От 27 до 29 септември 2024 г. тракийци от цялата страна, както всяка година, отново организираха поход и преминаха по стъпките на тракийските мъченици от 1913 г. Фондация ”Доктор Димитър Щерев” с ръководител професор Атанас Щерев от София в координация с Яни Янев -председател на Българския съюз на тракийските организации и на Тракийско дружество “Димитър Маджаров” от Кърджали организираха представителни групи от тракийци за похода от София, Варна, Стара и Нова Загора, Кърджали, Хасково, Сливен, Айтос, с. Книжовник, с. Козлец и от тракийските дружествата от Пловдив, Бургас и Карнобат, водени от ръководителите им- ген. майор Нонка Матова, Тодор Ангелов и Антония Иванова. Походът започна отДедеагач (сега Александропулис в Гърция) и завърши пред Пантеона на жертвитев гр. Маджарово. Венци и цветя бяха поставяни на знаковите места, където са дадени жертвите. А те са много. Над 40 000 тракийци от Западна и Източна Тракия загиват през паметната 1913 г. След започването на Междусъюзническата война от Сърбия и Гърция срещу България в началото на юли през 1913 г. българските села в Тракия са ограбени и опожарени от редовна турска войска и башибозук, а населението им прогонено от родните им места. Част от тази драма е и трагедията на тракийската бежанската колона от над 20 000 души, състояща се от старци, жени и малки деца от Западна Тракия, бягаща за спасение към пределите на България. Според Любомир Милетич 11 780 души са подкарани с бой и псувни от Дедеагач (сега Александропулис) на 23 септември 1913 г. от турския башибозук по посока Фере и река Марица със закани за унищожаването им. Узнали за случващото се войводите Димитър Маджаров и Руси Славов решават да пресрещнат колоната до гр. Фере и чрез сражение да освободят бежанците. При Фере, по време на сражението, повечето бежанци са успели да избягат към планината, но мнозина остават и биват нападнати и избити. “Мъжете всички бидоха избити” - разказват очевидци, а над 300 жени били отвлечени. от разни села, но най-много били от Окуф, които след много насилия са били откарани в Ортакьой (Ивайловград) и след реокупацията, заедно с други отвлечени били предадени на българските власти .
Една част от бягащите в планината, около 800 души се отделя от основната колона и спира за почивка в Армаганската долина, където бива открита от турска потеря и над 400 души са посечени, а 80 жени са пленени и отвлечени. Тракийци сега я наричат “Долината на смърта”.
Пръснатите в планината бежанци са събирани в продължение на три дни от войводите и колоната вече наброяваща над 20 000 души потегля към България като по пътя постоянно бива нападана и дава много жертви. Много от останалите в планините в последствие са избити от прочистващите потери на башибозука. На 4 октомври бежанската колона пристига на р. Арда (границата с България) до с. Ятъджик(сега гр. Маджарово), но е пресрещната със засада от турска войска и башибозук и дава над 1 800 жертви. По разказите на преживелите бежанци река Арда е текла “мътна и кървава”. На това място е издигнат Пантеон на жертвите, където тракийци всяка година правят възпоменателно поклонение.
През целият път от Дедеагач до река Арда загиват над 200 малки деца и пеленачета. В тяхна памет е изграден паметникът на Илиева нива до с. Глумово, общ. Ивайловград.
Снимка 1. Поход “По стъпките на тракийските мъченици от 1913 г.”
Снимка 2. Поклонение на Армаганската долина.
Снимка 3.Поклонение на Илиева Нива.
Снимка 4. Поклонение пред Пантеона на жертвите в гр. Маджарово
