поста. Към тази схема се нагоди и ротацията в парламента – Желязков си осигури поста на председател за първите 9 месеца. От целия този модел единствено ротацията в правната комисия се случи. Премиерът и председателят на парламента си запазиха местата до рухването на сделката, останала известна като „сглобката“.

Какво се случи междувременно? Държавата се управляваше от министри, които така и не разбрахме кой беше определил. Първоначално Борисов и колегите му от десницата ни залъгваха, че само Габриел била номинирана от герберите, а останалите си били хора на ПП-ДБ. После, когато почнаха скандалите в сглобката, се разбра, че това изобщо не е така – за министрите на вътрешните работи Калин Стоянов и на електронното управление Александър Йоловски десните заговориха, че всъщност работели за Делян Пеевски. Е, как така се получава – ПП-ДБ ги номинира, пък те са хора на Пеевски? Казва ли ти някой! Със сигурност не и премиерът Денков, който докрай си мълча кой му е дал списъка с министрите.

После дойде безобразието с Конституцията.

Прокуратура, доминирана от политическа квота; служебно правителство със списък от потенциални премиери, за които до един се оказа, че са политически назначения (преобладаващо на Борисов); вдигане на забраната хора с два паспорта да влизат във властта. А антикорупционният закон? Нова Комисия за противодействие на корупцията, брояща едва трима души, които да се избират в парламента с две трети мнозинство – колкото имаше сглобката. Чудно как ли щяха да борят политическата корупция? Още нямаме отговор, защото този политически комитет така и не беше избран. Да не забравяме, разбира се, обновяването на Конституционния съд, в който сглобката прати Десислава Атанасова – с мъничък юридически стаж, който се компенсираше с над 15 години кариера в ГЕРБ!

Компромисите идваха един след друг, кой от кой по-грозен и калпав.

Това беше сглобката – този връх на българското коалиционно изкуство.

Съвсем подходящо беше, че нейният завършек дойде заради банален кадрови спор – кой да определи шефовете на МВР и на външно министерство. Това се оказа свръх силите на джентълмените и сглобката беше разпусната.

И сега Борисов ни бута обратно към това неприятно минало. „Естествени партньори за ГЕРБ са тези, които бяха в сглобката, плюс ИТН и БСП. Джентълменското споразумение е за избирателите и държавата“, обяви герберският водач преди няколко дни. Значи ПП-ДБ и ДПС (което засега означава Делян Пеевски), към които ще се добави актьорската трупа на Слави Трифонов и номенклатурата от „Позитано“ 20. Включването на нови политически групировки в старата сделка ще бъде необходимо – твърде вероятно е депутатските редици на оригиналните участници в сглобката да оредеят след предстоящите избори.

Всъщност,

единственото ново, което иска Борисов, е да му се признае първенството

– и съответно ГЕРБ-СДС да стане мандатоносител и да излъчи кабинета. Въпрос на гордост за герберския водач – да не стои някой като Николай Денков над него. А също и въпрос на министерски постове за герберската партийна върхушка. Както и да върне ДПС обратно в обръщение – а най-вероятно това означава отново да видим близкия до Борисов Пеевск да хвърля тежка сянка върху следизборната политическа комбинация.

Къде са тук останалите? ПП-ДБ още плачат, че ротацията не станала по план. Като че ли това беше най-големият проблем на сглобката! И бленуват за „равноотдалечена гражданска фигура за премиер“, на когото „да му се даде свобода в подхода и той да е независим от партийните интереси“. Как ще го намерят този човек? Та нали в момента, в който десните обявят такъв кандидат, останалите формации ще им кажат – след като вие го предлагате, значи си е ваш, какво ни го пробутвате за равноотдалечен!

ИТН и БСП толкова се плашат, че може да изпаднат от парламента, че не смеят да бъдат категорични. Първо гласувайте, после ще решаваме за коалиции – така говорят на избирателите. Това е все едно да им кажат – седнете на нашата маса, пък после ще ядете каквото ви сервираме. Хитреци, може и да намерят място сред останалите „джентълмени“.

Така, полека-лека, сглобката се презарежда за „Ново начало“. Другите обаче не искат Борисов и Пеевски, ще кажете? Те така говореха и при първата сглобка. После дойдоха други съображения – кадрови назначения, преработване на закони, че и на Конституцията дори, които се прикриваха зад мантрата за държавния и обществения интерес. И така „джентълменското споразумение“ се случи. Също толкова лесно може да се случи и сега, въпреки заклинанията, че няма да бъде същото.