Разследването за рухналата сграда е довело не просто до липса на доверие в правосъдието, а до безнадеждност, пише съдът

Прокуратурата трябва да плати 60 000 лв., а не 15 000 лв. обезщетение за забавено правосъдие по делото „Алабин“. Това реши на втора инстанция Софийският апелативен съд и увеличи определеното от градския съд обезщетение на Александрина Ченишева - майка на една от младите жени, които загинаха под срутената сграда на ул. „Алабин“ в София на 19 септември 2006 г. , видя „Сега“ в електронното деловодство. 26-годишната Деница Ченишева беше в кола заедно с 24-годишната Петрина Христова, която също загина, премазана от отломките.

На прокуратурата ѝ отне 10 години, за да внесе обвинителен акт в съда. Делото на два пъти беше прекратявано, а накрая всички подсъдими бяха оправдани на три инстанции, като преди три години Върховният касационен съд сложи край на съдебната сага.

Искът срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата е за 300 000 лв. Софийският апелативен съд определя 60 000 лв. Това е обезщетение не за болките и страданията от смъртта на момичето, а заради забавеното правосъдие по случая.

Градският съд записа в решението си, че делото за срутената сграда е било 41 тома, с висока правна и фактическа сложност, с множество сложни експертизи и разпитани близо 70 свидетели. Основната причина за забавянето му обаче остава незаконното разчистване на местопроизшествието веднага след срутването на сградата. От мотивите на съдилищата, оправдали подсъдимите, става ясно, че това прибързване е довело до невъзможност да се извърши непосредствен оглед и заснемане от специалисти. На следващо място съдът отчита, че поведението на разследващите след това също е довело до забавяне на делото.

Пред съда вещо лице психолог разказва, че депресивната картина при ищцата е вследствие фиксирането ѝ върху липсата на справедливо наказание за смъртта на нейната дъщеря и преживения от нея твърде дълъг съдебен процес. Експертът обяснява, че липсата на осъждане на виновните също е травма, но независимо как би приключил, ако наказателният процес приключи по-бързо, ефектът за майката не би бил така тежък, тъй като забавянето му удължава агонията. Според вещото лице дори и присъдата да беше осъдителна, майката би била травмирана след продължителния процес.

Разследващите не са имали желание да изпълнят своите правомощия по закон - да събират доказателства, да разследват, да упражняват държавна принуда така, че да се достигне до обективната истина и виновните да получат предвидените по закон наказания. Дали това нежелание се дължи на невъзможност, некомпетентност или друга причина е без значение по делото, казва апелативният съд. Магистратите допълват, че активно се е разследвало само в първия месец след трагедията. После има години, в които не е вършено нищо, или са разпитани само няколко свидетели, или са съставени няколко протокола. В същото време прокуратурата два пъти е опитала незаконосъобразно да прекрати делото. Това бездействие е доказателство за нежеланието на прокуратурата да изпълни своите задължения по закон, приема съдът.

Според тримата апелативни съдии не сложността на разследването, а нежеланието на прокуратурата да си свърши работата го е забавило.

Жената е чакала година след година прокуратурата да прояви активност, да спази закона, да разследва смъртта на нейното дете. Тя е чувствала болезнено бездействието и своето безсилие, обясняват магистратите защо завишават присъденото от първата инстанция обезщетение.

Майката е била дотолкова обезверена, а с желание за разкриване на истината, че е започнала сама да прави опити да събира доказателства. „Опитът гражданин със свои лични усилия да замести държавната структура за разследване говори не просто за липса на доверие в правосъдието, а за безнадеждност“, пише в решението.

Решението на апелативния съд не е окончателно и може да се оспори и пред Върховния касационен съд.