Модата на триизмерните филми настъпва със страшна сила, а с нея и все по-честите оплаквания от главоболие и проблеми с очите при гледане на обемните образи.
Очаква се тази година пазарът да бъде засипан от 3D телевизори, ноутбуци и плейъри и гейм-конзоли. Затова експертите призовават за по-скорошно задълбочено изследване на ефектите върху здравето, породени от гледането на 3D.
Проблемът с напрежението в очите и главоболието „възникна съвсем наскоро, като парадоксалното е, че хората масово си излизаха с главоболие след Аватар“, казва Майкъл Розенберг, медик, главен асистент в медицинския колеж Файнберг. Според него това е първият път, когато триизмерен филм е привлякъл толкова много хора и те са били забавлявани с такава модерна технология, предава technews.bg.
Дали обаче тя е безопасна за здравето им?
3D технологията „лъже“ мозъка на човека, като му показва две различни изображения – едно за лявото око и едно за дясното. Мозъкът наслагва двата образа, в резултат на което се получава обемен образ. При 3D филмите в киното това се случва чрез поляризиращи очила, които филтрират прожектираното и показват две изображения за двете очи. При телевизорите и другите домашни устройства с тримерна картина в самия дисплей са вградени множество отвори, които се отварят и затварят много пъти в секунда, в синхрон с телевизионното изображение, така че всяко от двете очи вижда различен кадър.
В реалния живот, за да виждаме в три измерения, очите правят две неща.
От една страна те се насочват към дадена точка – завъртат се малко по-навътре или по-навън, така че проекцията на изображението да попада винаги точно в средата на двете ретини. В същото време очите се приспособяват – всяка леща променя формата си, така че да фокусира изображението върху ретината. Без правилното насочване бихме виждали образите двойно. Без приспособяването пък бихме ги виждали размазано.
Изкуствените 3D изображения обаче пораждат конфликт между насочването и приспособяването, казва Мартин Банкс, професор по оптометрия от Калифорнийския университет, който изследва ефектите от D върху зрението. Човешките очи трябва да се фокусират на едно разстояние (там, където светлината се отразява от екрана), но да се насочат към друга равнина – там, където 3D обектът би трябвало да се намира в „пространството“, обяснява Банкс. Разликата в разстоянията може да причини напрежение в очите и главоболие. „При 3D естествената връзка между насочването и приспособяването е нарушена“, казва професорът.
"Има разминаване: очите трябва да останат фокусирани върху дисплея, но да са насочени по-напред или зад него“, обяснява Алън Съливан, старши изследовател в изследователските лаборатории на Mitsubishi Electric в Кеймбридж. Той също работи върху 3D технологиите.
Много хора могат да гледат 3D без проблеми, но Розенберг вярва, че ако човек има дори минимални проблеми с очите, те ще се усилят от триизмерната картина.
По-страшното е, че конфликтът между насочването и приспособяването на очите става по-силен при по-къси разстояния. „Колкото повече се отдалечавате от екрана, толкова по-малки са последствията от конфликта“, казва Банкс. Затова той не се притеснява чак толкова за ефектите от тримерното кино. Тревожи се обаче за това какво ще се случва със зрителите, които гледат 3D на домашните си телевизори, ноутбуци.
За момента учените от различните институти са насочили усилията си към създаването на технологии, които да предотвратяват конфликта между фокусирането и насочването на очите. Банкс например води разработването на устройство, при което пред всяко от двете очи се поставя леща, фокусираща изображенията така, че да няма конфликт. Съливан пък е на мнение, че дори минимални грешки в технологията на заснемане на филмите може да поражда ефекта на главоболието и затова създаването на 3D трябва да е ултра-прецизно.