От незапомнени времена хората са се разкрасявали един за друг. Преди съвременната епоха на кремовете с хиалуронова киселина, водоустойчиви спирали и маски за коса хората са използвали различни други методи за подобряване на външния си вид, вариращи по ефективност от безобидни природни средства до неволно отравяне.

Древен Египет е една от най-ранните цивилизации, използвали козметика. Според статия, публикувана в Asian Journal of Pharmaceutics, още 10 000 г. пр. н. е. мъжете и жените са използвали ароматизирани масла, за да почистват кожата си и да прикриват телесните миризми.

Маслата наистина могат да помогнат за почистването на кожата, тъй като ще се свържат с естествените масла, произвеждани от кожата, и ще помогнат за премахването на мръсотията. Маслата също така помагат за попълване на естествените мазнини в кожата, като я поддържат хидратирана.

Розовото масло, което е популярно в Близкия изток, съдържа редица витамини, минерали и антиоксиданти, а също така действа противовъзпалително, като помага за лечението на раздразнения от състояния, включително екзема и розацея, според Medical News Today.

Във филма „Клеопатра“ от 1963 г. героинята на Елизабет Тейлър е видяна да се къпе в млечни вани, пълни с шафраново масло, както се твърди, че редовно е правила и истинската Клеопатра. И двата елемента биха имали някаква реална полза, тъй като млечната киселина в млякото помага за ексфолиране на кожата, отстранявайки мъртвите кожни клетки, а шафрановото масло съдържа антиоксиданти, които според някои изследвания могат да бъдат полезни за мозъка и нервната система.

„Що се отнася до химикалите, използвани [в древната козметика], много от тях са необходими и безопасни“, казва пред Newsweek Пиерфранческо Морганти, професор по фармакология на кожата и козметична дерматология в Университета в Неапол. „Полезно и безопасно е да се използват естествени съставки [както правят много хора], но те трябва да бъдат добре проучени и контролирани, за да се избегнат алергични и сенсибилизиращи реакции."

Грим

Древните египтяни са били сред най-ранните ползватели на грим. Те са нанасяли на горните и долните си клепачи кола - тъмна очна линия, която според тях е намалявала отблясъците от слънцето и дори е възстановявала лошото зрение.

Според проучване от 2019 г., публикувано в Journal of Dermatology & Cosmetology, колата се е произвеждала от натрошен антимон, изгорени бадеми, олово, окислена мед, охра, пепел, малахит и синьо-зелена медна руда, наречена хризокола, се посочва в статията на Asian Journal of Pharmaceutics, както и от галенит (оловен сулфид) на прах.

В статията в Journal of Dermatology & Cosmetology се описва също как древните римляни и гърци са използвали антимон като сенки за очи.

Американският център за контрол и превенция на заболяванията посочва, че антимонът може да бъде вреден за очите и кожата, като предизвиква дразнене дори след малки нива на излагане. Той може да се абсорбира и през кожата и да доведе до гадене и повръщане и дори до увреждане на черния дроб и бъбреците.

Нанасянето на олово върху кожата може да доведе до навлизане на олово в организма, което да доведе до отравяне и последващо увреждане на мозъка, нервите и храносмилателните органи. Отравянето с олово е особено опасно за децата, тъй като засяга тяхното развитие. Според Кливландската клиника симптомите при децата включват забавяне на развитието, затруднения в обучението и припадъци, а при възрастните - затруднения с паметта или концентрацията, разстройства на настроението и проблеми с плодовитостта.

Оловният сулфид е вреден: въпреки че може да причини оловно отравяне след многократно излагане, той се счита и за канцероген.

Известната красавица и светска дама Мария Гънинг (1732-60 г.) избелва лицето си с оловен оксид, хидроксид и карбонат и изрусява бузите си с живачен сулфид. Бедната Мария умира от оловно отравяне само на 28 години.

Нейното 7-футово позлатено огледало е продадено на търг през 2012 г. за 300 000 британски лири.

За зараждащото се червило древните хора в Япония използвали смачкани листенца от шафран, за да оцветяват веждите и краищата на очите и устните. Листенцата на шафрана съдържат жълти и червени багрила, дължащи се на пигментите картамидин и картамин, които са били използвани и като оцветители в сладоледа.

Японците са използвали оризов прах за оцветяване на лицата и гърба си, разказва статия в Asian Journal of Pharmaceutics.

Тази практика на избелване на кожата е била идеализирана в красотата в продължение на векове в много култури, като хората са нанасяли редица различни вещества върху лицата си, за да избелят временно кожата или да я оцветят трайно в по-светъл цвят.

„Кардамомо“ (кардамон) се е използвал за изсветляване на естествения цвят на кожата“, казва козметологът проф. Морганти.

Японците са използвали славееви изпражнения за избелване на кожата си, докато древногръцките жени са използвали вредния оловен карбонат, според

Оловният карбонат днес се смята за токсичен канцероген, а изпражненията на славеите съдържат високи концентрации на урея и гуанин. Не е ясно дали тези химикали могат да избелят кожата, но карбамидът може да помогне за задържане на влагата, а гуанинът може да направи кожата да изглежда блестяща и стегната.

„Причината, поради която този продукт може да действа, е високата концентрация на урея в комбинацията от фекалии и урин в изпражненията на птиците. В урината има много урея и тя отдавна се използва като средство за омекотяване на кожата“, казва пред CNN през 2008 г. Брайън Келър, дерматофармаколог и изпълнителен вицепрезидент на базираните в Сан Франциско лаборатории BioZone.

През Средновековието в Европа представителите на висшите класи избелват кожата си, използвайки бяла оловна боя, която също съдържа арсен. Оловото отново може да причини оловно отравяне, докато арсенът е силно токсичен химикал, който според Световната здравна организация се свързва с рак на кожата, белите дробове, пикочния мехур, бъбреците и черния дроб.

Избелването на кожата все още е огромна индустрия в много части на света, като към 2020 г. пазарът на мехлеми и хапчета за избелване на кожата се оценява на 8 млрд. долара.