Случвало ли ви се е да ядете отлежал чедър и да се зачудите колко години са твърде много за сирене? Е, годините току-що станаха още повече.
Сирене, намерено в Северозападен Китай, е на 3600 години и е обект на статия, публикувана в списание Cell.
Ако това не е достатъчно, за да развали апетита ви, учените съобщават, че сиренето е намерено заедно с мумифицирани трупове в Таримския басейн в провинция Синцзян.
Учените са устояли на желанието да го опитат. Вместо това, те са подложили сиренето от бронзовата епоха на множество тестове.
„Това е най-старата известна проба от сирене, откривана някога“, казва кореспондиращият автор Цяомей Фу (Qiaomei Fu) от Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология към Китайската академия на науките.
„Хранителни продукти като сиренето се съхраняват изключително трудно в продължение на хиляди години, което прави тази възможност рядка и ценна. Подробното изучаване на древното сирене може да ни помогне да разберем по-добре начина на хранене и културата на нашите предци“, добавя тя.
Преди това най-старите сирена в света са открити в Египет. Те датират отпреди 3200 до 2900 години.
Таримски мумии от днешния регион Синдзян в Северозападен Китай. Кредит: Wenying Li.
Находката е открита по изненадващ начин. Преди около 20 години археолози забелязват мистериозни бели вещества, размазани по главите и шиите на няколко мумифицирани тела в гробището Сяохъ в Таримския басейн в Северозападен Китай. Телата са на възраст между 3300 и 3600 години.
Археолозите се досещат, че това може да е вид ферментирал млечен продукт, но идентичността му им убягва досега.
Анализът разкрива краве и козе ДНК в пробите от сирене. За разлика от много техники за производство на сирене в Близкия изток и Средиземноморието, древните хора от Сяохъ са използвали различни видове животинско мляко в отделни партиди.
Допълнителен ДНК анализ показва, че сиренето е кефир, който днес е разпространен в Западна Евразия.
Фу и нейните колеги идентифицират и бактериални и гъбични видове, включително Lactobacillus kefiranofaciens и Pichia kudriavzevii, които често се срещат в съвременните кефирни зърна, използвани за започване на ферментация.
Зърната кефир - малки бели топчета, които превръщат млякото в кефир - са симбиотични култури. Те съдържат множество видове пробиотични бактерии и дрожди, които ферментират млякото в сирене.
Зърна кефир. Кредит: Wikimedia Commons
Откриването на древните бактерии дава възможност за изучаване на еволюцията на тези организми.
В съвременното производство на кефир има две основни групи бактерии Lactobacillus - едната произхожда от Русия, а другата - от Тибет. Руският тип е най-широко използваният в световен мащаб за производство на кисело мляко и сирене.
Екипът установява, че древният L. kefiranofaciens е по-тясно свързан с тибетската група, което оспорва дългогодишното убеждение, че кефирът произхожда единствено от планинския район на Северен Кавказ.
„Наблюденията ни показват, че културата на кефира се е запазила в северозападния китайски регион Синдзян още от бронзовата епоха“, казва Фу.
„Това е безпрецедентно изследване, което ни позволява да наблюдаваме как една бактерия е еволюирала през последните 3000 години. Освен това, изследвайки млечните продукти, получихме по-ясна представа за живота на древните хора и взаимодействието им със света“, коментира Фу.
Справка: Bronze Age cheese reveals human-Lactobacillus interactions over evolutionary history; Liu, Yichen et al.; Cell, Volume 0, Issue 0 DOI: 10.1016/j.cell.2024.08.008
Източник: World’s oldest cheese found in China next to Bronze Age mummies, Evrim Yazgin, cosmosmagaine.com
