С тайно договорени сглобки и неясни схеми за надпартийни кабинети няма да имаме стабилна изпълнителна власт

Трябва да направим правителство след изборите на 27 октомври, това е последният ни шанс. Тревожни изявления в този дух се чуват напоследък от политиците. Така е – на гражданите им дойде до гуша политическата класа да играе игрички и да върти интриги за тяхна сметка. И ако не се създаде кабинет в следващия парламент, твърде вероятно е при нови предсрочни избори следващата година избирателните секции съвсем да опустеят.

Добре, но как обаче да се направи правителство?

Последният редовен кабинет – на сглобката, оформена от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, се разпадна след по-малко от година заради дребнави разправии за министерски постове. В настоящия парламент всички опити да се измисли формула за управление, която да удовлетвори политиците, пропаднаха безславно. Как да се намери нов път, който да доведе до успешен край?

Нещата се усложняват още повече от все по-тежката разруха в партийната система. В 50-ото Народно събрание видяхме разцепления наляво и надясно – израстване на открито враждуващи фракции в партиите, вътрешни преврати и съдебни битки. Така се случи в ДПС, БСП и „Величие“, за малко не стана и в ПП-ДБ. Ако досега създаването на правителство беше изключително трудно, в следващия парламент, при толкова нестабилни формации, започва да изглежда почти невъзможно.

Социолозите прогнозират, че 51-ото Народно събрание ще трябва да побере

между 7 и 9 партии и коалиции

Как да си представим, че ще седят на една маса и ще преговарят двете ДПС-та – на Ахмед Доган и на Делян Пеевски? Или партията МЕЧ на Радостин Василев – отцепник от ИТН и ПП-ДБ, в тежка вражда и с двете формации? Как ще си говорят тези хора? Как ще се разберат за каквото и да било, особено за нещо толкова трудно и тежко като съставянето на правителство?

За преодоляване на политическите пречки все по-често се лансира идеята за надпартиен кабинет. ПП-ДБ говорят за кандидат за премиер, който да е еднакво отдалечен от всички партии. От БСП също ратуват за експертен кабинет. А това са формации, без които следващото правителство едва ли може да мине – иначе казано, мнението им по въпроса е важно.

Какво обаче означава надпартиен кабинет?

Управление, в което участват хора, които не са обвързани с партиите. Възможно ли е въобще такова нещо? В кабинета „Денков-Габриел“ беше пълно с хора, за които се твърдеше, че са експерти. Малко по малко започна да става ясно, че това не е така.

Да си припомним министъра на електронното управление Александър Йоловски и шефа на МВР Калин Стоянов. За първия премиерът Денков обяви, че „обслужи Пеевски и ГЕРБ“. А вторият в момента оглавява кандидат-депутатска листа на коалицията „ДПС-Ново начало“ на Пеевски. При такива примери е трудно човек да повярва, че е възможно във властта да влязат хора без политически връзки. Още по-малко да се намери премиер, който да е политически независим. Че нали в момента, в който дадена формация го номинира, всички други ще го сметнат за партиен кандидат.

Тук е и големият проблем с представата за непартийно управление.

Нашата държавна система е организирана така, че изпълнителната власт трябва да бъде излъчена и одобрена от парламентарните политически сили. Който и да оглави правителство, той и кандидатите му за министри трябва да имат парламентарно мнозинство зад гърба си. А за да се получи такова мнозинство, политиците трябва да постигнат договорка помежду си. С други думи, няма вариант, при който съставянето на правителство да не премине през мелачката на политическата търговия.

В момента обаче политиците умират от страх, че ще бъдат нарочени, че правят нова сглобка, основана на безпринципна сделка. Затова всички бягат от възможността за коалиция като дявол от тамян и категорично отказват дори да обсъждат варианти за такава преди изборите.

Така обаче само изглеждат още по-страхливи и безпринципни.

А къде стои ГЕРБ-СДС, която засега се очертава като победител на изборите? Бойко Борисов и хората му ратуват за политическо правителство – с техен мандат, разбира се. Същото искаха в предния парламент – и тогава всички ги загърбиха, освен Делян Пеевски (който съблазнява партийните кадри на движението с обещания, че ще им осигури присъствие в изпълнителната власт).

Защото мечтата на Борисов беше и остава да се върне страната към сглобката – с тази разлика, че сега очаква неговата партия официално да доминира кабинета, а не ПП-ДБ, както беше преди. Искат ли го обаче другите? Определено не. Има ли шанс правителство, натъпкано с партийни лица от ГЕРБ, зад което вероятно ще наднича Делян Пеевски? В никакъв случай.

Така излиза, че имаме два варианта –

за надпартиен кабинет, както искат ПП-ДБ и БСП, и за политически кабинет, за което настоява Борисов (подкрепен от Пеевски). Нито един от тези варианти не събира подкрепа, а и двата изискват договорка между поне четири формации в следващия парламент. Тогава накъде?

Няма да знаем до приключването на изборите. Едно обаче е сигурно – без коалиция под някаква форма не може да мине. Особено, ако искаме правителство, което да изкара повече от няколко месеца. За това ще трябва ясно споразумение, което да е плод на публично скрепен договор от 4-5 формации. Със сглобки, договорени по ресторанти и манастири, и неясни схеми за надпартийни кабинети няма да се получи стабилно и трайно правителство.