Спира бойкотът на търговските вериги у нас, който се провеждаше в четвъртъците от януари насам. Това става ясно от декларация на организаторите, публикувана днес. Сред тях са Гражданска инициатива „Системата ни убива“, Федерация на потребителите в България, Обединени пенсионерски съюзи, Гражданска платформа „Твоят глас“, Благотворителна инициатива „Подай ръка“, Сдружение „За достъпна и качествена храна“, бившият омбудсман Мая Манолова и политикът и експосланик в Хърватия Велизар Енчев.

Причина за края на бойкота е представеният в понеделник от Министерството на земеделието и храните законопроект за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Той предвижда регулирането на 22 хранителни стоки, които се предлагат в магазините. Поне 50% от тях в големите търговски вериги трябва да са български, като за тях се въвежда таван на търговските надценки, които не може да надвишават 20%. За вносните земеделски продукти и храни пък се предвижда таван на надценката от 10% от данъчната основа.

Законопроектът гарантира фермерите да не продават под себестойност и да могат да слагат до 10% надценка, преработвателите - до 20%, търговците на едро - до 10%, а търговците на дребно с оборот до 20 милиона лева - до 20 на сто надценка, предвижда още проектът.

Ето какво гласи пълния текст на декларацията:

„В знак на протест срещу високите цени на хранителните стоки, както и заради дискриминацията на чуждите вериги към българските граждани, на 13 февруари 2025 г. обявихме първия в България бойкот на търговските вериги.

Спадането на търговския оборот с близо 30 процента при първия бойкот показа, че българските потребители осъзнават както сериозността на проблема с високите цени на хранителните продукти от първа необходимост, така и силата на гражданското общество.

След петия бойкот на веригите на 13 март 2025 г. Министерството на земеделието и храните представи „Законопроект за веригата на доставки на земеделски продукти и храни“.

В този правителствен документ са изпълнени някои от нашите искания за държавна регулация на цените на храните, каквато вече има в Хърватия, Гърция, Франция и Унгария.

В законопроекта се предвижда регулирането на 22 хранителни продукта, които се предлагат в магазините.
 

Особено важно е, че поне 50% от тези продукти в големите търговски вериги трябва да са български, като за тях се въвежда таван на търговските надценки, които не може да надвишават 20%.

В същото време за вносните земеделски продукти и храни се въвежда таван на надценката от 10% от данъчната основа.

Законопроектът гарантира фермерите да не продават под себестойност и да могат да слагат до 10% надценка, преработвателите - до 20%, търговците на едро - до 10%, а търговците на дребно с оборот до 20 милиона лева - до 20 на сто надценка.

Това обаче означава, че един продукт, чиято себестойност при производителя е 100 лева, ще достига до потребителя в магазина с цена 174 лева, което не е никак малко. Затова, по време на обсъждането на закона, трябва да се търсят възможности за намаляване на тези надценки по хранителната верига.

Нашата съпротива не е война с търговските вериги, а борба с нелоялните търговски практики, които се израждат в търговски рекет.

Нашата кауза е подкупващите ценови промоции, предлагани всеки четвъртък през тези пет бойкота, да станат постоянни цени.

Нашето категорично искане е чуждите вериги да изравнят цените на основни хранителни продукти в българските си клонове с по-ниските цени на същите стоки в своите германски и австрийски магазини.

Българските граждани се пробудиха и потърсиха гражданските си права, управляващите разбраха, че не могат да си затварят очите и да толерират ценовия произвол на търговците, а търговските вериги ще бъдат принудени да прекратят ценовия произвол върху потребителите и производителите.

Резултатът от проведените пет бойкота е частична победа както на потребителите, така и на производителите на храни.

На този етап Инициативният комитет спира бойкота на търговските вериги в България“, обявиха организаторите.