Критично ниското ниво на река Дунав, което през август наложи спирането или намаляването на ядрени мощности в Унгария, Румъния и дори в АЕЦ „Козлодуй“ (макар и с малко и за кратко), разкри един необичаен проблем пред проекта за изграждането на двата нови български реактора AP-1000. За чието решаване се търсят варианти, единият от които може да доведе до оскъпяване на строежа, чиято цена всъщност още не е обявявяна, но според експерти няма шанс да е под 20 млрд. евро, а вероятно и много над тази сума. Другият носи последващи по-високи оперативни разходи за експлоатацията на двата бъдещи блока.

Това научи Mediapool от свои източници в енергийното министерство, в АЕЦ „Козлодуй“ и проектната компания „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“.

Става въпрос за това, че сегашният проект на реакторите предвижда те да използват съществуващите охладителни канали на атомната централа. Те са два и са проектирани да охлаждат шестте блока – четири ВВЕР-440, които бяха затворени и се извеждат от експлоатация, и два работещи ВВЕР-1000. Единият от каналите обаче е за основен ремонт и на практика не се използва. Именно това е наложило намаляване мощността на единия от „хилядниците“ за определено време, заради ниското ниво на Дунав.

В момента подготвяният в рамките на инженеринговия договор с американската „Уестингхаус“ и „Хюндай“ проект залага на това да се извърши пълна реконструкция и модернизация на неработещия охладителен канал и спускане на помпите на бреговата му станция по-дълбоко. В последно време – покрай кризата с нивото на Дунав, обаче сред ангажираните с проекта има съмнения дали това е достатъчно добро техническо решение. Поради което в „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ сега разглеждали вариант за изграждане на охладителни кули за двата блока. Това щяло да струва по-малко от ремонта на канала, но поддръжката след това на реагентите в кулите ще е доста по-скъпа и тези разходи ще променят дългосрочно себестойността на електроенергията, коментират запознати.

Освен това, вкарването на строеж на охладителни кули променя досега разглеждания технически проект, което означава преработване на досегашните му параметри и допълнително забавяне на лицензирането и реализацията на строежа.

Според одобрен още през 2023 г. от тогавашния парламент график за строежа на новите реактори седми блок на ядрената централа се предвиждаше да бъде въведен в експлоатация през 2034 г. Вече неформално се говори за по-реалистичен срок през 2038 г., а в началото на септември енергийният министър Ива Петрова каза в ресорната парламентарна комисия, че има актуализиран финансов модел на проекта, нова пътна карта и графици за изграждането на реакторите. Те ще бъдат предложени за одобрение от Народното събрание, но какви са новите изчисления около реакторите Петрова не каза.

В същото време от април насам на трупчета стои одобряването на анекс към инженеринговия договор на „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ с консорциума между „Уестингхаус“ и „Хюндай“ за удължаване с 14 месеца на работата по анализа на техническите и икономическите параметри за строежа на двата AP-1000, цената им и стойността на произвежданата от тях електроенергия, както и графиците за изграждането на съоръженията. Целта беше да се работи паралелно по параметрите на бъдещия същински договор за проектиране, изработка на оборудването, монтаж и въвеждане в експлоатация.

Анексът бе одобрен от старото ръководство на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“, но бе блокиран от компанията майка „АЕЦ „Козлодуй“ и „Българският енергиен холдинг“, който е шапка на двете дружества.

Сега новото ръководство на проектната компания, назначено от Ива Петрова, след анализ на анекса, стигнало до извода, че той е необходим и цената му е „изпилена“ спрямо първоначалния инженерингов договор за 360 млн. долара. Обмисляло се дали обаче политически няма да изглежда по-добре вместо да се подписва допълнително споразумение, подготвено на практика от старите кадри, да се подготви нов отделен контракт с новите дейности, които се вменяват на американо-корейския консорциум.

Реално към момента около VII и VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“ все още има много технически неизвестни за изчистване, за да може да се говори за съществен напредък по проекта, още по-малко около финансирането, независимо от дадените обещания от американската и корейската експортни банки за предоставяне на по 8 млрд. долара заеми за участието на „Уестигнхаус“ и „Хюндай“.

А и на хоризонта е политическото заиграване с вероятността за поредно възкресение на АЕЦ „Белене“, което може напълно да промени „ядрения пейзаж“ в България.

Владислава Пеева