България сигурно е единствена в Европа, където няма система „морков-тояга“ за шофьорите
Централни улици и булеварди в цяла България пожълтяха - заради протести на таксиметровите шофьори. Браншът е бесен, защото застрахователите са вдигнали драстично задължителната „Гражданска отговорност“. Говори се за овчарски скокове - с 300 до 1100 процента. Преди плащах 300, сега ми искат над 1000 лева, обясни пред медиите един от лидерите на бунта.
В деня преди блокадите асоциацията на застрахователите представи своите „аргументи“: поскъпването на полиците не било толкова драматично, колкото твърдят водачите на жълти коли; освен това корекциите били наложителни, защото такситата по-често се забърквали в пътни произшествия (тези автомобили почти непрекъснато са в движение и това ги обричало на 20 пъти повече злополуки от останалите, което пък натоварвало застрахователите с огромни разходи за обезщетения).
Факт е, че поне засега от шокиращо поскъпване се оплакват само хората, които си изкарват хляба с превоз на пътници, за другите на пътя няма резки промени. Поне засега.
Кой е крив, кой прав, кой послъгва и кой преувеличава, е трудно да се каже. Има нещо абсолютно сигурно обаче и то е, че т.нар. държава не си е свършила и работата - ако беше, едва ли щеше да има протести.
Проблемът се корени в
несъстоялото се все още чудо „бонус-малус"
Това е прословутата система, която показва кой шофьор е мечта за всеки застраховател и кой е рисков, и според оценката се определя кой колко да плаща за застраховката „Гражданска отговорност“. И макар че „бонус-малус“ е съвсем обикновен механизъм, който работи навсякъде в Европа (в различни варианти), задействането му в България се оказва необикновено трудно. Защо ли? Ами защото дълга поредица от правителства и народни събрания така и не успяха да изковат нормативната база „морков-тояга“ - големи надценки за водачите, които често се забъркват в злополуки, и големи отстъпки за другите, които шофират умно и дисциплинирано и нямат „пътно-транспортни произшествия“ и нарушения в досиетата си.
Аранжирането на „бонус-малус“ у нас се оказва толкова непосилно за държавата, че се точи от петилетки - почти като довършването на магистрала „Хемус“.
Ако разгърнете пожълтели страници на вестници, ще прочете как „ей-сега“ предстои да се въведе системата за персонална оценка на риска за всеки зад волана. И до днес шофьорите със „златни талони“ я чакат с нетърпение - за да плащат евтина „Гражданска отговорност“ (нали те са „златни кокошки“ за застрахователя - дават му пари, а не му струват нищо).
Периодично наблюдаваме някакви
немощни опити за уреждане на материята,
които все не стигат до успешен завършек - и заради качеството на проектите, и заради липсата на политическо желание.
Поредният напън бе през ранната пролет на тази година - в Народното събрание се появи нов проект за промени в Кодекса за застраховането - специално за „бонус-малус“. Но в краткия си живот предният парламент така и не стигна до КЗ. Партиите, седящи в парламента, изядоха времето в безумни прения за безумни проекти като путинския закон на „Възраждане“ срещу „чуждестранните агенти“, декларации срещу еврото и прочее.
Но защо толкова много години не стигнаха за въвеждане на „бонус-малус“? Според таксиметровите шофьори - защото на застрахователите им е по-лесно и изгодно да „стрижат“ поголовно наред вместо само джигитите.
И да има основания това твърдение, големият виновник е държавата, която просто
отказва да наложи ясни правила за моркова и тоягата
Заради некадърност, заради леност, корупция или безотговорност на взимащите решения? Каквито и да са причините, последствията са плачевни.
Преди да преминат към повсеместни блокади, таксиметровите шофьори изпратиха отворено писмо до всякакви институции - парламент, президент, премиер, регулатори. Те поискаха
спешни мерки срещу „картела“ -
твърдят, че застрахователите са се наговорили за поскъпването на „Гражданска отговорност“.
Комисията за финансов надзор първа обяви, че започва проверка - но веднага направи малодушната уговорка, че не може да се бърка в тарифната политика на компаниите. Закъсня с реакцията си най-важната в случая държавна институция - Комисията за защита на конкуренцията, която би трябвало да уличава и разбива картелите (или да отхвърля съмненията, ако са безпочвени). КЗК съобщи, че ще проучи въпроса, едва когато такситата изпълниха заканата си и блокираха ключови пътни артерии в цялата страна. Само че подобни проучвания отнемат време, много време...
Другото искане на таксиметровите шофьори е до задействането на истинска „бонус-малус“ скокът на „Гражданска отговорност“ да бъде отменен (цените да бъдат замразени). Но може ли някой да наложи подобен мораториум - едва ли.
Най-лошото е, че новоизбраното Народно събрание май изобщо няма да тръгне - парализирано от липсата на ясно мнозинство. Така ситуацията изглежда съвсем безнадеждна. Протестиращите настояват незабавно да бъдат приети правилата за „бонус-малус“, но това изисква промени в закон - Кодекса за застраховането. Без работещо НС няма да стане.
И ето че поредна важна тема се озовава в „параграф 22“ в държавата фарс.
