Взривяване на речното корито и потапяне на баржи. Добре дошли във все по-отчаяните усилия на Европа да поддържа функционирането на един от най-важните водни пътища на континента.

Този месец река Дунав достигна драстично ниски нива на водата, което принуди правителствата в ЕС да предприемат спешни мерки. Румънските власти използваха експлозиви, за да насочат повече вода към атомната електроцентрала в Черна вода. Унгарското правителство потопи плавателни съдове в опит да поддържа водния поток покрай собствената си атомна електроцентрала в Пакш. Около 180 туристи в България трябваше да бъдат евакуирани от заседнал кораб близо до пристанищния град Видин, пише POLITICO.

Залогът е голям. Дунав, вторият по дължина воден път в Европа, е жизненоважна артерия за превоз на товари, питейна вода, селското стопанство и промишлеността. Той спомага за охлаждането на големи атомни електроцентрали и захранва хидроенергийни проекти. Речният басейн обхваща 19 държави и осигурява прехрана на десетки милиони. Но повтарящите се суши, предизвикани от климатичните промени, заплашват да променят всичко това.

    „Прогнозите сочат, че това ще се случва все по-често и трябва да разгледаме по-систематично наличността на вода, търсенето на вода и, разбира се, задържането и устойчивостта“, заяви Биргит Фогел, изпълнителен секретар на Международната комисия за опазване на река Дунав, която координира сътрудничеството между страните в басейна.

Тъй като сушата се превръща в повтаряща се заплаха, Европа все още не разполага с единна, обвързваща политика за справяне с недостига на вода в Дунавския басейн и извън него. Отговорността остава разделена между националните правителства и органите за управление на речните корита, като се регулира от мозайка от закони на ЕС, които според екологичните организации се прилагат незадоволително. Много от новите мерки за устойчивост на съюза остават доброволни.

На този фон националните власти прибягват до едностранни мерки, които, според някои, биха могли да нанесат сериозни щети на съседите им и на близките екосистеми.

Димитър Куманов, ръководител на отдела за опазване на околната среда в българската речна НПО „Балканка“, твърди, че страните предприемат спешни действия, без да отчитат по-големите последствия. Той е особено загрижен за потенциалното въздействие на такива мерки върху питейната вода в България.

Страните по поречието на Дунав „правят каквото си искат, а ние в България плащаме цената“, каза той.

Високи залози, ниски води

    „Това лято ни напомни за пореден път, че Европа е крайно неподготвена за климатичните промени“, заяви Сара Йохансон, експерт по водната политика в Европейското бюро по околната среда. „Сухите почви, деградиралите влажни зони и унищожените екосистеми превръщат природата в барутен погреб, готов да се възпламени, докато изчерпаните реки разкриха уязвимостта на нашата енергийна система.“

Унгарската АЕЦ в Пакш, която разчита на реката за охлаждане, осигурява около 40% от електроенергията на страната, докато румънската електроцентрала в Черна вода осигурява една пета от електроенергията на страната. Когато нивото на реката спадне прекалено много, правителствата не се сблъскват само с водна криза — те рискуват и да загубят основен източник на електроенергия.

Този месец Унгария започна строителството на праг в речното корито — структура, подобна на язовир — за повишаване на нивото на водата около „Пакш“. Това е „потенциално полезна краткосрочна мярка за повишаване нивото на водата нагоре по течението“, заяви Тамаш Грубер, ръководител на програмата „Живи реки“ на WWF Унгария. „Въпреки това наличната информация не е достатъчна, за да се оценят пълните екологични последствия или ефективността ѝ при бъдещи екстремни условия на нисък дебит.“

Подобна конструкция би могла „да влоши условията на нисък дебит надолу по течението и да засегне преноса на седименти, риби и другите водни организми“, добави той.

Бързите мерки за справяне със сушата до голяма степен остават на национално ниво и са фрагментирани в седемте държави членки на ЕС, през които минава река Дунав, както и в Сърбия, Молдова и Украйна.

Съществуват организации, които координират управлението на реката, като например комисията ICPDR на Фогел. Страните от ICPDR разполагат с национални агенции, отговарящи за корабоплаването, управлението на водните ресурси и опазването на околната среда.

Тези агенции си сътрудничат в областта на мониторинга и навигацията — но в крайна сметка действат в рамките на собствените си национални юрисдикции.

Влизане в ЕС

Рамковата директива за водите на ЕС изисква от държавите членки да опазват и възстановяват реките, езерата и подземните води на блока, както и да координират управлението на водите в рамките на речните басейни, а не само по националните граници. Експерти и организации от водния сектор обаче твърдят, че ЕС не е успял да предложи координирана политическа реакция за подобряване на готовността за справяне със сушата, въпреки че се очаква сухите лета да стават все по-чести и интензивни.

    „Европейският съюз осигурява рамка. Националните правителства могат да имат план... но по-голямата част от управлението се осъществява на ниво речен басейн или на местно ниво“, заяви Лоик Шарпантие, ръководител на отдела за застъпничество в лобистката организация „Water Europe“. „Ето защо се създава впечатлението за, да речем, некоординирани действия. Има какво да се подобри.“

Миналата година група учени отправи призив за приемане на Директива на ЕС за сушата, която да „хармонизира и наложи политиките за управление на риска на целия континент“. Това беше в отговор на сушата от 2022 г.

Събитието „засегна по-голямата част от континента [но] нашите констатации показват значителни регионални различия в капацитета за управление“, написаха те. „В много страни — особено в тези с икономики, доминирани от селското стопанство — мерките в отговор на сушата остават краткосрочни и реактивни, което често води до потенциално неадаптивни практики.“

Миналата година Брюксел представи и Стратегия за устойчивост на водните ресурси, съдържаща около 50 мерки за подобряване на водната сигурност в съюза. Стратегията включваше обещание от страна на Европейската комисия да предостави на държавите членки технически насоки за изготвянето на планове за управление на сушата — но те не са задължителни.

Ключов закон на ЕС за природата също ангажира блока да постигне 25 000 километра свободно течащи реки в Европа до 2030 г., което означава реки, които не са възпрепятствани от изкуствени бариери като язовири за водноелектрически централи — но отново, това ще зависи предимно „от държавите членки колко искат да допринесат [за постигането на тази цел]“, заяви Мари Пфайфер, експерт по опазване на реките от WWF Австрия.

И като част от непрекъснатата си мисия за намаляване на бюрокрацията и стимулиране на промишлеността в ЕС, Брюксел планира да преразгледа Рамковата директива за водите, като акцентът ще бъде върху облекчаването на правилата за опазване на водите в минното дело. Екологичните НПО предупреждават, че директивата вече се прилага непоследователно.

Попитана за сушата по поречието на Дунав, комисарката по околната среда Джесика Росвал заяви пред POLITICO, че е „наложително да засилим готовността си във всички области“, като добави, че ЕС трябва да „оцени дали настоящото ни законодателство в областта на водите остава подходящо за целта от гледна точка на устойчивостта, готовността, повторното използване на водата и управлението на сушата“ — като намекна за предстоящата ревизия.

Гергели Патко, анализатор в Унгарската асоциация на водоснабдителните дружества, твърди, че има „добро сътрудничество между органите за управление на речните басейни в различните страни, а Рамковата директива за водите подкрепя тази координация“. Въпреки това той предупреди, че преразглеждането на директивата може да постави под още по-голям натиск питейната вода по време на кризи, свързани със суша.

Според българския експерт Куманов най-доброто решение е „да се спазва буквално правната рамка на ЕС и да се направи тя по-строга, с цел по-добра защита на природните водни ресурси, но съзнава, че за момента това е утопия.

    „Някой ден дървените глави в ЕС ще си вземат поуката и се надявам, че няма да е твърде късно“, коментира той.