Предлагаме ви статия на един от най-ексцентричните съвременни астрофизици - Ави Льоб (Avi Loeb), който публично говореше, че първият междузвезден обект 'Оумуамуа може да е космически кораб, създаден от извънземен разум, и искаше да организира експедиция за търсене на фрагменти от междузвезден обект, паднал в океана.

Но освен, че е „ловец на извънземни“, Ави Льоб има сериозна научна кариера.

Ави Льоб е ръководител на проекта „Галилео“, директор-основател на Инициативата за черни дупки към Харвардския университет, директор на Института за теория и изчисления към Центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“ и бивш ръководител на катедрата по астрономия в Харвардския университет (2011-2020 г.). Той е бивш член на Съвета на съветниците на президента по наука и технологии и бивш председател на Съвета по физика и астрономия на Националната академия. Той е автор на бестселъра „Извънземното: Първият знак за разумен живот отвъд Земята“ (Extraterrestrial: The First Sign of Intelligent Life Beyond Earth) и съавтор на учебника „Животът в Космоса“ (Life in the Cosmos), и двата публикувани през 2021 г. Хартиеното издание на новата му книга, озаглавена „Интерстелар“, е публикувано през август 2024 г.

В тази статия „Какво общо имат „мистериозните дронове“ от Ню Джърси със загадъчните „тъмни комети“?" (What Do New-Jersey ‘Mystery Drones’ Have in Common with Mysterious ‘Dark Comets’?), публикувана в The Debrief, Ави Льоб е строго скептичен към идеите за извънземна намеса.

„Трябва да внимаваме да не вярваме в неща само защото искаме да са верни“, отбелязва веднъж физикът Ричард Файнман. „Никой не може да ви заблуди толкова лесно, колкото вие самите можете да се заблудите."

Това е вярно както в личния живот, така и в науката. Вижте два актуални примера от последните няколко дни.

Първо, над Ню Джърси са забелязани мистериозни летателни апарати. Много от тях летят като дронове, създадени от хора, а други изглеждат като самолети или хеликоптери. Стандартна практика е американската армия да уведомява правоприлагащите органи за всякакви планове за полети на дронове над жилищни райони. Следователно неидентифицираните безпилотни летателни апарати трябва да произхождат от цивилни лица или от враждебна държава.

Последната възможност не бива да ни изненадва, тъй като в периода 28 януари - 4 февруари 2023 г. е забелязан китайски шпионски балон, който лети на голяма височина над Съединените щати. Въпреки че балонът е бил с диаметър 45 метра, на американските военновъздушни сили им е трябвало немалко време, за да го свалят на 4 февруари край бреговете на Южна Каролина.

През последните няколко дни в много интервюта, текстови съобщения и имейли ме питаха дали мистериозните безпилотни летателни апарати може да са с извънземен произход. В отговор обясних, че всички налични данни съответстват на летателните характеристики на летящи обекти, създадени от човека.

Основният въпрос, който трябва да бъде изяснен, е дали тези летящи обекти се използват за шпионаж или представляват някаква друга заплаха за националната сигурност. Намекът за извънземен произход е неуместна димна завеса, за да се прикрие некомпетентността на разузнавателните служби на САЩ.

Трябва да имаме предвид теста за патицата: „Ако изглежда като патица, плува като патица и кряка като патица, то вероятно е патица“. Здравият разум подсказва, въз основа на наличната информация за мистериозните безпилотни самолети от Ню Джърси, че те са летящи обекти, създадени от човека.

Напълно независимо от тази история, преди няколко дни в Proceedings of the National Academy of Sciences се появи нова статия, ръководена от астронома Дарил Селигман (Darryl Seligman). В статията се съобщава за популация от тъмни комети без открита кометна опашка. Авторите подчертават значимостта на статията, като заявяват, че тази популация от тъмни комети показва „негравитационни ускорения, обясними с изхвърляне на летливи вещества, аналогично на първия междузвезден обект 1I/' Оумуамуа“. Загатнатото тълкуване е, че `Оумуамуа е била просто тъмна комета, а именно естествена комета, която е била ускорена чрез невидимо изпускане на газове.

През последните пет години Селигман ръководи поредица от статии, в които се опитва да обясни `Оумуамуа като водороден айсберг. Когато той сподели с мен първата версия на статията си за водородния айсберг, веднага забелязах, без да следя детайлите на изчисленията му, че цитираната скорост на изпарение е силно занижена. Краткият път за моите разсъждения се основаваше на запазването на импулса. Измереното негравитационно ускорение на `Оумуамуа` в близост до Земята е равно на 0,1 % от нейното гравитационно ускорение. Това съответства на нетно увеличение на скоростта от порядъка на 0,1% от орбиталната скорост на Земята около Слънцето, или около 30 метра в секунда.

Като се има предвид, че типичната скорост на изпаряващите се кометни газове е с един порядък по-голяма, `Оумуамуа е трябвало да загуби около 10 % от масата си, за да прояви наблюдаваното ускорение. Селигман ми благодари за това, че съм забелязал грешката в благодарностите в края на статията. Впоследствие написах статия заедно с Тием Хоанг (Thiem Hoang), в която показах, че водородните айсберги няма да оцелеят по време на пътуването от предполагаемите им места на раждане в гигантски молекулярни облаци. Всъщност няма доказателства, че парчета водороден лед съществуват в междузвездното пространство. Очаква се те бързо да сублимират при нагряване от звездната светлина.

Новата статия за тъмните комети, ръководена от Селигман, предоставя измерени стойности на негравитационни ускорения, които са най-много 2×10^ {-8} метра в секунда на квадрат. За сравнение, измереното негравитационно ускорение на 'Оумуамуа в близост до Земята е около 3×10^{-6} метра в секунда на квадрат. Това е 150 пъти по-голямо от най-ускорената тъмна комета и половин милион пъти по-голямо от най-малко ускорената тъмна комета в новата статия.

Основният въпрос, който трябва да бъде изяснен, е дали комата на тъмните комети би останала невидима, ако скоростта на изхвърляне на газовете им се увеличи с няколко порядъка?

По-конкретно, ако масата и съответната яркост на кометната опашка се увеличат половин милион пъти за най-малко ускорената тъмна комета 2001 ME_1, ще остане ли тази комета тъмна? Вероятно не. И обратното, ако една комета загуби около 10% от масата си - колкото е необходимо, за да се обясни негравитационното ускорение на `Оумуамуа, дали тази комета ще остане тъмна?

Ако Оумуамуа не прилича на комета и не се ускорява толкова слабо, колкото една тъмна комета, то тя вероятно не е комета. Това е, което здравият разум подсказва за `Оумуамуа въз основа на наличната информация.

За съжаление, здравият разум не винаги е нещо обичайно.

Каква е поуката от мистериозните дронове в Ню Джърси или от новия клас тъмни комети? Че Ричард Файнман е бил мъдър и че хората често забравят да вземат присърце съветите му.