47 дни остават до президентските избори и надпреварата за „Дондуков“ 2. Част от кандидатите вече са известни, инициативните комитети влизат в процедура по регистрация, а партиите трябва да направят последните си ходове. Най-голямата неизвестна остава ГЕРБ – формацията трябва да реши дали ще участва със собствен кандидат. Междувременно се очертава вот с много претенденти, в който битката няма да бъде само между личности, а и между различни позиции за мястото на България в Европа, отношението към Русия и войната срещу Украйна.

До крайния срок за регистрация на партиите и коалициите за президентските избори остава един ден. Документите се подават в Централната избирателна комисия до 17:00 часа на 9 септември. Инициативните комитети разполагат с още шест дни – до 17:00 часа на 14 септември. 

ЦИК приема заявленията на партиите и коалициите от 2 септември. За инициативните комитети процедурата започна на 7 септември. Независимите кандидати за президент и вицепрезидент могат да бъдат издигани от инициативен комитет от най-малко 21 избиратели. Всеки избирател може да участва само в един такъв комитет.

Окончателната картина на президентската надпревара ще стане ясна след още две седмици. Още сега обаче се очертава вот с много кандидати и с различни стратегии – от силна партийна мобилизация до опит за привличане на избиратели извън традиционните партийни ядра.

ГЕРБ трябва да реши дали влиза със собствен кандидат

Най-голямата неизвестна остава ГЕРБ. Партията все още не е представила кандидатпрезидентска двойка. В края на август Бойко Борисов обвърза шансовете за успех с по-широко обединение вдясно и заяви, че самостоятелните партийни кандидатури трудно биха спечелили изборите.

Решението е важно не само за ГЕРБ. То може да промени цялата конфигурация на първия тур. Голямата партийна структура дава организационно предимство, особено при мобилизацията на избиратели в страната. Отсъствието на собствен кандидат обаче би оставило значителна част от електората свободна за останалите претенденти.

Йотова влиза в надпреварата с Кирил Вълчев

Сред основните вече обявени кандидати е действащият президент Илияна Йотова. Тя ще участва в изборите с генералния директор на БТА Кирил Вълчев като кандидат за вицепрезидент.

Кандидатурата на Йотова ще бъде издигната от инициативен комитет. Тя обяви още през юли намерението си да се кандидатира, а на 3 септември представи Вълчев като свой партньор в президентската двойка.

Това ще бъдат първите президентски избори, на които Йотова се явява като кандидат за държавен глава. Тя беше вицепрезидент в двата мандата на Румен Радев, а след предсрочното прекратяване на неговия мандат пое президентския пост.

Гюров също разчита на инициативен комитет

Другата кандидатура, която вече привлича сериозно политическо внимание, е тази на Андрей Гюров. Бившият служебен премиер влиза в надпреварата с Георги Кандев като кандидат за вицепрезидент.

И тяхната двойка ще бъде издигната от инициативен комитет. Учредяването му е насрочено за 10 септември.

Така още преди официалното начало на кампанията се очертават два различни опита за привличане на подкрепа извън традиционните партийни ядра. Формалното издигане от инициативен комитет обаче не означава липса на партийна подкрепа. Тя може да се окаже особено важна за организацията по места и мобилизацията на избирателите.

Кандидатите вече са много

Лидерът на МЕЧ Радостин Василев също обяви кандидатурата си. Негов кандидат за вицепрезидент е бившият депутат Красимир Манов.

Бившият министър на земеделието Иван Христанов влиза в надпреварата за „Дондуков“ 2, но все още не е представил кандидат за вицепрезидент.

Кандидат за президент е и бившият министър на отбраната и лидер на БЗНС Николай Ненчев. Той се явява заедно с журналистката Цвета Кирилова.

Александър Томов също обяви, че ще участва в изборите. Неговата партия „Българска социалдемокрация – Евролевица“ вече е регистрирана от ЦИК за участие във вота. Кандидатът му за вицепрезидент трябва да бъде представен на 12 септември.

В надпреварата влиза и Георги Димов. Негов кандидат за вицепрезидент е генерал Димитър Шивиков.

Кандидатура са обявили и физикът Лъчезар Аврамов и бизнесменът Ивайло Дражев. Това е и първата двойка, за която в публичния регистър на ЦИК вече има регистриран инициативен комитет. Документите му са внесени на 2 септември, а регистрацията е одобрена същия ден с решение на комисията.

Така към момента са известни поне осем кандидатури за президент – Илияна Йотова, Андрей Гюров, Радостин Василев, Иван Христанов, Николай Ненчев, Александър Томов, Георги Димов и Лъчезар Аврамов. Окончателният списък обаче ще бъде по-дълъг, тъй като част от регистрираните за участие партии все още не са обявили своите кандидати.

ДПС и „Възраждане“ още не са обявили двойките си

Сред формациите, които вече са заявили участие в президентските избори, са ДПС и „Възраждане“. И двете партии все още не са обявили кандидатите си за президент и вицепрезидент.

ДПС внесе в ЦИК подписите на 7222 избиратели в подкрепа на регистрацията си. Партията не посочи кого ще издигне за „Дондуков“ 2.

„Възраждане“ също ще участва със собствена кандидатпрезидентска двойка. Партията е сред първите регистрирани от ЦИК за изборите. Документите ѝ са внесени на 2 септември, а регистрацията е одобрена на следващия ден.

В ЦИК вече е регистрирана и партия „Правото“. Документите ѝ са подадени на 3 септември, а регистрацията е одобрена на 4 септември.

На 7 септември ЦИК регистрира още „Българска социалдемокрация – Евролевица“, представлявана от Александър Томов, както и „Народна партия Истината и само истината“.

Списъкът продължава да се допълва, тъй като срокът за регистрация на партии и коалиции изтича в 17:00 часа на 9 септември.

Геополитиката отново влиза в президентската кампания

Освен битка между личности, вотът се очертава и като сблъсък между различни виждания за ролята на България в ЕС и НАТО, отношенията с Русия и позицията на страната за войната срещу Украйна.

Темата има особена тежест при президентски избори. Конституцията определя президента като държавен глава, който представлява България в международните отношения. Президентът е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Затова позициите по външната политика и сигурността традиционно получават по-голямо значение в президентска кампания, отколкото при много други избори.

Илияна Йотова вече очерта част от позициите си по войната срещу Украйна. През последните седмици тя настоява за засилен дипломатически натиск за постигане на мир и заяви, че конфликтът няма военно решение.

Очаква се отношението към Русия, помощта за Украйна, сигурността в Черноморския регион и мястото на България в европейската архитектура за сигурност да бъдат сред линиите, по които кандидатите ще трябва да се разграничат.

Президентът не се избира просто с най-много гласове

Големият брой кандидати прави вероятността от балотаж съществен фактор още при планирането на кампаниите.

Конституцията поставя две условия за победа още на първия тур – кандидатът трябва да получи повече от половината действителни гласове и в изборите трябва да са участвали повече от половината избиратели. Ако няма победител, в седемдневен срок се провежда нов избор между двамата кандидати с най-много гласове. На втория тур печели този, който получи повече гласове.

При сегашния календар първият тур е на 25 октомври, а евентуалният балотаж ще бъде на 1 ноември.

Това превръща способността за привличане на подкрепа извън собственото политическо ядро в един от основните въпроси на кампанията. Силен партиен апарат може да осигури добра стартова позиция на първия тур. За победа на балотаж обаче кандидатите обикновено трябва да търсят гласове и сред избиратели, които първоначално са подкрепили техни конкуренти.

Истинската кампания предстои

Официалната предизборна кампания започва на 25 септември. Преди това предстоят няколко важни дати – крайният срок за регистрация на партии и коалиции на 9 септември, на инициативните комитети на 14 септември и на кандидатпрезидентските двойки на 22 септември. ЦИК вече поддържа публични регистри на участниците във вота.

До тогава най-важната неизвестна остава дали ГЕРБ ще влезе в надпреварата със собствен кандидат и кои ще бъдат окончателните двойки на останалите партии.

Едва след това ще може да се види и реалната структура на състезанието – кои кандидати разчитат предимно на твърд партиен вот, кои ще търсят по-широка надпартийна подкрепа и кои имат потенциал да стигнат до балотажа.