Часове след като танковете на страни от Варшавския договор навлизат в Чехословакия през август 1968 г., румънският комунистически диктатор Николае Чаушеску осъжда инвазията пред многохилядна тълпа в центъра на Букурещ.

 

Тогава той казва, че потушаването на Пражката пролет представлява „сериозна опасност за мира в Европа и за перспективите на световния социализъм“.

 

Противопоставянето на Кремъл се възприема като смела демонстрация на независимостта на Румъния. То обаче е и много опасно.

В седмиците след нахлуването в Чехословакия, Чаушеску си представя сценарии за това как може да се развие едно нападение, ако военните стратези на Кремъл решат да нападнат собствената му страна.

Всяко съветско сухопътно нахлуване може да дойде от север, където границата на СССР се извива около Румъния. Чаушеску решава, че се налага да прокара път директно през планината Фъгъраш, която разделя населения юг на Румъния от изпълнената с малки населени места Трансилвания.

 

Тогава румънската власт изчислява, че такъв маршрут би позволил на бронирана дивизия от около 2000 машини да се разположи на север в планинския район на Трансилвания в рамките на 24 часа в случай на съветска атака.

По този начин се ражда и идеята за Трансфъгърашкото шосе.

 

Пенсионираният полковник от румънската армия Йон Брату потвърждава пред Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE/RL), че „спусъкът“ за изграждането на Трансфъгърашкото шосе е именно инвазията в Чехословакия.

 

Брату вече е на 76 години и добре си спомня времето, когато е командвал взвод от 175 войници, които са се трудили по склоновете на Фъгъраш преди 50 години.

 

Изграждането на маршрута е огромна задача. Веригата Фъгъраш е най-високата в румънските Южни Карпати. Върховете ѝсе извисяват на повече от 2500 метра надморска височина.

 

„Беше много трудно“, спомня си Брату. „Най-големият враг беше студът и бързите промени във времето.“ Към физическите трудности се прибавяли и „дивите животни, особено мечките и вълците“, спомня си той. Голям проблем представлява и борбата на многото млади войници, които остават в планинската пустош за дълги периоди далеч от близките си. „В неделя виждах съпругите или приятелките на момчетата да идват да ги видят. Те се прегръщаха, целуваха и плачеха заедно“, казва Брату.

 

Заплащането обаче е добро. „Всички, които работеха на Трансфъгърашкото шосе - от войници до генерали, от техници до изследователи, бяха добре възнаградени“, казва Брату.  По думите му някои работници са получавали пет пъти повече от средната заплата в страната по това време.

Задачата за построяването на пътя е поверена предимно на млади войници, докато миньорите са привлечени да прокопават тунелите в планините.

 

Броят на загиналите по проекта през годините на строителството му от 1970 до 1974 г. е спорен. Според официалните данни са загинали 40 работници, а според други броят им е много по-голям. При един инцидент през юли 1970 г. седем войници загиват след падане на камъни и дъждовна вода, докато се крият от лятна буря.

 

Спешността на проекта и тежките условия на работата са отразени в една история, разказана от бивш войник. Той описва как булдозер е смачкан „като муха“ под скала, която се сгромолясва от планината и се приземява върху превозното средство.

Докато скалата бъде взривена с експлозиви, сплесканите останки на булдозера са потънали толкова дълбоко под нивото на пътя, че работниците просто запълват дупката със сплескания булдозер, който все още е вътре.

Погребаната машина „остава там и до днес“, казва пенсионираният войник.

 

Когато Чаушеску посещава пътя по време на строителството му през 1971 г., той нарежда съоръжението да бъде модернизирано от път с чакъл до нормална двулентова отсечка, което да насърчи туризма в планините.

„Този тип решения бяха типични за Чаушеску“, казва журналистката Лавиния Бетеа пред румънски документален екип през 2015 г. „По време на посещения на строителни обекти или пред модели, изработени от проектанти за бъдещи проекти, той налага големи промени, а на специалистите се оставя да намерят начин да реализират това, което е предложил.“

 

Пътят е официално открит на 20 септември 1974 г., въпреки че строителството продължава още няколко години.

Височината, на която се намира пътят, означава, че той е затворен от есента до началото на лятото, но през топлите месеци се превръща в огромна туристическа атракция.

 

Днешната му популярността отчасти се дължи на популярно телевизионно предаване от 2009 г. През ноември същата година 6,7 млн. британски зрители гледат автомобилното предаване Top Gear. В епизода водещите пилят гуми, докато се движат с три суперавтомобила по Трансфъгърашкото шосе.

В кулминацията на сцената главният водещ на предаването Джереми Кларксън казва: „Това е най-добрият път в света.“

 

За войниците и работниците, построили пътя, един военен журналист пише:

„Те работиха и се жертваха с истинска убеденост. Бяха ентусиазирани за този проект, не заради комунизма или Чаушеску, а защото осъзнаваха значението на това, от което бяха част“.

За Брату тези изтощителни години на работа в планините остават скъп спомен. Построяването на Трансфъгърашкото шосе според него е било „приключение, житейски опит“. „Младостта и ентусиазмът преодоляват всички трудности“, казва още той.