Руски дезертьор разкрива военни тайни за охраната на ядрена база в Русия

Би Би Си публикува интервю с дезертирал руски военнослужещ, който е бил част от строго секретно съоръжение за ядрени оръжия в Русия.

На деня на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Антон разказва, че базата за ядрени оръжия, в която служил, е била приведена в пълна бойна готовност.

„Преди това имахме само учения. Но в деня, когато започна войната, оръжията бяха напълно подготвени,“ споделя бившият офицер от ядрените сили на Русия. „Бяхме готови да изстреляме силите по море и въздух и, теоретично, да извършим ядрен удар.“

Срещнах Антон на тайно място извън Русия. За неговата защита BBC няма да разкрива къде. Освен това името му е променено, а лицето му – скрито. Антон е бил офицер в строго секретно съоръжение за ядрени оръжия в Русия. Той ни показа документи, потвърждаващи неговото звание, подразделение и база.

BBC не може независимо да потвърди всички събития, които той описва, въпреки че те съвпадат с изявления на Русия по това време.

Три дни след нахлуването в Украйна Владимир Путин обяви, че ядрените сили за възпиране на Русия са поставени в „специален режим на бойна служба“. Антон твърди, че бойната готовност е била в сила още от първия ден на войната и споделя, че неговото подразделение е било „затворено вътре в базата“.

„Всичко, което имахме, беше руската държавна телевизия,“ казва бившият офицер. „Не разбирах напълно какво означава това. Автоматично изпълнявах задълженията си. Не се сражавахме във войната, само охранявахме ядрените оръжия.“

Състоянието на готовност е било отменено, допълва той, след две-три седмици. Свидетелствата на Антон дават представа за строго секретната дейност на ядрените сили в Русия.

„Има много строг процес на подбор. Всеки е професионален войник – няма наборници,“ обяснява той. „Постоянно има проверки и тестове с детектор на лъжата. Заплатите са много по-високи, а войниците не се изпращат на война. Те са там, за да отблъснат или извършат ядрен удар.“

Антон разказва, че животът в базата е бил строго контролиран. „Моята отговорност беше да се уверя, че войниците под мое ръководство не носят телефони в ядрената база,“ обяснява той. „Това е затворено общество, там няма външни лица. Ако искаш родителите ти да те посетят, трябва да подадеш молба към службата за сигурност (ФСБ) три месеца предварително.“

Антон е бил част от охранителното подразделение на базата – бързо реагираща сила, която защитава ядрените оръжия. „Имахме постоянни учения. Реакционното ни време беше две минути,“ казва той с известна гордост.

Според Федерацията на американските учени, Русия има около 4380 оперативни ядрени бойни глави, но само 1700 от тях са разположени за употреба. НАТО разполага със сходен брой

Съществуват и опасения, че Путин може да използва "нестратегически", често наричани тактически, ядрени оръжия. Това са по-малки ракети, които обикновено не предизвикват широко разпространено радиоактивно замърсяване. Използването им обаче би довело до опасна ескалация на войната.

Кремъл прави всичко възможно, за да изпита нервите на Запада.

Само миналата седмица Путин ратифицира промени в ядрената доктрина – официалните правила, които определят как и кога Русия може да използва ядрени оръжия.

Сега доктрината посочва, че Русия може да нанесе удар, ако бъде подложена на „масирана атака“ с конвенционални ракети от неядрена държава, но „с участието или подкрепата на ядрена държава“.

Руските официални лица твърдят, че актуализираната доктрина „фактически премахва“ възможността Русия да бъде победена на бойното поле.

Но напълно функционален ли е руският ядрен арсенал?

Някои западни експерти предполагат, че голяма част от оръжията са от съветската епоха и може дори да не функционират. Бившият офицер от ядрените сили отхвърля това предположение.

„Възможно е в някои области да има по-стари видове оръжия, но страната разполага с огромен ядрен арсенал, голям брой бойни глави, включително такива в постоянна бойна готовност на суша, море и въздух.“

Той уверява, че руските ядрени оръжия са напълно оперативни и готови за бой.

„Работата по поддържането на ядрените оръжия се извършва постоянно, тя никога не спира, дори за минута.“

Малко след началото на войната Антон разказва, че е получил заповед, която той описва като „престъпна заповед“ – от него са искали да провежда лекции с войниците си, използвайки много конкретни писмени указания. Нарежданията са били да убеждава войниците, че цивилните украинци са бойци и трябва да биват унищожавани.

„Казваха, че украинските цивилни са бойци и трябва да бъдат унищожавани!“ възкликва той. „Това за мен е червена линия – това е военно престъпление. Казах, че няма да разпространявам тази пропаганда.“

В отговор на негово решение на неподчинение старшите офицери прехвърлили Антон в редовна щурмова бригада в друга част на страната. Казали му, че ще бъде изпратен на фронта.

Тези подразделения често се използват в първите вълни на бойните действия, а редица руски дезертьори са разказали на BBC, че „проблемни“ войници, които се противопоставят на войната, са използвани като „пушечно месо“.

Руското посолство в Лондон не отговори на искане за коментар.

Преди да бъде изпратен на фронтовата линия, Антон подписва декларация, че отказва да участва във войната, след което срещу него е образувано наказателно дело. Той показа документи, които потвърждават неговото прехвърляне в щурмова бригада.

След това той решава да избяга от страната с помощта на доброволческа организация за дезертьори.

„Ако бях избягал от базата за ядрени сили, местната служба за сигурност (ФСБ) щеше да реагира решително и вероятно нямаше да мога да напусна страната,“ казва той. Но вярва, че системата за строга сигурност е отхлабена, защото той вече е бил прехвърлен в обикновена щурмова бригада. Антон разказва, че иска светът да знае, че много руски войници са против войната.

Доброволческата организация за дезертьори „Идите Лесом“ (на английски „Go by the Forest“, или „Махнете се“) съобщава на BBC, че броят на търсещите помощ дезертьори е нараснал до 350 души на месец.

Рисковете за тези, които бягат, също нарастват. Поне един дезертьор е бил убит след бягството си в чужбина, а в няколко случая мъже са били насилствено върнати в Русия и съдени. Въпреки че Антон е напуснал Русия, той казва, че службите за сигурност все още го търсят там: „Вземам предпазни мерки тук, работя нелегално и не се появявам в никакви официални системи.“ Той добавя, че е спрял да се свързва с приятелите си от ядрената база, защото може да ги изложи на опасност:
„Те трябва да преминават тестове с детектор на лъжата и всякакъв контакт с мен може да доведе до наказателно дело.“

Антон няма илюзии за риска, който поема, като помага на други войници да избягат. „Разбирам, че колкото повече го правя, толкова по-големи са шансовете да опитат да ме убият.“ заключава бившия войник от руската армия.

Източник: Dimitrovgrad.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини