Пресъхналото Аралско море в Казахстан е пример за безпрецедентно екологично престъпление от времето на СССР. По дъното му сега стърчат корабни останки. Репортаж на ДВ от Аралкум - една от най-новите пустини в света.
Аралск е административен център с 36 000 жители в южната част на Казахстан. По съветско време е едно от най-оживените риболовни пристанища в страната. Около 13% от общия улов във вътрешните водоеми на СССР е бил точно от Аралско море.
Как бе унищожено Аралско море
През 1970-те години обаче морето започва да се отдръпва – отначало едва забележимо, а след това - все по-бързо и по-бързо. Реките Амударя и Сърдаря, които го захранват, са били изкуствено отклонени за напояване на памукови и оризови полета. За двайсет години – от 1960-те до 1980-те години общият обем вода, вливаща се в Аралско море, намалява от 43 000 на 17 000 кубически километра.
„Съветските власти унищожиха морето – собственоръчно и съвсем умишлено“, казва 64-годишният жител на Аралск Мади Жасекенов. Той добре си спомня как хората дълго пазели лодките и корабчетата, защото се надявали водата да се върне. „Но колко дълго можеха да ги пазят? Две, три години. След това ги дадоха за скрап“, казва още той.
По съветско време в Аралско море е била базата на Каспийския флот Снимка: Ekaterina Venkina/DW
Дълбочината на морето в пристанището на Аралск едно време е достигала 20 метраЧетвъртото по големина безотточно море в света започва стремително да изчезва. Към 1989 г. то се разпада на две части: северен – Малък Арал, и южен - Голям Арал. А пресъхналото дъно се превръща в една от най-новите пустини в света – Аралкум.
В съветските години Аралск все още се опитва да се задържи като риболовен център - морски дарове от Тихия океан се карат за преработка в завода на „Аралрибпром“. Но с разпадането на СССР ситуацията се влошава радикално: мнозина напускат града заради високата безработица, а солта и пясъкът от настъпващата пустиня увеличават риска от заболявания като анемия, туберкулоза и рак. Регионът отдавна е обявен за зона на екологично бедствие.
„Оазис“ в пустинята
Аралкум не прилича съвсем на обикновена пустиня, защото цветни мидени черупки хрущят под краката. На десетки километри сега се простират само пясъци и вкаменена сол. Преди водата да се отдръпне, на това място са плували щуки и шарани - на дълбочина до 16 метра.
Близо 114 милиарда тона сол има сега на пресъхналото морско дъно Снимка: Ekaterina Venkina/DW
„Създадохме 30 зелени острова“, казва Мария Заднепровская, която от 2021 г. работи за рекултивирането на пресъхналото морско дъно. Тези зелени площи са разпръснати на площ от 500 хектара, а всеки такъв „остров“ се състои от многоредови храстовидни насаждения. Един подобен храст може да задържи до четири тона пясък с корените си, които стигат до 10-11 метра на дълбочина. Досега са засадени около 200 хиляди корена от това пустинно растение. С течение на времето отделните зелени „острови“ ще се сраснат, образувайки обширна зелена площ на мястото, където преди е имало море.
Близо 99% от територията на Казахстан спадат към т.нар. засушливи земи. Заради опустиняването икономиката на страната търпи годишни загуби в размер на 5,8 млрд. евро.
„Зелена“ дипломация
Озеленяването на Аралско море в много отношения е уникална задача. „Китай, Монголия и редица африкански страни работят по залесяването на пустини. Но в Казахстан това се прави върху солени блата“, казва Зауреш Алимбетова от общественото сдружение „Аралски оазис“. На практика никой друг в света не прави подобно нещо, допълва тя.
Един от зелените „острови“, засадени през март 2022 година Снимка: Ekaterina Venkina/DW
Има само няколко места с екологични условия, сравними с тези на Аралско море, казва Алимбетова. Едно от тях е езерото Урмия в Иран, чиято площ е намаляла през последните две десетилетия с почти 90%. Снимки от Космоса показват, че през 2016 г. водите на умиращото езеро са били оцветени в кървавочервено поради наличието на водорасли и бактерии. Друг пример е Голямото солено езеро в американския щат Юта. До края на 2022 г. то е загубило 73 процента от обема си. Природозащитниците са уверени: създаването на зелена екосистема на дъното на някогашно Аралско море е опит, който може да се приложи и на други места.
В същото време Аралско море преживява не само екологични трансформации. През последните години се забелязва и нов подход към околната среда, опит да се преодолее порочният диктат от съветско време. Казахстан насърчава „зелена“ програма и я използва активно за привличане на чуждестранни инвеститори. Редица международни организации работят по проекти с „екокомпонент“. Например Германското дружество за международно сътрудничество (GIZ), което изготви екокарти на пресъхналото морско дъно, като оцени рисковете в светлината на очакваните климатични промени. Япония пък засади „зелени пояси“ в пустинята по своя проект Grass Roots.
Водени от една мечта
Край Муйнак в Узбекистан растителността отново настъпва Снимка: Ekaterina Venkina/DW
В годините, когато Аралск все още е бил пристанище, е било възможно по море да се стигне до Муйнак – малък град с 30 000 жители в Узбекистан. Днес те са разделени от солени блата, простиращи се на километри. За това, че някога тук е имало море, напомнят само няколко ръждясали кораба край бившия кей. Те приличат на изхвърлени на брега железни китове.
През 2018 г. Узбекистан също стартира мащабна кампания за залесяване. Оборудване и персонал бяха отпуснати от Министерството на извънредните ситуации – 1 500 военнослужещи, трактори, четири самолета и дори делтапланери за въздушна сеитба. „Имаме две цели: да продължим засаждането на храсти и да изберем тревни култури за пасищата“, казва Вадим Соколов, ръководител на Международния фонд за спасение на Арал (МФСА). Може би един ден узбекската и казахстанската растителност ще се разраснат и съединят по дъното на пресъхналото море, което сега разделя Муйнак и Аралск.
