Руският природен газ намира всевъзможни пътища и начини за достъп в европейските страни, повечето от които официално се отказаха или бяха отказани от него след руската инвазия в Украйна през 2022 г.. Ако не е през Украйна, ще е през Турция. Ако не е по тръба, ще е с танкер по море. Може дори молекулата на руския газ да смени националното флагче и да е предрешена като идваща от друга държава, както сочат данните за българския пазар.
Така на хартия Москва може да наказва неприятелските си държави, които ѝ се опъват на налагането на правилата на плащане на доставките, както стана с България през 2022 г., или смеят да търсят обезщетения заради търговската политика на „Газпром“, както се случи преди дни с OMV в Австрия. Европа също може да отчита статистически, че намалява зависимостта си от руския газ. На практика обаче молекулите му са с подвеждащо обозначение за произхода си и повечето търговци нямат никакви скрупули да продават руски газ, маскирайки го като някакъв друг.
След началото на войната в Украйна обемите на руския тръбопроводен и втечнен газ в Европа варират според геополитическата и пазарната конюнктура.
Данните на Евростат сочат, че делът на Русия във вноса на втечнен газ в ЕС спада от 16% през второто тримесечие на 2022 г. на 13% през второто тримесечие на 2023 г., но се връща обратно до 18% за същия период на 2024 г. При тръбния руски газ има значително намаляване на дела му в ЕС - от 29 на сто през 2022 г. до 18 процента през второто тримесечие на настоящата, което обаче е ръст спрямо януари-март 2024 г. Тогава делът на руския газ на европейския пазар е бил 15 процента. Причината да възстанови позициите си е по-ниската му цена.
Руският газ връща позиции в ЕС благодарение и на „Турски поток"
Самият „Газпром“ отчита над 15 процента ръст в износа си за Европа за периода януари- октомври 2024 г. Макар че преди дни руският газов монополист спря доставките на австрийската OMV, тези количества се поемат от Словакия.
Руският газ увеличава потока си към Европа през Турция и България и ръстът му от началото на годината е почти четвърт - до 13.66 млрд. куб. м. Спирането на руския газов транзит за Европа през украинското трасе от началото на 2025 г. ще доведе до нови – на пръв поглед странни - размествания на маршрутите и количествата руски газ на европейския пазар.
Самата Европейска комисия е на мнение, че руският газ ще продължи да влиза в Европа през Украйна, но вече не по силата на транзитния договор между „Газпром“ и „Нафтогаз“, а „на парче“ от руски и дори западни доставчици, които ще плащат за резервиране на капацитет през украинската газопреносна мрежа, коментираха неотдавна източници от Главна дирекция „Енергетика“ в ЕК пред Mediapool.
Как руският газ „изчезна“ от българския пазар
В България от началото на 2024 г. се отчита интересна тенденция относно газовите потоци, захранващи вътрешния ѝ пазар.
Както е известно, през април 2022 г. „Газпром“ обяви, че прекратява газовите доставки за България. В следващите две години обаче руският газ продължава да влиза в страната и това се вижда от официалните данни до началото на 2024 г., които отчитат свиване на този внос.
И тогава изведнъж руският природен газ изчезва от сводките на митниците, но Руската федерация остава вносител – обаче не на собствен газ, а на газ, обявен като туркменски.
Справки, предоставени на Mediapool от Националния статистически институт за вноса на газ по страни на произход на суровината и по страни доставчици, показват, че част от количествата, обявени като туркменски газ, всъщност са внесени от Русия.
Не е ясно защо от Русия се внася в България туркменски газ, коментират пазарни участници. Според някои всъщност става въпрос за „ребрандиране“ на произхода на руския газ. И възможна причина за този трик е компаниите да се презастраховат, след като в края на 2023 г. българското правителство беше решило да обложи с такса от 20 евро на мегаватчас вноса и транзита на руския газ.
Това намерение на бившия финансов министър Асен Василев се провали заради протест на Унгария и Сърбия, които твърдяха, че така ще бъде оскъпен руският газ, пристигащ до тях по „Турски поток“. В крайна сметка парламентът отмени таксата, но газови търговци смятат, че руският газ превантивно „изчезва“ от входа на българските газопроводи.
Под митничарския радар
Може да се предполага, че компании, работещи с „Газпром“, са обявили руския газ за туркменски. Системата е такава, че в митниците просто се декларира произходът на газа, без да е задължително да се прилагат документи за покупката му от добивното предприятие. Друг проблем е, че руски газ може да се промъква и през Турция, Гърция и Румъния обявен като техен, тъй като според митническите правила, след като суровината веднъж е влязла и е обмитена в съответната държава, тя се води за нейна. Това с особена сила важи за Турция, която също се превърна в значим газов вносител в България.
Flourish logoA Flourish connections globe
За първите шест месеца на 2024 г. руският газ изчезва от данните на статистиката като произход, но Русия остава като държава партньор с осигурени от началото на годината до края на юни 1.765 мл. МВтч от общо 18.124 млн. МВтч. От тези 18.124 млн. МВтч, близо 10.5 млн. МВтч са от Азербайджан. Анализ на справката сочи, че количествата, доставени от Русия като държава партньор през първото шестмесечие на 2024 г., всъщност са туркменски газ, тъй като точно осигурените от Русия количества липсват от обемите от Туркменистан като доставчик, но са част от декларирания произход. Като вносител от Туркменистан са влезли 1.06 млн. МВтч, а като количества с произход от тази държава са декларирани 2.825 млн. МВтч и разликата е именно тази, която е отразена като внесени от Русия обеми.
Възможно е „замаскиран“ руски газ да влиза в България и от Турция. Газът с произход от тази държава е в петорно по-големи количества през първите шест месеца на 2024 г. спрямо цялата 2023 г. - от 427 хил. МВтч на 2.352 млн. МВтч, сочи справката на НСИ.
Пазарни участници са убедени, че макар в митническите декларации да отсъства руският газ, той присъства стабилно на местния и регионалния пазар и влиза от Турция през връзката Странджа-Малкочлар– така нареченият от Центъра за изследване на демокрацията „Турски поток 2“. Според анализатори на ЦИД затварянето на украинския маршрут за пренос на руски газ в края на 2024 г. ще допринесе за преместването на потоците руски газ през „Турски поток“ и връзката Странджа-Малкочлар, която е част от стария Трансбалкански газопровод. По него „Газпром“ имаше резервиран капацитет до края на 2030 г. и според експерти Русия може да направи опит да го използва отново чрез турската държавна компания БОТАШ. Тя вече афишира готовност да доставя в Европа 10 млрд. куб. м газ, включително по това трасе през България.
А само година по-рано – през 2023 г., една шеста от внесения в България газ е бил официално руски. През първата половина на 2024 г. доминиращ на българския пазар е азерският газ, следван от туркменския и турския. Постъпват също така количества румънски и гръцки газ, но картинката ще се промени с данните от второто шестмесечие, когато френската компания „Тотал“ започна да доставя газ на „Бултаргаз“ на терминала край гръцкия град Александруполис.
Внос от Сърбия, даже и от Северна Македония
Любопитен момент е, че през 2022 г. и 2023 г. е деклариран внос на природен газ със сръбски произход, а през 2022 г. - годината на прекратените доставки от „Газпром“, в България са вкарани количества, макар и малки, от Италия. Те обаче не са били с произход оттам.
През 2023 г. пък Северна Македония е внесла в България газ, който обаче е от друга държава. Според експерти става въпрос за тестове за пренос на суровината през България, какъвто обаче не е последвал.
Интересното е всъщност, че през 2021 г. доставките в България са били по-диверсифицирани в сравнение с 2024 г., а също така и количествата са значително по-големи от следващите години.
Още 2021 г. в страната е влизал азерски газ, независимо че официално маршрутът за транспортирането от каспийското находище „Шах Дениз ІІ“ влезе в експлоатация на 1 октомври 2022 г.
През 2021 г. безспорен лидер на българския пазар е Русия, която е осигурила 32.7 млн. МВтч руски газ от общо близо 42.7 млн. МВтч, влезли в страната. Това ставаше по действащия договор, който обаче „Газпром“ прекрати през април 2022 г., защото „Булгаргаз“ отказа да плаща за доставките в руски рубли. Тогава Русия обяви България за неприятелска държава. Нищо, че година по-рано „Газпром“ е получил близо 2 млрд. лв. за доставената суровина от общата стойност на газовия внос, който е струвал 2.6 млрд. лв.
Азербайджан през 2021 г. е внесъл близо 3 млн. МВтч в България, а от Гърция са влезли двойно повече. Тогава има доставки и от Румъния, Германия и Нидерландия, с какъвто произход е и деклариран газът.
През 2022 г., когато „Газпром“ спря кранчето за България, отново Русия е осигурила най-много количества собствен газ у нас – близо 13.7 млн. МВтч от общо 31.2 млн. МВтч. Което означава, че руски газ е продължавал да влиза. Това обаче не е изненада. През турбулентната 2022 г., когато газовите цени полудяха, България е платила
за газ 5.760 млрд. лв., от които 2.223 млрд. са отишли към Русия. Прави впечатление обаче, че част от руския газ е влязъл през други държави, тъй като обявените като партньор обеми са малко по-малко от обявените с руски произход. Гърция се задържа на трета позиция като вносител след Азербайджан, чиито обеми са 6.6 млн. МВтч.
Къде се добива природният газ, доставян в България
В 2022 г. се появява и Турция като партньор с доставката на 2.7 мл
Те обаче не са с турски произход, а повечето са американски втечнен газ, разтоварен спешно там след спирането на руския газ. САЩ осигуряват 4.48 млн. МВтч своя суровина за България. През 2022 като вносител се появява и Сърбия, като декларираните като неин произход обеми газ са по-малко от тези като партньор. Това означава, че най-вероятно от Сърбия и Турция е влязла обявената с руски произход суровина.
През 2023 г. започва да функционира пълноценно интерконекторът между България и Гърция. Тогава Азербайджан, чиято компания СОКАР междувременно отвори в София свое представителство за Европа и получи лиценз за търговия с газ на „Газов хъб Балкан“, става едноличен лидер във вноса на синьото гориво с 10.468 млн. МВтч от общо влезлите в страната 18.1 млн. МВтч.
Руският газ продължава да присъства в данните на НСИ за 2023 г. като произход с близо 3.19 млн. МВтч, което е внушителен срив спрямо предходната година. Става ясно, че Русия през миналата година внася в България и несобствен газ. В 2023 г. на пазара се появява и туркменски газ, който обаче е доставян от някоя от другите държави вносителки от списъка на НСИ, но от данните не става ясно откъде.
Изчезнали 800 млн. куб. м от българската мрежа
Любопитен щрих от данните е отчетеният на хартия срив на вноса на природен газ в България през 2023 г. Ако през 2021 г. са влезли близо 42.7 млн. МВтч или около 4 млрд. куб м, година по-късно те са 31.279 млн. МВтч или под 3 млрд. куб. м, а през миналата година са били едва 18.1 млн. МВтч или около 1.7 млрд. куб. м. В същото време, според Евростат, потреблението в страната е 3.4 млрд. куб. м през 2021 г., 2.7 млрд. куб. м. - през следващата година, и 2.5 млрд. куб. м – през 2023 г. И ако през 2021 г. е логично да се приеме, че от внесените 4 млрд. куб. м милиард са били изтъргувани и изнесени извън страната, а през 2022 г. вносът съответства на вътрешната консумация, за 2023 г. има разминаване между вноса и консумацията с 800 млн. куб. м.
„Липсващите“ количества не могат да дойдат от газохранилището в Чирен, чийто използваем капацитет е 500 млн. куб. м, а според годишния доклад на енергийния регулатор през 2023 г. оттам са взети 2.277 млн. МВтч или близо 216 млн. куб. м. Отделно в хранилището са били нагнетени около 220 млн. куб. м, което означава, че и те трябва да са дошли от внос, за да може в края на годината на склад да има 453 млн. куб. м, според данните на Комисията за енергийно и водно регулиране. Местният добив в страната е нищожните 114 хил. МВтч или 10.5 млн. куб. м от „Нефт и газ“ и „Петрокелтик“.
Според обясненията на експерти разликата от 800 млн. куб. м за 2023 г. вероятно е заради това, че вносът от държави от Европейския съюз не е задължително да се декларира пред митниците, защото става въпрос за вътрешнообщонстна доставка. Така, според експерти, вероятно са влезли сериозни количества руски газ, чийто произход търговците не са длъжни да обявяват.
Преди време в интервю за Mediapool бившият директор на държавния газов оператор „Булгартрансгаз“ Кирил Темелков коментира, че прякото влияние на руския газ в България е намаляло, но косвено продължава. „И честно казано, много трудно би се елиминирало по пазарни методи, защото имаме изградена много голяма инфраструктура, която е лесно достъпна за доставка на руски газ в региона. При това инвестираме в още инфраструктура за допълнителни източници“, коментира той.
Вертикалният газов коридор също потенциално трасе за руски газ към Европа
В момента „Булгартрансгаз“ работи по разширяването на входната точка на българската газопреносна мрежа на границата с Гърция – Кулата-Сидирокастро, и изходната към Румъния – Кардам-Негру вода. Те са част от проекта за Вертикалния газов коридор за транспортиране на втечнен газ от гръцките терминали през България и Румъния до Унгария, Словакия, Молдова и Украйна. Проектът за момента е замразен заради разследване на Европейската прокуратура за евентуални злоупотреби с обществена поръчка по проекта, който получи безвъзмездно еврофинансиране. Много търговци обаче смятат, че тази нова инфраструктура може да доведе до увеличаването на руския газов внос – обявен директно като такъв или „ребрандиран“ като някакъв друг.
Промените в Австрия след затвореното кранче за OMV
Картинката на австрийския газов пазар в момента също е в процес на промяна. Миналата събота „Газпром „спря доставките за мощния си австрийски партньор OMV, който спечели съдебно дело срещу „Газпром“ за 230 млн. евро и обяви, че ще си ги прихване от бъдещите си плащания по договора с руската компания.
Данните от последните дни сочат, че на австрийския газов хъб Баумгартен продължават да пристигат количества руски газ, макар и с около 20 процента по-малко. Статистиката на европейските газови оператори сочи, че всъщност потокът през Украйна към Европа е същият и просто обемите, които не достигат до Австрия, остават в Словакия. Оттам те отново влизат в Австрия, което също показва как „Газпром“ успява да достави суровината си, възползвайки се ловко от системата европейски тръбопроводи.
Австрия не очаква проблем нито с доставките, нито със съществена промяна на цените, тъй като тя е сред страните в ЕС с най-голям капацитет за съхранение на газ на глава от населението. Австрия разполага със стратегически газов резерв, обхващащ около една пета от общия обем на съхранение от около 100 тераватчаса. В момента складовите мощности в Австрия са запълнени почти 93 процента.
Въпреки спрените доставки за OMV, Австрия остава една от силно зависимите от руския газ държави в Евросъюза.
През февруари 2022 г., по време на руската инвазия в Украйна, руският газ покрива 79% от общото потребление на Австрия. Това се повиши до 81% през март 2022 г. и достигна дъно от 17% през октомври същата година, което може да се обясни с резкия спад в обемите, които Русия изпрати в Австрия през Украйна и Словакия през втората половина на 2022 г.
През следващите месеци делът на руския газ отново скочи, достигайки средно 63% и рекордно високо ниво от 98% през декември 2023 г. Причината е в доставените по договор от Русия количества при силен спад на вътрешното потребление, което налага ограничаване на останалите източници на синьо гориво в страната. Преди затварянето на кранчето за OMV делът на руския газ надхвърля 80%, по данни на Der Standard.
И това е факт въпреки афишираните от австрийското правителство дейности по осигуряване на алтернативни газови доставки, като например пътуване през 2022 г. до Обединените арабски емирства за поръчка на втечнен газ. Основният проблем обаче беше, че OMV, най-големият енергиен доставчик на Австрия и първият купувач на руски газ в Западна Европа от 1968 г. насам, има договор с „Газпром“ за доставки до 2040 г.
Проблемът със спрените руски доставки става шанс
Сега те са едностранно прекратени, но OMV добива собствен природен газ край норвежкото крайбрежие чрез дялови участия. Отделно компанията придоби транзитни права от тръбопроводни оператори, за да доставя газ от Норвегия или LNG от пристанищата на Балтийско или Северно море до Австрия и реално спирането на доставките от Русия отпушват тези възможности, блокирани досега от дежурната за „Газпром“ клауза „вземай или плащай“, при която договорените количества се плащат, дори и да не се ползват.
Други австрийски газови доставчици като Kelag в Каринтия от юли 2024 г. напълно замениха руския газ, а Wien Energie обяви, че ще направи това през 2025 г.
Осигуряването на алтернативни на руските газови доставки е възможно и чрез превръщането на газопровода от Австрия до Италия в реверсивен, като има проект и за изграждане на свързващ газопровод от терминала за регазификация на втечнен газ на хърватския остров Крък до Трансавстрийския газопровод.
За подсилване на газовите си маршрути Австрия работи и по проекта WAG Loop, за разширяване на Западно-австрийския газопровод (WAG) близо до германската граница. Допълнителното трасе с дължина 40 км, ще струва около 200 милиона евро, трябва да бъде готово през 2027 г. и ще увеличи капацитета на тръбопровода с 30 процента.
„Анонимен“ газ в Чехия, руският влиза през Словакия
Руската война в Украйна съвпадна за чехите с със смяната на правителството на олигарха Андрей Бабиш с дясноцентристкото на Пет Фиала. То започва систематично да работи за намаляване на вноса на руския газ, който традиционно е висок за страната. Министърът на промишлеността Йозеф Сикела инициира програма за закупуване на терминали за течен газ и газохранилища в Нидерландия и преговаря с алтернативни доставчици като Катар и Съединените щати.
През цялото лято на 2022 г. и цялата 2023 г. Чехия почти не е внасяла руски газ, сочат данни на Министерството на промишлеността. „Преди миналата зима чухме от различни опозиционни депутати и експерти, че не можем да издържим зимата. И че не можехме без руски газ. А реалността? Справихме се със зимата и от началото на тази година до нас не е стигнал дори кубичен метър газ от Русия“, каза министърът на промишлеността и търговията Йозеф Сикела през 2023 г.
Това обаче се променя през настоящата година. Днес в Чехия руски газ влиза от трети страни и най-вече от Словакия. Но е трудно да се определи общо за какви количества руски газ става дума. Това се дължи на анонимността на търговията на пазара, движена главно от цените. Прессекретарят на чешката статистическа служба коментира: „Пазарът на газ беше изключително турбулентен през последните шест месеца, поставяйки предизвикателства не само от търговска гледна точка, но и от технологична. В резултат на това в момента е много трудно да се идентифицира конкретната страна на произход“.
Значително количество руски газ обаче тече през тръбопроводната система Eustream, която е съвместна собственост на словашката държава и чешките олигарси Даниел Кретински и Патрик Ткач.
Според разследвания на Deník Referendum Кретински има лични връзки с Владимир Путин и хора от неговия кръг. Бизнесменът също така е посочен от украинската Национална агенция за превенция на корупцията (NACP) като спонсор на руската война, внасяйки руски газ в страната.
И макар Чехия все още да използва руски газ, държавата диверсифицира своите доставки, внасяйки синьо гориво от Норвегия, САЩ и Катар чрез германската газова инфраструктура.
И това е само частична илюстрация на случващото се на вътрешните пазари на държавите членки на ЕС и общностния газов пазар.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили Владислава Пеева, Mediapool.bg (България), Günther Strobl, Der Standard (Австрия), Matěj Moravanský, Deník Referendum (Чехия).
