ГКПП „Кулата“ се разширява, а частният светофар на Дунав мост ІІ е премахнат

Броени часове ни делят от влизането на България в сухопътния Шенген. Това е едно дълго чакане за превозвачите по българските граници. Милиарди пропуснати ползи за икономиката. Огромни количества вредни газове в околната среда.

Поради тези причини 00:00 часа на 1 януари 2025 г. се превърна в сакрална дата за превозвачите - товарни и автобусни и не само от тях. Стотици българи се очаква да се приберат с автомобилите си след посрещането на Новата 2025 година в южната ни съседка Гърция.

Вълненията им са дали ще бъдат спирани границата или ще минат без никакъв контрол, така както се надяват.

„Информациите, които достигат до нас са разнопосочни, затова нека изчакаме 1 януари и да видим какво ще се случи“, коментира пред Mediapool Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи.

„Влизането на България в Шенген и по суша е прекрасна новина за автобусния бранш. Надявам се тя да бъде въведена така както е на Запад и автобусите да минават вътрешните граници на ЕС безпрепятствено, а не да се чака по опашки“, каза Магдалена Милтенова, председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи, пред Mediapool.

„Ползите за България от влизането в сухопътния Шенген се оценяват на около 1.6 милиарда лева годишно от Българската академия на науките. Те ще са във всички области - в икономика, в бързото преминаване, в туризма и най-вече за превозвачите, на които това им е основен бизнес“, коментира служебният премиер Димитър Главчев по време на правителственото заседание в началото на декември.

Новият начин за преминаване на границата ще е различен на българо-гръцката и на българо-румънската граница. На границата с Румъния контролът ще продължи още половин година, но той няма да е във вида, който е в момента.

Разширението на ГКПП „Кулата"

В последните десетина дни на граничният пункт „Кулата“ усилено се работи. Тече разширение, което трябва да приключи до края на отиващата си 2024 година.

Целта е да се направят по две пътни ленти във всяка посока преди ГКПП „Кулата“, за да не се образува тапа. Разширяват се ивици в продължение на 200 метра непосредствено преди пункта и от двете страни. Новата пътна лента ще е само една - в посока България, тъй като в посока Гърция и досега имаше две ленти за движение.

Разширението е за сметка на тротоарна и зелена площ, не са събаряни търговски обекти. Ремонтът се очаква да завърши до 31 декември и да осигури безпроблемно преминаване на всички автомобили след влизането ни в Шенген.

Преди тази зона от 200 метра непосредствено след пункта в посока България има още около 2 километра преди магистралата, където пътната лента е само една. Там също предстои разширяване и изграждане на две пътни ленти. За целта от АПИ преди два месеца са обявили обществена поръчка, предаде БГНЕС.

До завършване на ремонтните дейности движението в района на пункта се регулира от служители на Областно пътно управление. Шофьорите трябва да се движат с повишено внимание, предупреждават от пътната агенция.

Съгласно правителственото решение от 1 януари 2025 г. граничните пунктове на вътрешната българо-гръцка граница - „Капитан Петко войвода“, „Ивайловград“, „Маказа“, „Златоград“, „Илинден“ и „Кулата“, престават да работят като гранично-контролни пропусквателни пунктове. Движението на хора и автомобили би трябвало да е свободно.

Ще „умрат“ ли паркингите при мостовете на Дунав

Не така обаче ще бъде на границата с Румъния. Граничните контролно-пропускателни пунктове на мостовете при Видин и Русе, както и на фериботните връзки при Оряхово, Сомовит-Никопол, Свищов и Силистра, както и на сухопътните при Кардам, Крушари и Дуранкулак ще останат до 30 юни 2025 г. според решението на правителството.

Проверките обаче ще са по-различни. Няма да се проверява всеки автомобил, а само тези въз основа на анализа на риска. Целта е да се следи за сигурността, обясни Главчев. Такъв контрол ще има и на румънско-унгарската граница още 6 месеца. Такива филтри през последните години въведоха няколко европейски страни основно заради заплахата от мигранти и тероризъм.

Превозвачите очакват на самите гранични пунктове да няма проверки. „Проверките би следвало да бъдат изтеглени в една 30-километрова зона“, каза Йордан Арабаджиев. Той посочи, че браншът очаква да може плаща таксите за моста онлайн след влизането в Шенген.

А чудесата за превозвачите вече започнаха да се случват, дори още преди влизането в сухопътния Шенген. Частният светофар на Дунав мост ІІ, който винаги светеше червено и където стояха „здрави момчета“, за да насочват тировете към частния паркинг, вече го няма.

„Вертикална сигнализация, хоризонтална маркировка и информационни табла за атмосферни условия ще подпомагат организацията на движението по моста при Видин. Това предвижда новият проект за осигуряване на реда при преминаващите превозни средства. От 16 декември 2024 г., когато светофарът беше изключен, до момента организацията на движението се подпомага от съвместни дежурни екипи на МВР - Видин и дружеството „Дунав мост Видин-Калафат“ АД, се казва в съобщение на транспортното министерство от 20 декември.

Министерството на транспорта изпрати снимка от моста с полицейски автомобили, за да потвърди, че „частният светофар“, за който нито един държавен орган не поемаше отговорност, вече не функционира.

През септември служебното правителство обяви, че държавата може да поеме контрола върху управляваните в момента от частни фирми буферни паркинги за камиони по граничните пунктове край Русе и Видин.

Засега това не се е случило и двата частни паркинга преди мостовете при Видин и Русе остават. Добрата новина е, че  шофьорите на тирове вече няма да бъдат принудително тикани в тях. Паркингите ще продължат да съществуват и на тях тировете ще спират, за да могат водачите да ползват задължителната почивка, ако им се налага, коментираха от Съюза на международните превозвачи.

Опашката от камиони на Дунав мост при Русе ще остане със сигурност поне още година и половина. Причината е в продължаващия ремонт на моста. Поне за празниците той беше спрян, но само временно. От 8 януари 2025 г. продължава, като ще бъдат затворени 413 метра в платното в посока Румъния.

Както и до момента, основният ремонт на Дунав мост ще се извършва без спиране на движението и съоръжението няма да се затваря. На обекта ще се работи ежедневно през светлата част от денонощието, в зависимост от метеорологичните условия. Работният процес ще бъде организиран и извършван така, че превозните средства да преминават поетапно, двупосочно в платното, в което не се работи, казаха от пътната агенция.

Рискът на турската граница

Това са добрите новини за превозвачите от влизането ни в Шенген. Притесненията им са, че опашките от тирове ще се пренесат на границата с Турция - на пунктовете „Капитан Андреево“, „Лесово“ и „Малко Търново“.

Турската граница става шенгенската бариера пред Близкия изток, Африка и Азия. Затова Агенцията на ЕС за охрана на границите „Фронтекс“ ще утрои силите си в България. Техническата подготовка за разширяване на външните граници - с детектори за движение, термовизионни камери, патрулни кораби и превозни средства с повишена проходимост - вече се подкрепя от Европейската комисия със 130 милиона евро.

От 2 януари се очаква да заработи и съвместен контингент между България, Румъния, Унгария, Австрия и Гърция заедно с „Фронтекс“. Румъния ще участва 40 полицаи, Австрия - 15, Унгария - 30, Гърция също ще се включи, а останалите полицейски служители ще са от България, каза вътрешният министър Атанас Илков. Допълни, че ще бъдат насочени към турската граница гранични служители от другите ни граници, чиито ангажименти ще отпаднат заради влизането ни в сухопътния Шенген.

Следващата цел: България да се превърне в транспортен хъб

Транспортният бранш се надява с пълноправното членство на България в Шенген да се реши проблема с дългото чакане по границите, поне на гръцката и румънската. На тази с Румъния сега то е средно около 16 часа на камион. Това би помогнало и на Бюджет 2025, като ще се подсили износа, ще се намали времето за чакане и загубата на капитали по границите, коментира Ангел Траков, председател на Управителния съвет на Съюза на международните превозвачи.

Освен административните проверки, инфраструктурата също е фактор, който влияе на времето за престой на границата. Подобряването ѝ ще отнеме по-дълго време, но е важно да се правят усилия в тази посока, допълни той.

„Компаниите от нашия бранш са ударени, най-малкото от факта, че сме в периферията на Европа и това играе голяма роля. Това е фактор, който ни прави неконкурентоспособни, но не може да избегнем географското положение на страната. По-скоро, влизайки в шенгенското пространство, трябва да се възползваме от географското положение на България и трябва да се опитаме да направим страната транспортен хъб, защото имаме всички предпоставки да развием транзитните коридори между север-юг и изток-запад. Трябва да направим България подобна на Унгария - незаобиколима“, коментира Ангел Траков.

Според него ако бъдат изградени влакови терминали и летища по основните транспортни коридори, ще се видят големи ползи. За тези планове обаче е нужно стабилно правителство.

Основният плюс за страната ни от влизането в Шенген и по суша е по-лесния експорт на стоки към западните пазари. В момента този достъп се спира на две поредни граници - румънската и унгарската, което оскъпява и удължава сериозно доставката. Вдигането и на двете ще свали цените на стоките и ще направи българските производители по-конкурентни. За това и прогнозите са за увеличаване на трафика с около 20 на сто през следващата година.

С влизането в Шенген болезнено видима ще стане и липсата на инфраструктура. Вече пета година не може да бъде довършен скоростния път София - Видин, реалното строителство на магистралата Русе - Велико Търново все още не е започнало, въпреки направената копка преди година. За железопътния транспорт пък дори е излишно да говорим. Няма бърза жп връзка между София и Солун, както и на моста между Видин и Калафат. Третият мост на Дунав и втори между Русе и Гюргево може да стане реалност най-рано след 2030 г.

При планиран трафик от 2 милиона превозни средства през граничните пунктове сега минават над 4 милиона. Това означава, че България отдавна е изпуснала момента да изгради необходимата ѝ инфраструктура и трудно наваксва изоставането. Пълноправното ни членство в Шенген ще направи това още по-видимо и спешно.