В Областната администрация в Хасково беше представен новият, с пореден номер 13, том на сборника „Тракия“. По традиция това става на 26 март - Ден на Тракия и на десети Родопски полк.

Издател е Тракийският научен институт, основан през 2001 година, а финансирането е дело на общини от региона и местни бизнесмени. Сборникът беше представен от председателя на тракийското дружество „Георги Сапунаров“ в Хасково Георги Сарджев. Той благодари на областният управител на Хасково Стефка Здравкова, за това че е приела да бъде домакин на събитието, както и на генералния консул на България в Одрин Радослава Кафеджийска, която беше сред официалните гости.

„В том 13 е спазен принципът един автор - един текст“, каза редакторът на том 13 Недялко Бакалов.

В най-обемния раздел – „Статии и студии“, проф. д-р Пламен Павлов се спира на няколко знакови имена на националната ни революция в Одринска Тракия. Любопитен е текстът на Таня Марева за новооткрити писма на Капитан Петко войвода. Проф. Светлозар Елдъров детайлно описва живота в обсадения от българската войска Одрин, разкрива и спасителната роля на Българо-католическата гимназия в града по време на Балканската война.

Стоян Райчевски припомня важната роля на генерал Иван Колев в защитата на беломорския бряг през Първата Световна война. 

На демографските промени в Ивайловград и околията в периода 1912–1944 г. е посветено задълбоченото проучване на доц. д-р Георги Граматиков. Ефим Ушев разказва за това как Златоград приютява през годините тракийски и македонски бежанци. 

За важните събития в дейността на хасковската тракийска организация от 1944 до 1961 година е материалът на д-р Виолета Костова. Съдбата на прочутия вестникар Стоян Шангов и нелекият му път от родното село Ениджия до изданието „Вечерна поща“ разкрива текст на Златка Михайлова.

Георги Димитров в своята аргументирана позиция защитава справедливите искания на наследниците на тракийските бежанци за парична компенсация от страна на Република Турция.

С нов, оригинален прочит на известни и неизвестни факти от историята на златоградското село Кушла впечатлява краеведското проучване на проф. дин Камен Гаренов. В същата рубрика е поместен и текстът на хасковския свещеник Димитър Евтимов за живота на село Клокотница в миналото през погледа на отец Никола Караджов. За пръв път в сборник „Тракия“ е поместено фолклорното и народоведско изследване на д-р Георги Станков за танца на смъртта – слядното хоро, като израз на споделяне и съпреживяване но едно обща психологическа травма.

В увлекателно поднесения си и богато илюстриран пътепис „На повратки в Сачанли през 1991 и 2023 година“ проф. д-р Георги Янков свързва родното си село Ефрем с изгореното западнотракийско селище, търси моралните и материалните измерения на родовата памет.

За Гео Милев и духа на историята пише с публицистична страст акад. Иван Гранитски по повод 130-годишнината от рождението на големия български поет с трагична съдба. Новата книга на доц. д-р Георги Граматиков „Река Марица и светът около нея“ представя редакторът Недялко Бакалов.