Държавата трябва активно да участва в образованието и обучението с цел развиване на дигиталните умения, свързани с изкуствения интелект. Това е подчертано в анализа на Икономическия и социален съвет (ИСС) на тема „Очакваните ефекти от влиянието на изкуствения интелект (ИИ) върху пазара на труда в България“. Докладът е разработен по инициатива на президента и е одобрен на пленарна сесия на ИСС.
В него се отбелязва, че напредъкът в изкуствения интелект оказва значително влияние върху различни сектори и променя начина на работа на бизнеса, както и взаимодействието на хората с технологиите. „Технологията създава нови възможности, трансформирайки работните места и професиите“, посочват от ИСС. България, въпреки че не е лидер в ЕС в прилагането на ИИ, разполага с потенциал да се утвърди в тази област.
Докладът подчертава, че напредъкът в ИИ води до увеличаване на инвестициите от страна на бизнеса в нови технологии и обучение, както и до разширяване на приложението на ИИ в секторите на здравеопазването, образованието и управлението на работната сила. Анализът обръща внимание и на факта, че светът се стреми да се справи с климатичните промени и да постигне устойчивост, използвайки ИИ, чиято роля става все по-значима в контекста на комплексни киберзаплахи. Нарастващото количество измами и фалшификации, както и увеличаването на съдебните искове срещу генеративния ИИ от представителите на креативните индустрии, също са изтъкнати.
Според ИСС, успешното внедряване на новите технологии в България ще доведе до повишаване на икономическия растеж. За да се осъществи това обаче, предприятията трябва да инвестират в развитието на нужните умения и обучение на служителите си. Държавите, които бързо усвоят ИИ и нови технологии, ще имат конкурентно предимство, а достъпът до тях е ключов за ограничаване на дигиталните неравенства.
В доклада се подчертава, че масовото повишаване на грамотността в областта на ИИ и последващите действия ще могат да подобрят условията на труд и да подкрепят иновациите в ЕС. „Прилагането на европейското законодателство в областта на ИИ ще окаже значително влияние на работодателите и работниците в тези сфери“, добавят от ИСС. В момента механизмите за наблюдение на промените в индустриалните отношения и на пазара на труда не са адекватни на новите предизвикателства, свързани с навлизането на технологии.
България разполага с по-малко от 2 години, за да хармонизира законодателството си с европейските правила за ИИ. Според доклада, прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и Съвета от 13 юни 2024 г. ще изисква значителни организационни усилия. От ИСС подчертават, че разработването на нормативните актове трябва да се извърши в тясно сътрудничество със социалните партньори на браншово и национално ниво, както и с гражданското общество.