Намалява и любопитството на българските деветокласници

Освен уменията в трите области - математика, четене и природни науки, PISA проучва и редица ключови фактори, които влияят на ученето. Сред тях са нагласите на учениците към училището и ученето, които у нас свидетелстват за намаляване на любопитството на младежите ни. Данните от допълнителните изследвания показват, че всеки трети български деветокласник смята, че училището е загуба на време. А почти половината от учениците ни нямат нагласа за развитие.

Любопитство, постоянство и отношението към училището

В България 60% от учениците казват, че са любопитни към много и различни неща, при средно 73% за страните от ОИСР. В същото време едва 50% посочват, че полагат допълнителни усилия, когато задачите станат по-трудни, докато средната стойност за ОИСР е 60%, т.е. у нас на практика всеки втори ученик се отказва от трудните задачи. Паралелно с това 27% от учениците са съгласни или напълно съгласни, че училището е било загуба на време, при 24% средно за ОИСР.

Между 2022 и 2025 г. нагласите на българските ученици се променят осезаемо. Делът на тези, които определят себе си като любопитни към много и различни неща, намалява с 11,5 процентни пункта. С 11,3 пункта спада и делът на учениците, които казват, че полагат допълнителни усилия, когато работата стане по-трудна. В същия период с 6,9 процентни пункта намалява и делът на учениците, които смятат, че училището е загуба на време.

Любопитството, постоянството и усещането, че училището има стойност, са сред факторите, които най-често се свързват с по-добри резултати по природни науки. В България, след като се отчете социално-икономическият профил на учениците и училищата, увеличаването на индекса на любопитството с една единица е свързано с 19 точки по-висок резултат по природни науки - точно колкото е средната стойност за ОИСР.

При постоянството ефектът е 12 т., при средно 13 т. за ОИСР. Учениците, които смятат, че училището има по-голяма стойност и не са съгласни, че то е загуба на време, постигат средно 19 т. повече по природни науки от връстниците си, които имат усещането, че губят времето си в училище. Средната разлика за ОИСР е 27 т.

Нагласи на учениците към ученето

В рамките на PISA 2025 учениците са питани и за други нагласи към ученето. Например, 56% от учениците в България притежават нагласа за развитие (при средно за ОИСР 69%), т.е. вярват, че интелигентността може да се развива чрез работа, усилия и обратна връзка. Средно за страните от ОИСР учениците с нагласа за развитие получават с 28 т. повече по природни науки в сравнение с тези с фиксирана нагласа. В България тази разлика е 17 т., след като се отчете социално-икономическият профил на учениците и училищата.

Данните от PISA 2025 показват, че все още има място за подобрение по отношение на поведението на учениците, свързано със саморегулирането и поставянето на цели. Например, едва около 45% от учениците в България посочват, че често или много често планират подхода си към ученето. Освен това 47% от учениците си задават въпроси относно материала, за да проверят дали са разбрали всичко (средните стойности за ОИСР са съответно 37% и 49%).

Самостоятелният и саморегулиращ се ученик знае кога и къде да потърси помощ. Данните от PISA 2025 показват, че в повечето страни учениците са склонни да разчитат на своите учители и съученици за подкрепа при учебната си работа. В България 73% от учениците молят своите учители за помощ, когато имат нужда от нея, а 74% се обръщат към съучениците си, когато не разбират напълно нещо (средните стойности за ОИСР са съответно 77% и 82%).

СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА