С напредващия проект за изграждане на два нови реактора от по 1000 МВ по технологията AP-1000 на американската "Уестингхаус" България се готви за регионален енергиен хъб. Във врата ѝ обаче дишат съседни ядрени проекти, планирани за въвеждане в експлоатация горе-долу по същото време като нашите VІІ и VІІІ блок на АЕЦ "Козлодуй". Става въпрос за плановете на съседна Румъния, както и на Унгария, Полша и Чехия, които са също толкова отдавнашни, колкото и българските и са в различна степен на структуриране или изпълнение.

При подписването преди десетина дни на инженеринговия договор за проектирането на българските реактори между проектната компания "АЕЦ Козлодуй-Нови мощности" и консорциума между "Уестингхаус" (Westinghouse), която ще даде технологията, и корейската "Хюндай" (Hyundai), която ще построи блоковете, директорът на "Хюндай Енджиниъринг и кънстракшън" Йонг Джун Юн обясни, че целта на проекта е България да стане регионален енергиен център за Европа.

Същото обаче очаква за себе си и съседна Румъния, а вероятно и Унгария и Чехия, които от миналата година форсираха забавяни с години ядрени проекти, а имат апетит и за допълнителен ръст на атомната индустрия с малки модулни реактори. Полша пък работи за първите си ядрени блокове и за новак в бранша има доста амбициозни планове.
Близо 11 хил. МВ нови ядрени мощности само в Югоизточна Европа

Ако петте бивши социалистически държави реализират плановете си за нови реактори, в средата на 2030-те години би трябвало на източноевропейския енергиен пазар да се появят нови 10 790 мегавата ядрени мощности, сочат данните на Световната ядрена асоциация.

Освен българските 2000 МВ, първите 1000 МВ от които се планира да заработят до края на 2034 г., на масата е новият пети блок на чешката АЕЦ "Дуковани" с 1200 МВ, чийто строеж се планира да тръгне през 2029 г. и да заработи през 2036 г. Към тях се прибавят двата нови реактора с обща мощност от 2400 МВ в унгарската АЕЦ "Пакш", което изграждане трябва да тръгне най-скоро – през 2025 г., и да влязат в експлоатация през 2032 г. Още два реактора с обща мощност 1440 МВ в румънската АЕЦ "Черна вода" се готвят да заработят по същото време – през 2031 и 2032 г.

Полша също започва да строи първите си три ядрени блока с мощност от по 1250 МВ или общо 3750 МВ, чийто строителен старт е планиран за 2026 г.. Първият реактор би трябвало да влезе в експлоатация през 2033 г., а другите две мощности - две и четири години по-късно.

Тоест, конкуренцията на България в региона е доста сериозна и проектите, които трябва да заменят въглищните мощности в тези държави и да помогнат за декарбонизацията им, вървят паралелно. Кой ще е по-рентабилен на европейския пазар зависи от цената на произвежданата от тях електроенергия, което все още е неясно за българския проект.

Дяволът е в цената

За VІІ и VІІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" отговор на този въпрос се очаква да даде консорциумът на "Уестингхаус" и "Хюндай" следващото лято. От цената на двата реактора, която засега се прогнозира в рамките на 14-16 млрд. долара, и цената на произвеждания от тях ток зависи жизнеспособността на проекта. Досега българското енергийно министерство е осигурило обещанието на експортните банки на САЩ и Корея за финансиране от по над 8 млрд. долара съответно за дейностите на "Уестингхаус" и "Хюндай". Отделно проектната компания АЕЦ "Козлодуй-Нови мощности" има капитал от 1.5 млрд. лв. и осигурена държавна гаранция за теглене за заем до 3 млрд. лв. Към финансирането се очаква да се присъединят и приходите от продажбата на доставеното за спрения проект за АЕЦ "Белене" ядрено оборудване на Украйна. Тази сделка не може да е за под 1.2 млрд. лв., според решение на парламента.

Спокойно може да се каже, че парите за строежа са осигурени, но за вземането на окончателното инвестиционно решение следващото лято са важни и анализите за бъдещото производство на ток в региона и търсенето на електроенергия. Предвид целите за електрификация на транспорта консумацията на електроенергия очевидно ще расте.

България от години проявява интерес и за внедряване на малки модулни реактори. "Българският енергиен холдинг" има подписано още от 2019 г. споразумение за сътрудничество с американската "Флуор" (Fluor Corporation), собственик на разработчика на малки модулни реактора "НюСкейл" (NuScale), но нищо повече. Вече тази технология се разглежда по-скоро като възможност за частни инвестиционни решения от страна на предприятия, големи консуматори на електроенергия. Голяма част от тях обаче вече са инвестирали значителни средства в изграждане на собствени ВЕИ централи или са в процес на реализация на слънчеви паркове, вятърни перки или инсталации с алтернативни горива като биомаса и отпадъци. Интересът на България към малките модулни реактори е коментиран със САЩ и Южна Корея.

В момента на ядрената енергия в България се падат около 50 процента от произведената електроенергия. В Унгария – 44%, в Чехия - 37, в Румъния – около 25 процента, а в Полша – нула. С проектите за нови мощности с обявени вече някакви графици за реализация този дял ще расте. Отделно тези държави имат и други планове за увеличаване на ядрените енергийни единици, включително за инсталиране на малки модулни реактори, които обаче все още са само предложения.

Унгария изглежда най-близо до пускането на нови реактори

След дългогодишно протакане, търг, който бе спрян, и накрая избор на руски технологии и договор с руската "Росатом", Унгария изглежда, че първа от петте държави има шанс да пусне нови ядрени мощности. Проектната компания за реализацията на двата нови реактора – "МВМ Пакш", получи през август 2022 г. от ядрения си регулатор лиценз за строителство на два VVER-1200 PWR в АЕЦ "Пакш II", които трябва да заменят две от сега работещите мощности. През септември 2023 г. генералният директор на "Росатом" Алексей Лихачов обяви, че първият бетон ще бъде излят в началото на 2025 г.

"Росатом" ще достави реакторите и горивните пръти, както и заем на стойност 10 милиарда евро, който покрива 80 на сто от разходите за централата. Унгарският премиер Виктор Орбан не се отказа от плановете за строежа на блоковете по руска технология, дори и след инвазията на Москва в Украйна, макар и да беше подложен на международен натиск.

Румънските ядрени амбиции

Румънският държавен глава Клаус Йоханис наскоро потвърди намерението на страната да разраства ядрената си енергийна програма, като увеличи капацитета на АЕЦ "Черна вода", но също така и чрез проучване на иновативни решения, като технологията на малките модулни реактори.

Засега обаче се работи само по новите два блока в АЕЦ "Черна вода". За 14 ноември бе предвидено да се подпише договорът за строежа им между румънската национална компания за ядрена енергия "Нуклеарелектрика" (Nuclearelectrica) и консорциум между американските компании Fluor и Sargent & Lundy, канадската Atkins Realis и италианската Ansaldo.

Финансирането на проекта, който ще е с канадската технология "Канду", също както и първите два работещи в момента реактора на АЕЦ "Черна вода", е подкрепено и от страните участнички. Те са предоставили през импортно-експортни банки съответно 3 млрд. долара от САЩ, 2 млрд. канадски долара от Канада и 2 млрд. евро от Италия. Румънската държава се ангажира да подкрепи този стратегически проект с всички необходими ресурси.

Правителството в Букурещ има амбиции и за строеж на малки модулни реактори. През май 2022 г. в окръг Дамбовица беше избрано място за първия такъв проект в Румъния и беше подписан меморандум за разбирателство между Nuclearelectrica и американската NuScale, които заедно с E-INFRA ще извършват инженерни проучвания, технически анализи и лицензионни дейности за внедряването на малки модулни реактори.

В Чехия страх, че новите реактори ще вдигнат цената на тока

От десетилетия чешките правителства подкрепят ядрената енергия и това е една от малкото теми, по които опозицията и сегашният кабинет са на едно мнение. Има обаче различни мнения за това как да се развива ядрената енергия в бъдеще, а проучване на Fakta o klimatu (Факти за климата) разкрива страхове на хората, че новите реактори може да повишат цената на електроенергията в страната. В обществената дискусия се повдигна и темата за глобалните енергийни интереси. В търга за двата нови реактора в АЕЦ "Дуковани" участваха руската "Росатом" и американската "Уестингхаус", но и двете бяха елиминирани. Първата - заради атаката от агенти на руските тайни служби срещу склад за боеприпаси близо до село Врбетице. Втората - защото не покриваше изисквани параметри за проекта.

Първоначално търгът беше за обвързваща оферта за един нов блок в АЕЦ "Дуковани" и необвързващи оферти за още три – още един в "Дуковани" и два в АЕЦ "Темелин". Процедурата обаче беше променена на обвързващи оферти за до четири нови единици, като решението на чешката енергийна компания с държавно мажоритарно участие ЧЕЗ, която притежава и двете ядрени централи, бе аргументирано със спестявания за брой реактор от мащаба.

 През януари 2024 г. чешкото правителство покани френската "Електрисите де Франс" и Корейските хидро и ядрени централи (KHNP) да предоставят обвързващи оферти, които включват разходи за изграждането на до четири реактора. През юли 2024 г. корейската компания бе обявена за победител в търга, с който ще започнат преговори за договор. Обявената цена за енергийна единица е 8.6 млрд. долара, обяви правителството. Засега обаче има обявен график само за строежа и завършването на V блок в АЕЦ "Дуковани".

Чешката ЧЕЗ притежава и 49% дял в съвместно предприятие със словашкото държавно дружество Javysg за изграждане на нов реактор в Бохунице в Словакия, известен като Новия блок Бохунице. Този проект обаче е в застой.

ЧЕЗ има също така подписан меморандум с GE Hitachi за проучване на осъществимостта на изграждането на малък модулен реактор BWRX-300. Подобен документ има и с NuScale, EDF, Westinghouse, Holtec и KHNP.

Като терени за малки модулни реактори са идентифицирани площадката на АЕЦ "Темелин", както и терени на въглищните електроцентрали на ЧЕЗ в Детмаровице и Тушимице, които се извеждат от експлоатация. Плановете на ЧЕЗ са обектите да бъдат пуснати в експлоатация до втората половина на 2030-те години.

В началото на октомври 2024 г. пък бе решено ЧЕЗ да придобие миноритарен дял в консорциума за малки модулни реактори на "Ролс-Ройс" (Rolls-Royce SMR), което подчертава решимостта на Чехия да развива тази технология. Не се посочва какъв дял ще придобие чешката компания, но според предишни изявление на "Ролс-Ройс" планът е да се освободи от около 50 процента от дела си в компанията.
Полша чака първия си ядрен реактор през 2033 г.

През февруари 2023 г. полската компания за ядрена енергия "Полски атомни електроцентрали" (Polskie Elektrownie Jądrowe) и американската компания "Уестингхаус" подписаха договор за предпроектни проучвания за изграждането на първата полска атомна електроцентрала в Лубятово-Копалино, крайбрежна местност в северната част на Полша. Стойността на проекта се оценява на 20 милиарда щатски долара.

В Полша се обсъжда АЕЦ и в Патнов, в западната част на страната, на мястото на въглищна електроцентрала, която се очаква да бъде затворена през 2030 г. Инвестицията там е планирана от частната компания ZE PAK и контролираната от държавата компания PGE, заедно с корейската KHNP, която ще строи новата мощност в чешката АЕЦ "Темелин". Този план обаче е замразен.

А освен тези проекти в държавите от бившия източен блок, много други страни членки на ЕС, както и съседната ни Турция имат сериозни планове за развитие на ядрената енергетика като начин за задоволяване на нарастващото търсене на енергия и за намаляване на изхвърляните от тях въглеродни емисии чрез замяна на въглищните мощности