Гърция е страна с десетина милиона жители, но има разнообразен и богат медиен ландшафт. Наред с държавната медийна компания ERT, която се финансира с парите на данъкоплатците, и която има шест телевизионни и 13 радиопрограми, съществуват и множество частни медии.
160 частни телевизии, 1 150 частни радиа, 82 големи вестника и 600 местни издания се борят за вниманието на аудиторията. Към тях се добавят и значителен брой онлайн издания. Сериозна част от частните медии е притежавана от мощни предприемачи.
Значението на издаваните на хартия вестници все повече спада - днес те се четат почти само от възрастните хора. Сред вестниците с най-голям тираж са независимият ляв „Efimerida ton Synakton", от който дневно се продават по 3500 броя, и дясноцентристкият „Eleftheros Typos" с 4-хиляден тираж.
На медийния пазар доминират едрите бизнесмени
Големите телевизии като Alpha, Mega, Antenna, Open и Skai са собственост на десетима големи гръцки бизнесмени. Освен това има стотици фирми със седалища в и извън страната, които притежават гръцки медии. Но почти всички са в ръцете на неколцина олигарси.
Това е установил екип от разследващи репортери, наречен "Соломон", Той е основан през 2017 година и до момента акцент в неговата работа бяха темите бягство и миграция, но в последните 18 месеца журналистите се опитват да разкрият бизнес връзките на медийния фронт.
По данни на "Репортери без граници" през последните години Гърция заема последното място по свобода на пресата сред държавите от ЕС. Една от причините за това е преплитането на медии, бизнес и политика, казва за ДВ журналистката Данае Марагудаки от разследващия екип. Тя и колежките ѝ Корина Петриди и Елизе Триантафулу са проучили тези обвързаности.
Гръцките олигарси купуват медии
Един от големите собственици е корабният магнат Вангелис Маринакис. Негови са ежедневниците Ta Nea и To Vima, както и най-популярният новинарски портал in.gr. Освен това той притежава футболните отбори "Олимпиакос", английския "Нотингам" и португалския "Рио Аве".
Вангелис Маринакис, собственик на „Олимпиакос“, поздравява играчите на финала на турнира "Лига на конференциите" Снимка: Yannis Halas/Focus Images/Sipa/picture alliance
Друг медиен магнат е роденият в Гърция Иван Савидис, който е собственик на имение в руския град Ростов. Неговият бизнес обхваща редица сфери - от спорта, през промишлеността, до туризма. Така например той притежава 67 процента от дружеството, което управлява пристанището в Солун, а освен това телевизионния канал "Open TV" и гръцкия футболен клуб "ПАОК".
Семейството на милиардера Вардис Вардиноянис, което според списание "Форбс" е едно от най-влиятелните в корабостроителния бранш в Гърция, притежава и огромен петролен бизнес, банки, корабни компании, енергийни дружества и т.н. Собственост на семейството е холдингът Mediamix, част от който е и телевизионният канал "Alpha".
Цялата фирмена конструкция с множество офшорни звена е сложна и непрозрачна. Дори гръцкият регулаторен орган "Национален съвет за радио и телевизия" не е напълно наясно със собствеността на "Alpha".
Влияние върху политиката
Нашият анализ показва, че медиите не са рентабилен бизнес за предприемачите, казва Данае Марагудаки. Анализът на балансите на големите телевизии в страната показва, че в момента те дължат на банките 350 милиона евро, допълва тя.
Не са обаче само телевизиите - повечето радиа и вестници също са на загуба. Защо въпреки това те изглеждат привлекателни за гръцките бизнесмени?
Гръцкият петролен и корабен магнат Вардис ВардиноянисСнимка: Panayotis Tzamaros/NurPhoto/picture alliance
Медийният експерт професор Йоргос Пилос от университета в Атина обяснява: "Те купуват медии, за предпочитане вестници, дори да са с малък тираж. Но вестниците са смятани за сериозни медии, тяхното съдържание се разпространява навсякъде - в интернет, по радиото и по телевизията. Тези медии подкрепят, особено по време на предизборните кампании, тази партия, която участва в управлението или най-вероятно ще влезе в него", допълва той.
Ако някоя медия поддържа правителството, то ѝ се реваншира с реклама или с поръчки на нейния собственик. Един пример: строителен предприемач, който притежава вестник, получи от правителството поръчката за строителство на аутобан, след като пусна хвалебствени статии за управляващите. Друг начин за отплата е освобождаването от лицензионна такса, която за телевизия е 3,5 милиона евро годишно, казва Пилос.
Последствието от всичко това е, че гръцките медии с удоволствие избягват темите, които не са угодни на правителството или биха го ядосали, обяснява Ламбрини Пападопулу, която също е медийна експертка в университета в Атина. „Ако медиите са собственост на няколко могъщи бизнесмени или обслужват политически интереси, клиентелистките отношения, които се развиват с властта, застрашават медийния плурализъм и независимостта на журналистиката, което води до цензура или до самоцензура на журналистите и до утвърждаване на доминиращия наратив."
В статиите се щадят не само политиците, но и самите бизнесмени - критики за тях почти или въобще не виждат бял свят. Повечето гръцки журналисти например знаят добре, че въпреки санкциите на ЕС спрямо Русия гръцки кораби продължават да превозват руски нефт. Но нито една от големите телевизии не говори за това, тъй като повечето са собственост на гръцки корабни магнати.
