Медицината и здравеопазването на Балканския полуостров, и по нашите земи, притежават доста отличителна самобитност във всички етапи на своето историческо развитие.Още с възникването си лечебното изкуство е било неразривно свързано с високата материална и духовна култура на предците ни,зародена хилядолетия преди новата ера. В здравната традиция на племенните общности,населяващи поречието на р.Арда, болестта се възприема като зъл демон или злотворна субстанция,която се вселява в тялото на страдащия.Развиват се култове към здравеносните божества Дионисий,Херос и Бендида,келтския бог Телесфор и гръцките божества Асклепий,Хигия и Панацея.На тях са посветени редица светилища,които и до днес стоят отчасти запазени по високите скални върхове и извори край с.Желязна врата,с.Странджево,с.Пелевун,с.Паничково,гр.Ардино и др.Най-известно е светилището край днешния гр.Ардино,където вероятно е имало жрец,който лекувал с молитви и целебни билки.Предполага се,че е съществувало светилище (асклепион) край с.Равен,на Дамбала, а светилище на богинята Хигия -край езерата на Устра и извора Кузбунар.Край с.Белополяне,Ивайловградско е намерена оброчна плоча,посветена на Асклепий,Хигия и Телесфор.В издълбания надпис,който е на гръцки език, пише: „Аурелий Мукадзинис,син на Бютрос,постави оброк на Асклепий, спасителят,за дъщеря си Ептезохес”.¹

 

В Родопите е имало светилище,посветено на Дионисий,разположено в археологическия комплекс Перперикон, до с.Горна крепост.Със сигурност освен специалните ритуали за предсказване на бъдещето, в светилището са търсили изцерение от болестите стотици хора.²Уникалната пещера Утробата, край с. Ненково, е свързана с култа към женското плодородие и върховната роля на Богинята-майка във вечния кръговрат между смъртта и прераждането.Светилището в с.Татул се свързва с култа към прочутия певец и тракийски бог Орфей,който лекувал и въздействал с музика- едно различно разбиране за живота и религията в античността. Дори писателят Филострат в едно от съчиненията си пише,че родопският Херой Рекс отблъсквал чумата от планината.

 

Родопските траки били народ с добро здраве.Всичко това се дължало не само на климата, но и на постоянните спортни игри и танци на лова, и състезанията с коне. Едновременно обаче траките са имали голяма слабост към виното.И до днес край селата Рогозче,Фотиново,Паничково и Устра се намират запазени каменни преси (шарапташ) за изстискване на гроздов сок. В укрепените градове Устра,Моняк и Лютицавероятно е кипял динамичен живот,но до нас са достигнали малко свидетелства за здравните познания и традиции на хората-части от водопроводи и резервоари (щерни),изсечени в скалите,както и редица предания.³

 

Въпреки оскъдните артефакти на медицинската археология,намерените хирургически инструменти в античния некропол в Караново,Новозагорско (I-IIв.пр.н.е.) показват,че от времето на траките редица хирургически интервенции,очните операции на вътрешно перде и трепанациите са били добре известни.⁴

 

В началото на новата ера,по време на римското владичество,в откритите рудници,при тежки условия на работа и с примитивни инструменти, траките изземвали рудоносните пластове.Тогава се появили и първите случаи на заболяване от силикоза.

 

„Зелената медицина”-лечението с билки е не само тракийски приоритет, но и най-продължителната лечебна практика на древното общество, на всички общества и цивилизации,населяващи нашите земи до днес. Болните и техните лечители са използвали листа,семена и корени за успокояване на болката,за кръвоспиране, за тонизиране, при зарастване на рани и др.Траките почитали змията „билкарка”,която ги насочвала към най-подходящата билка.За тях змията била извор на мъдрост и знание.Други лечебни методи, прилагани в древността били музиколечението на Орфей, лечението с думи и внушение на Салмоксис,използването на минерални води,на лечебни средства от животински и минерален произход.¹

 

В Средновековието медицинската традиция е повлияна от новата култура и религия по нашите земи- християнството,позволило обединението на траки,славяни и прабългари в единна държава.От Стария завет е заимствана идеята,че болестта е наказание за греховете. Греховносттае смятана за безмерно нарушение на съвършенството.Както Христос приема доброволно страданията заради несъвършенството на човешкия род,така и болестите на тялото се възприемат като средство за възвръщане на неговата невинност.Най-често изкупление са хроничните болести,които съпътстват човека през целия му живот: осакатяване,ставни болки,слепота,глухота,кожни болести,психични отклонения.Традицията повелявала да се търси застъпничество пред Бога чрез молитви.Светите  универсални закрилници при всякакви болести в нашата молитвена традиция са: Св.Богородица, Св.Иван Рилски, Св.Св.Козма и Дамян, Св. Пантелеймон, Св.Харалампий.Към традиционните народномедицински  лечебни методи се прибавят тези на църковно-манастирската медицина- словесното въздействие чрез молитви,утешения,изповеди и проповеди; стресови лечебни методи с потапяне в студена вода и затваряне в манастирски подземия; обездвижване чрез завързване с вериги; лекуване със свети мощи; лекуване с води от свещени извори;лекуване с осветени при богослужение храни: хляб,вино,плодове.⁵

 

Петвековното османско владичество оказва дълбоко влияние върху цялостния обществено-икономически  и духовен живот по нашите земи. Появяват се нови заселници,наслагват се нови традиции и обичаи, разпространява се нова религия.Проблемите на религиозността и религиозното поведение в исторически и съвременен план са особено важни за битието на населението в Източните Родопи.Формирало се и преживяло векове наред на ветровит балкански кръстопът,където се срещат различни вери и езици,където се е състояла най-продължителната историческа среща на двете основни религии и цивилизации-християнството и исляма, населението е изградило толерантен модел на съвместно съжителство между всички етноси.

 

Въпреки,че са строго охранявана територия,храмовете на отделните изповедания не са с непреодолими прегради.В определени моменти,свързани с оцеляването на индивида, прибягването до „чуждата религия” не е изключение.Християни търсят понякога изцеление от ходжи за „разваляне на магии”,мюсюлмани пращат дарове в църква,палят свещи за здраве,искат да им се чете молитва за различни събития.Мюсюлмани и християни участват в общи събирания и курбани на текета,тюрбета и параклиси,край кладенци и вода с лековито аязмо.⁶

 

Особен интерес представлява суеверността,свързана със здравето и лечението на болестите (т.нар.здравна суеверност).Интересни са резултатите от направеното през 1983г. проучване на местния лекар Исмаил Ферхадов. Водещото суеверие (88,7%) е свързано с болестното състояние „уграма”,което означава злощастие,попадане на лошо място.В този случай единственото резултатно лечение което се препоръчва е носене на муска и четене на молитви върху болния.На второ място (75,06%) се нарежда суеверието „чарпърма”- изкривяване,свързано с вредното влияние на духове и демони.Широко разпространено (58,91%) е и суеверието „урочасване” –поглеждане с лоши очи от някои хора.За предпазване се носи муска с молитвени текстове от корана или други амулети –сини мъниста,конци,малки монети и др.В случай на урочасване се чете молитва  върху засегнатото лице.

 

Друго разпространено здравно суеверие е „гелинджик” (50,38%), заболяване с ексудативна диатеза при бременни и деца, изразяващо се с отоци,подсичания и др. 44,18% от анкетираните лица съобщават ,че съществува заболяване „развит пъп”.В повечето случаи се касае за остър корем,но е препоръчано нехирургично лечение посредством т.нар. „завиване на пъпа” чрез вендузи,масажиране с юмрук,поставяне на възел от чаршаф,стягане с колан и др.Така се стига до усложнения като флегмонозен апендицит, гангрена на заклещени хернии,перфорация на торквирана яйчникова киста и др.Влиянието на суеверията върху здравето на населението винаги е било отрицателно,а при малките деца –дори фатално.⁷

 

Сложният характер на народномедицинските практики определя двете полюсно противоположни оценки на народната медицина и народните лечители –от пълно отрицание до безкритично възприемане.⁸

 

В Източните Родопи народната медицина има дълбоки корени и е силно повлияна от пъстрата етническа картина,вярата,традициите и обичаите,оцелели през вековете.Интересно е не само предлаганото лечение,но и описанието на болестите и обяснението за тях в предания, спомени,народни песни и поговорки.⁹

 

През 1836-1837г. в Източните Родопи се разгаря чумна епидемия която опустошава стотици села.Според преданията тя „изтръшкала много свят”.

Болестта била донесена от кираджиите,пътуващи до Гюмюрджина и Ксанти и обратно.Заболяването се разпространявало много бързо, но никой не знаел,че трябва да се напусне населеното място.Починалите първоначално били погребвани по мюсюлмански и християнски обичай,но когато от една къща започвали да умират по няколко души,хората се разбягвали кой където види.Страхували се да не ги срещне чумата. Представяли си я като опасен и силен човек,който носи болести,смърт, движел се със зурни и тъпани,навред сеел страх.

 

Очевидката Юркюш Хаджимурадова (86г.) споделя: „Когато чумата обикаляла селата пред нея вървяли свирачи с даули и зурни,силно думкали и свирели,предизвиквали страх и бягство.Татко ми Бекир избягал към Сиври кая. Баба ми и дядо ми умрели,а татко оздравял.Само на челото му останал белег,колкото един мангър...”.

 

Интерес представлява споменът,разказан на баба Юркюш от майка ѝ:   „В нашата махала имаше съседка с девет деца.Когато веднъж отивала за вода със съседката си,тя угрижено казала: „Ти,Фатме,имаш само едно дете,а аз имам девет.И няколко от тях да ми умрат,има какво да ми остане,ами твоето е само едно,ако ти го грабне чумата,какво ще правиш?”.Станало така,че вместо на Фатме да умре едничкото дете,измрели деветте деца на съседката,която полудяла и умряла.Никой не може да се меси в работите на чумата - къде ще отиде,кого ще нападне и на кого ще грабне душата”.¹⁰

 

Темите за живота и смъртта,болестта и здравето са неразделна част от битието на родопчанина.Популярната народна песен „Руфинка болна легнала”,описваща покъртителната картина на един отиващ си млад живот, е написана по действителен случай.Руфинка (Руфие Чакалова) е живяла в с.Попрелката преди 150 години, а неин годеник бил Асан Кичуков от съседното с.Надарци.Тя се разболява и умира,а в деня на погребението ѝ на гроба засаждат билката бяла кандилка,която не расте никъде другаде в селото и цъфти винаги презмай.И до днес това чудно цвете пази мястото на гроба и легендата за това младо момиче.

 

Между 1864 и 1875г. в Източните Родопи върлуват различни  инфекциозни болести: холера,малария,вариола,коремен тиф,петнист тиф,туберкулоза, сифилис,известен сред турското население като „френк хасталък”. Населението страда и от много неинфекциозни болести: ксерофталмия,рахит,хлороза,скорбут.Те са следствиеот хронично недояждане,лоши хигиенни условия,нетърпима пасивност и небрежност на суеверното и невежо население към собственото здраве. Лечението на болестите е било трудно,често безрезултатно и разчитащо на алопатичния принцип „противоположното да се лекува с противоположно”.⁶

 

Освободителната руско-турска война от 1977-1978г. не променя съществено живота и здравето на населението в Източнородопския край.

Присъединяването на този регион към България става чак след Балканската война (1912-1913г.),като този факт е основна причина за закъснялото обществено-икономическо развитие на региона с негативно отражение върху общественото здраве.

 

През 1881г.управителят на Източна РумелияАлеко Богориди,довежда първия лекар в Кърджали- д-р Садък Ефенди Хаджиюсеинов. Завършил медицина в Цариград,той получава специалната задача да се справи, доколкото е възможно, с наследствения сифилис. За няколко години е командирован в Ардино,където наследственият сифилис е обхващал голяма част от населението.Отново се връща в Кърджали и наред с професионалните си задължения за кратко съвместява задълженията на кмет на общината.През 1909г. е избран за народен представител,но скоро след това умира.

 

През 1913г. окръжният управител на Гюмюрджински окръг със Заповед №453/08.10.1913г. назначава медицинския фелдшер в Кърджали Атанас Петров на длъжността околийски лекар.Той започва работата си в изключително трудни условия: повсеместна неграмотност,липса на здравни навици и традиции сред населението.Ето как журналистката М.Михайлова описва тогавашния Кърджали: „В хигиенно отношение градът бил крайно занемарен.Цели рояци мухи се носели през лятото из малките гостилнички.Водоизточниците до един били замърсени.Същата картина се виждала при хлебарите,месарите,млекарите,а и по домовете.По градското дере свободно се изхвърляли нечистотиите и то влачело към Арда част от тях,но другите оставали да гният и от там се разнасяли грозни миазми. Улиците също не се чистели.Населението не обръщало никакво внимание на своята лична хигиена.Често фелдшер Атанас Петров виждал въшка да се движи по челото или дрехата на някой кърджалиец или селянин.Така и по-съзнателните и чисти жители не били защитени от тази напаст.”⁹

 

Първите „ зъболекари” в Кърджали били бръснарите.Известен бил бербер Тасим,който „тъй лесно вадел зъбите на хората”,че „искри им изскачали от очите”. Бръснарницата му била окичена с изкарани зъби, всички извадени с обикновени клещи.¹¹

 

През 1914г. мобилизираният в армията д-р Михаил Кръстев е назначен за редовен лекар към здравната служба в Кърджали.Той прави преценка на най-неотложнотос което трябва да започне –да се ограничи,доколкото е възможно,опасността от епидемии.Още същата година,на 31 август с негово съдействие на общоградско събрание в Кърджали се учредява първото дружество на БЧК. Инициативата е на полк. Иван Луков,командир на 38 пехотен полк. Дружеството се състои от 63 членове. В ръководството му влизат най-изтъкнатите личности в града по това време:  полк.Иван Луков,Боян Бенов- директор на клона на БНБ,Кирил Ванков-околийски училищен инспектор,г-н Спахиев- мирови съдия,д-р Михаил Кръстев,капитан Козарев,Параскева Ванкова –първата учителка в Кърджали и Колю Калайджиев - собственик на първата книжарница „Прогрес” в Кърджали.¹²

 

На 14.03.1915г. в града започва частна практика първата акушерка Мара Мазаджиева.Енергична,с добри практически умения,тя подпомага дейността на двете здравни служби,ображда много жени,без да има нито един смъртен случай.

 

В ранната пролет на 1920г. в Кърджали започва работа д-р Александър Василев. Той открива и първата аптека в града,която работи повече от 30 години-до 1958г.През 1921г.в града пристига като околийски лекар Алекси Белоусов,а по-късно на негово място е назначен д-р Мохамеджан Енелиев- руски татарин,но той скоро се премества в Крумовград.Овакантеното от него място се заема от д-р Е.Егорова,коятообаче скоро е освободена. От 11.11.1924. длъжността е поверена на д-р Тонка Тонева,завършила медицина в Германия.Едната ѝ сестра д-р Ничка Константинова,също завършила в Германия,е зъболекар в Кърджали до края на живота си.Другата сестра Кирила Герджикова е дългогодишен преподавател,директор на Гимназията в Кърджали.Нейният син е известният български оперен певец,режисьор и педагог– Павел Герджиков.

 

През 1924г. в Кърджали започва работа и д-р Мара Бояджиева,която дълги години лекува местното население,като не взема пари от бедните семейства.По това време страшен социален бич е „жълтата гостенка”-туберкулозата.Тя отнасяла ежегодно стотици в разцвета на младостта,а броят на болните непрекъснато  нараствал.Особено засегнати били жените и селските жители,както и тютюноработниците,които от сутрин до вечер превивали гръб в тесните и мрачни складове с плътно затворени прозорци.В този смисъл интересни данни за разпространението и борбата с туберкулозата в с.Гледка намираме в курсовата работа на студента по медицина Т.Паскалев.Той описва 10 болни,от които 4 мъже, 5 жени и едно дете с различни форми на белодробна и извънбелодробна туберкулоза.

 

Икономическата криза,лошите битови условия,бедността и невежеството са причина за разпространение на ендемичния сифилис,който обхванал над 4000 души в Кърджалийския регион.През 1922г.в Кърджали е открит нелегално съществуващ „шантан”(публичен дом) в хотел „Бяло море”.Това предизвикало скандал, случаят е отнесен от кмета Сава Недялков в Общинския съвет,който взема решение шантанът да бъде закрит по административен път „като вредителен за народното здраве и опасен за общественото спокойствие”. ¹¹

 

През 1926г. в Мастанлийски окръг (днес Момчилград),в пределите на който е и гр.Кърджали,по решение на ГлавнаДирекция на народното здраве пристига руският лекар Сергей Ростовцев със специална задача – проучване,лечение и ограничаване на сифилиса сред местното население. 

 

Д-р Сергей Ростовцев е роден в гр.Лебедяни,Русия, на 4 юли 1885г. Завършва Физико-математически факултет и Военно-медицинската академия в Санкт Петербург през 1914г. с две специалности: уши,нос и гърло и кожни и венерически болести. Напуска родината си като бежанец след Октомврийската революция и се озовава в България.Със специална заповед на главния директор на Дирекция на народното здраве д-р Кесяков, той ръководи противосифилистичните отряди в Плевенски, Врачански и Шуменски окръг, а от 15април 1926г. е преместен в Мастанлийски окръг.

 

Поставен начело на новосъздадения  противосифилистичен  отряд д-р Ростовцев е  трябвало да бъде подпомогнат от местни медицински кадри, където има такива,но той намира само един лекар - негов сънародник в Шейхджумая (дн.Джебел) и един фелдшер в Чорбаджилар (дн.Чорбаджийско).Това е била здравната мрежа в Мастанлийска околия. Не по-добро положение той заварва и в другите четири околии: Кърджалийска,Кошукавашка (Крумовградска), Егридеренска (Ардинска) и Ортакьойска (Ивайловградска).

 

Още с пристигането си д-р Сергей Ростовцев се сблъсква с огромни трудности: „Между Кърджали и Мастанли няма шосе,пътуването става с коне и катъри,а преносът на стоки с камилски кервани.Мастанлийската околия включва население от 29 655 души, разпръснато по махали и по баири, до котио трудно се достига. Населението е изключително мюсюлманско,консервативно,недоверчиво,с ниска обща и хигиенна култура,говорещо основно само турски език”. Прегледите са възпрепятствани и възприемани негативно от местните ходжи,които не одобряват разбулването и разсъбличането на жените,както и действията, предприемани от „московеца”. Независимо от  трудностите, д-р Ростовцев приема голямото и тежко предизвикателство да бъде полезен на този забравен от всички край като своя професионална и човешка мисия. В началото той не знае,че съдбата му е отредила тук да преминат повече от двадесет от най-активните му години и именно тук да реализира най-голямото си професионално постижение – овладяване  на  разпространението на ендемичния сифилис.⁶

 

Д-р Сергей Ростовцев изпълнява и много други отговорни задачи,свързани с подобряване на общественото здраве,поради което е уважаван и обичанот населението навсякъде в Източните Родопи. Остава на работа в региона до 1951г.,след което се премества в гр.София.

 

Въпреки апостолската всеотдайност на първите лекари и на всички медицински лица,демографските показатели в региона са повече от отчайващи: висока обща и детска смъртност,а средна продължителност на живота- едва 42 години.Санитарно-хигиенното състояние в града и в района продължава да е тревожно и опасно.Назрява времето за обединяване  усилията на местните власти,гражданство и медици за по-ефективно противодействие на тази мрачна действителност.Така се стига до идеята за построяване на болница в гр.Кърджали.¹³

 

На 10.11.1927г. окръжната управа обсъжда въпроса за изграждане на болница в Кърджали с помощ от държавата.Въпросът е отнесен към д-р Иван  Кесяков, директор на Дирекция „Народно здраве” към МС. На 18.03.1928г е направена първата копка, а през м.август,същата година премиерът Андрей Ляпчев посещава Кърджали и одобрява отпускането на кредит за построяването на болницата.

 

Четири години след началната копка,на 01.04.1932г.,болницата е открита. Представлява малка двуетажна сграда с десет легла,обслужвани от един санитар. До края на годината е назначен персонал от четирима души,сред които и първата милосърдна сестраАна Димитрова.Първият управител е д-р Димо Чолаков. За две години след откриване на болницата в нея са направени около 1170 амбулаторни прегледа,най-често лекуваните болни са с дихателни проблеми,храносмилателни разстройства и кожни и венерически болести. Средногодишният брой на хоспитализираните болни през целия предвоенен период се движи между 500 и 900 пациенти. Истински бич била вътрeболничната инфекция от червен вятър,въпреки честите варосвания и изварявания на бельо и инструменти.

 

През 1939г. към болницата се построява павилион за гръдно болни и се обособява стая с две легла за родилки.

 

Вторият етап от развитието на болницата започва в следвоенните години (от 1944г.) , и  протича  под знака на бурните промени в страната, засягащи целия обществено-икономически живот.Главен лекар на болницата става големият професионалист-хирург д-р Георги Попмаринов. Той е автор на оригинален метод за лечение на язвена болест чрез ваготомия,който има национално значение за българската медицина.По негова идея се въвежда за първи път кръвопреливането,създава се кръвна банка.

 

През 50-те години ръководител на болницата става д-р Стефан Стоенчев. Кърджали нараства като население и вече наброява 21018 жители.Възниква потребност от нова болнична сграда и кметът Вълчо Табаков с екипа на д-р Стоенчев обмислят построяването на нова болнична база. Решението им намира подкрепа от МНЗ.Първата копка е направена в края на 1955г. и след три години болницата е построена (1959). В нея са разкрити хирургично отделение с операционна,акушеро-гинекологично отделение, детско отделение,вътрешно отделение. Продължена е идеята, заложена от д-р Попмаринов за многопрофилност на лечебното заведение.

Лекарите в болницата са вече 55,медицинските сестри и лаборанти-113, санитарите -56. През 1960г в болницата са лекувани 9586 пациенти.

 

От 1960г. до 1983г. главен лекар на болницата е забележителният лекар-терапевт д-р Атанас Дафовски.Той е основоположник на съвременната болнична медицинска помощ в Кърджали.Неговото стратегическо мислене и широк кръгозор подсказват,че на гр.Кърджали е необходима нова  и модерна болнична сграда,която да отговаря на нарасналите потребности на населението в този динамично развиващ се край.Той убеждава властите да предприемат действия за проектиране и построяване на нова болнична сграда и лично ръководи проектантските и строителните работи до завършване на обекта.Първата копка е направена на 17.01.1971г. от зам.-министъра на здравеопазването доц.Сибила Радева.Откриването на десететажния болничен корпус е на 29.04.1977г. от министъра на здравеопазването д-р Ангел Тодоров.Болничните легла се увеличават на 900.

 

С Указ №496 на Държавния съвет на НРБ д-р Атанас Дафовски е удостоен с високото звание „заслужил лекар”.Откриват се нови болнични отделения, надграждането осигурява истинска многопрофилност и комплексност на медицинските грижи.Хирургичният профил е представен чрез отделенията по хирургия, травматология,урология,акушерство и гинекология,УНГ,очни болести.Обособен е операционен блок и отделение по анестезиология и реанимация.Терапевтичният профил е застъпен с три вътрешни отделения -по гастроентерология,кардиология и ендокринология,отделения по неврология,детски болести,неонатология,инфекциозни болести,отделение по хемодиализа,кожно-венерологично отделение,физиотерапия. Важна роля имат и диагностичните звена –клинична лаборатория,рентгеново отделение,патоанатомия,както и болничната аптека и кръвния център, осигуряващи лекарства,кръв и кръвни продукти.Този период от развитието на болницата е благодатен с изявата на високопрофесионално подготвени лекари,някои основатели на клиничните профили,други достойни ученици на своите учители.¹⁴ В изграждане на материалната и кадровата база на болницата,организацията на медицинското обслужване и покриване на критериите за качество, важно значение има дългогодишнатаи неуморната работа на д-р Димитър Калайджиев-зам.-директор на лечебното заведение, и на завеждащите отделения към този момент.

 

След 1984г. започва период,който е труден както за населението в област Кърджали,така и за здравеопазването.Обществено-политическата обстановка минава под знака на задаваща се икономическа криза и на вътрешнополитически сътресения,белязани от т.нар. „възродителен процес”. В тези бурни времена ръководството на болницата се поема от д-р Желязко Джангозов,хирург.Неговият управленски опит е от особено значение за справяне с многобройните проблеми,съпътстващи периода на прехода през 90-те години на ХХ в.Независимо от усложнените дадености,д-р Джангозов се справя с недостига на средства,техническото осигуряване и квалификацията на медицинските кадри.

 

В периода 1997-2002г.в страната настъпват фундаментални промени в здравната система,обобщени като здравна реформа.В този период болницата се ръководи от д-р Васил Ликоманов,терапевт,общински съветник.Състоянието на базата,новите обстоятелства,свързани със статута на болницата като търговско дружество и липсата на достатъчно финансови средства изискват прилагане на непопулярни мерки,свързани с редукция на легла и персонал. През 2001г.болницата е снабдена с първия компютърен томограф,закупен със средства на МЗ, по времето на министър д-р Илко Семерджиев и гл.секретар д-р Стефан Сираков (анестезиолог от кърджалийската болница).

 

От 26.04.2002г. изпълнителен директор на болницата е д-р Тодор Черкезов, дерматолог,началник отделение,председател на Районната колегия на БЛС,общински съветник.Под негово ръководство започва преобразуването на болницата като високотехнологично лечебно заведение,отговарящо на изискванията на новия исторически момент-подготовката и присъединяването на страната към Европейския съюз.По предварително подготвен стратегически план от д-р Черкезов, година след година материалната база на болницата се обновява напълно.Започва се с ремонт на родилното, неонатологичното и детското отделение,тъй като основен приоритет е подобряването на  условията за майчиното и детското здравеопазване. Сменени са всички дограми и инсталации на сградата,ремонтирани са болничните стаи,изградена е система за газово отопление, монтирани са соларни инсталации за топла вода. Поддържащите дейности са организирани чрез избор  на нови  високотехнологични и модерни  решения: болнична пералня,стерилизационна,обезвреждане на болнични отпадъци.Изградено е отделение за еднодневна хирургия,изцяло е обновен операционният блок и ОАИЛ в съответствие с най-високите европейски изисквания. В болницата е закупена нова и високотехнологична апаратура, с каквато до момента лечебното заведение не е разполагало: ехокардиограф, доплеров сонограф,електромиограф,електроенцефалограф, дигитална рентгенова техника,съвременна лабораторна,анестезиологична и ендоскопска апаратура,апаратура за новородени,многоизмерни ехографи, нови диализни апарати.През 2009г. в болницата е монтиран апарат за ядрено-магнитен резонанс от висок клас. В лечебното заведение през последните години са въведени нови диагностични и лечебни методи с голям медико-социален ефект –имплантиране на очни лещи,на тазобедрени стави,артроскопия,колоноскопия,тромболитично лечение на инсулта и др.Средствата за подобряване на материално-техническата база са набавени по всички възможни пътища-включване в национални проекти и програми на държавата и общините,инвестиционни средства на МЗ,европейски програми по трансграничното сътрудничество,дарителства,  спонсорства,ползване на нисколихвен кредит  и др. В болницата през 2018г. функционират 340 болнични легла,през които средногодишно преминават между 17500 и 18000 души,обслужвани от 132 лекари и 257 професионалисти по здравни грижи.Най-ценният капитал на лечебното заведение си остават поколенията висококвалифицирани специалисти, които ежедневно изпълняват своята мисия с отговорност и достойнство.

 

На 01.01.2010г. в болницата се открива лаборатория по инвазивна кардиологична диагностика и терапия.Първият методичен ръководител е проф.Юлия Джоргова,която със своя екип въвежда нов алгоритъм на действие и поведение при остро възникнали сърдечни инциденти.Спасени са стотици хора,смъртността от сърдечно-съдови заболявания в Кърджалийска област е намаляла от 14 на 8%.

 

Нарасналите диагностични възможности на болницата и разполагането с най-добрите медицински специалисти във всички клинични профили очертава възможността лечебното заведение да стартира на пазара на доболничните медицински услуги.На 12.05.2003г. отваря врати Медицински център „Авицена” като дъщерно дружество на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”-АД.Официалното откриване е от д-р Петко Салчев–зам.-министър на здравеопазването,за управител е назначен д-р Руско Русков. Разкрити са 19 специализирани кабинета,в които работят 43 лекари и 13 медицински сестри.

 

Болницата се включва в редица социални проекти– самостоятелно или в партньорство,като най-значим е спечеленият проект за създаване на хоспис към лечебното заведение.Хоспис „Добролюбие” е открит на 25.02.2008г. от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова,а за управител на хосписа е назначен магистърът по здравен мениджмънт Здравко Карамитев.В първа база на хосписа са разкрити  20 легла, а чрез втората база,открита на 77 април 2012 г. от  областния управител Иванка Таушанова,народния представител Цвета Караянчева и кмета на Кърджалиинж.Хасан Азис към хосписа се разкриват нови 20 легла.Осигурено е смесено финансиране с участието на общината и на ползвателите на услугата.

 

Чрез разкриването на медицинския център и хосписа се реализира идеята на болничното ръководство за развитие на най-голямото лечебно заведение в Източните Родопи като мултикомплекс с осигуряване на интегрирани медицински дейности и здравни грижи от раждането на човека до завършека на неговия живот.

 

На 09.12.2004г. е открит Болничен център за обучение и развитие с цел подобряване на квалификацията на медицинските и немедицинските кадри,обмяна на положителния опит между лечебните заведения, осигуряване на информация за иновативните медицински технологии и новите знания и организиране на научно-приложната дейност.

 

За методичен ръководител на центъра е утвърден проф. д.ик.н. инж.Димитър Димитров,известен учен и преподавател от Катедра „Национална и регионална сигурност” към УНСС.Под негово ръководство са проведени многобройни курсове и обучения на ръководния състав, както и на лекари и медицински сестри с участието на учени и университетски преподаватели от гр.София и гр.Пловдив.Много лекари участват в научни прояви,организирани в страната и в чужбина.

 

На територията на града са проведени няколко научни форума: Трета регионална конференция по дерматология и венерология (12-13.05.2006г.), национална научно-практическа конференция „Училище по абдоминален доплер” (30.10-01.11.2008г.), научно-практическа конференция  „80-години болница”(26.10.2012г) .¹⁵

 

Известни кърджалийски лекари защитават докторски дисертации през последните десетилетия: д-р Исмаил Ферхадов,д-р Димитър Калайджиев, д-рРускоРусков,д-рЖениСтайкова,д-рТодор Черкезов,д-р Марин Мухтаров  и д-р Йорданка Господинова.Двама от тях са академични преподаватели в Медицинския университет, гр. София и притежават научното звание професор – д-р Жени Стайкова,дмн, и д-р Тодор Черкезов,дмн.

 

В последните две десетилетия в болницата са  гостували редица видни представители на българската медицина и здравеопазване, като: акад.Богдан Петрунов,проф.Жени Милева,проф.Цекомир Воденичаров,проф.Веселин Борисов,проф.Николай Цанков,проф.Димитър Илучев,доц.Д.Дойчинов, доц.Ж.Анави,доц.Н.Бовянска,проф.Илия Йовчев, проф.Златица Петрова,проф.Юлия Джоргова,проф.Татяна Червенякова,проф.Чавдар Стефанов, проф.Ива Петкова,проф.Владимир Ставрев,доц.Кирил Карамфилов и др.

 

Болницата е посещавана отредица държавни ръководители,народни представители, министри и зам.–министри,лидери на неправителствени организации,общественици: Президента на Р.България Георги Първанов (2002г.) и неговата съпруга Зорка Първанова,която прави дарение за детско отделение (2004г),съпругата на посланика на САЩ Кати Пардю(2004г.), Дора Андрес-военен министър на кантон в Швейцария,която прави голямо дарение от името на Швейцарския червен кръст,   здравните министри Иван Черноземски,Мими Виткова,Петър Бояджиев,Илко Семерджиев, Божидар Финков,Славчо Богоев, Евгений Желев,Анна- Мария Борисова, Десислава Атанасова,Таня Андреева,зам.–министрите Петко Салчев,Емил Райнов,Тодорка Костадинова,Минчо Вичев,Адам Персенски,Жени Начева,директорът на НЗОК Румяна Тодорова,председателите на БЛС Андрей Кехайов и Венцислав Грозев,президентът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, председателите на парламентарната комисия по здравеопазване Атанас Щерев,Борислав Китов,Даниела Дариткова, председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и др.

 

Първичните медицински грижи и извънболничната специализирана медицинска помощ в годините след 09.09.1944г. са организирани по модела „Семашко”, в основата на който е   участъковото медицинско обслужване. Населението по селата се обслужва в селски здравни служби, а в градовете са формирани участъци по местоживеене –участъкови здравни служби.В тези здравни служби основна роля има участъковият лекар,който обслужва населението в екип от медицински сестри и акушерки.Освен първичното медицинско обслужване в тези структури са разкрити детски и женски консултации.Детската консултация наблюдава цялостното физическо,психическо и социално развитие на детето от раждането до пълнолетието и отговаря за стриктното изпълнение на всички необходими имунизации. Женската консултация наблюдава развитието на плода и състоянието на майката през целия период на бременността,като извършва периодични изследвания и консултации.

 

През 1947г. в Кърджали се открива поликлиника като самостоятелен диагностичен и консултативен център в извънболнични условия.За главен лекар е назначен д-р Т.Костов.През 1959г. за кратко поликлиниката се ръководи от д-р А.Ангелов,който по-късно става професор в Катедрата по биохимия във ВМИ-Пловдив. От 1967г.поликлиниката се ръководи  от д-р Георги Георгиев,който в продължение на 40 години не напуска Кърджали. Той работи успешно с пет окръжни лекари и осем министри на здравеопазването.Затова поликлиничната дейност през втората половина на ХХ в. се  развива устойчиво,професионално и добре организирано.

 

Нов етап в амбулаторно-поликлиничното обслужване настъпва с откриването на новата  поликлинична сграда,която е завършена през 1993г. и открита през 1995г.Създаден е модерен комплексв който се настаняват всички педиатрични и терапевтични участъкови лекари,женската и детската консултация и специализираните кабинети със специалисти от всички клинични специалности.Организирана е неотложна помощ с обслужване на място и по домовете.

 

В резултат на промененото законодателство в първия период на здравната реформа участъковият принцип е отхвърлен и заменен с   принципа на разделение на медицинската помощ. Първичната помощ е поверена на свободно избирани от населението общопрактикуващи лекари,специализираната извънболнична помощ се оказва в медицински центрове и ДКЦ-та,които са търговски дружества,болниците също се преобразуват като търговски дружества.¹⁶На 01.06.2000г. окръжната поликлиника е закрита. В гражданската памет сградата продължава да е жива под наименованието „поликлиниката”,защото с това име е станала част от градската топонимия, част от градската история.Днес там функционират кабинети на общопрактикуващи лекари,диагностично-консултативен центърМБАЛ „Кърджали” с управител д-р Живко Райчев.На последния етаж на сградата функционира РЗОК-Кърджали, институция,възникнала в резултат на един от основополагащите закони, трасиращи пътя на здравната реформа- Закона за здравното осигуряване (1999г.).Основател и първи директор на РЗОК-Кърджали е д-р Стефан Сираков, а впоследствие институцията се ръководи от Михаил Гайдарджиев,Адлен Шевкед и д-р Соня Ангелова.

 

Стоматологична поликлиника в Кърджали е откритапрез 1965г. Главен лекар в началото е д-р Здравко Гоцев,който след две години преминава на работа в Медицинска академия в София и мястото му се заема от д-р Атанас Зафиров.Разкрити са терапевтичнод детско и ортопедично отделение. След старта на здравната реформа стоматологичната поликлиника е закрита и заменена от системата на личен избор на дентален лекар.¹⁷

 

Борбата с туберкулозата и неспецифичните белодробни болести  в годините е поверена като отговорност на  известния сред населението тубдиспансер (окръжен противотуберкулозен диспансер).Във времето неговото наименование и местонахождение се променят многократно. Открит е на 01.07.1944г. с главен лекар д-р Тодор Шарков от София. Персоналът се състои от един лекар(главният лекар),една медицинска сестра и един санитар.Най-дългогодишният ръководител на лечебното заведение е д-р Васил Власакиев,чието име на по-късен етап носи тубдиспансерът. Впоследствие лечебното заведение се ръководи от д-р Марин Христов (1990-1999 г.), д-р Красимир Янев (1999-2010г.). В резултат на разработената областна здравна карта,по времето на министъра на здравеопазването проф.д-р Анна-Мария Борисова, с решение на МЗ и Общински съвет -Кърджали от 01.10.2011г. тубдиспансерът е закрит и дейността му се поема от новоразкритото пневмо-фтизиатрично отделение в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”-АД.¹⁸

 

Психичното здраве и лечението на психиатричните болести в Кърджали са приоритет на Окръжната психоневрологична болница,която е разкрита в сградата на бившия кърджалийски затвор на 01.01.1955г. Към нея е открито първото в България диспансерно отделение в  психоневрологична болница. Първият главен лекар е известният психиатър д-р Чудомир Мерджанов,който скоросе премества в София и след години става зам.-министър на МНЗ.

 

Периодът на изграждането на материалната база,кадровото окомплектоване  и организацията на лечебно-диагностичния процес   е свързан с дългогодишната и неуморна работа на главния лекар д-р Кирил Колчев.Той прилага оригинални съвременни методи на лечение като трудотерапията.Разкрива дърводелска, шивашка, плетачна, тапицерска, мебелна и др.работилници,поддържа свинеферма,овощна и зеленчукова градина.В  трудотерапията са включени 10-15% от пациентите,а чрез реализираната продукция здравното заведение подпомага издръжката си.

 

Психоневрологичната болница развива богата научно-приложна дейност.Въвеждат се нови методи: групова психотерапия,декапсулация по метода на проф. Чолаков,аблационна хипноза и др. Местният психиатърд-р Руско Русковразработва научен труд върху нозометричното моделиране на диагностичния процес при шизофренията.Организират се научни конференции и срещи с видни лектори-проф.Т.Ташев,доц.А.Джелдети,доц.В.Йончев,проф.Роглев.

 

Приемственост и надграждане характеризират дейността на следващите главни лекарина болницата –д-р Елена Пърличева-Трифонова, д-р Руско Русков,д.м.н.,д-р Дамян Гетев,д-р Белин Илчев.¹⁹

 

Домът за медико-социални грижи за деца в Кърджали,известен като „Дом майка и дете”, е замислен през 1956 г. като политика на държавата за подпомагане на самотни майки, грижи за сираци и изоставени деца. Официалното му откриване е през 1957г.Първоначално се помещава в дървени бараки с недобри условия.През 1973г.започва строителство на нова модерна сграда,предназначена за отглеждане на 260 деца в риск. В здравното заведение са обособени пет отделения:приемно-карантинно; физиологично;хипотрофично; за недоносенидеца; за деца с аномалии.

Официалното откриване е на 28.12.1979г. от зам.-министъра на здравеопазването проф.д-р Герасим Митров.По повод 25-годишнината ДМСГ „Знаме на мира“-Кърджали, е награден от Държавния съвет на НРБ с орден на труда „златен“. Дългогодишни ръководители на  дома са д-р Никола Димов и д-р Йорданка Господинова,които имат нелеката задача да адаптират тази специфична дейност към променените условия на средата.

 

Трудово-експертната дейност е важна страна в социално-здравната закрила на държавата и елемент на социалната политика в обществото. През годините законодателството в тази област е претърпяло многобройни и нееднозначни промени,което е определяло текучеството и честите промени в ТЕЛК.Създаването на комисията е през 1956-1957г.Като ръководители на тази институция в годините са д-р Руси Русев,д-р Иван Касабов,д-р Паскал Фотев,д-р Върбан Върбанов,д-р Жечка Тодорова,д-р Румяна Ангелова,д-р Илия Габровски.

 

Бърза и неотложна медицинска помощ в Кърджали като организирана самостоятелна структура води началото си от 1973г.,когато се открива отделение в Окръжна болница. Преди това е сектор, щатно обособен с няколко сестри,акушерка и фелдшери. Отделението за бърза и неотложна помощ работи в условия на екстремности и непредвидими обстоятелства.Негов ръководител повече от 35години е д-р Иван Стоев.На европейските конгреси по спешна медицина той е обявен за доайен на спешната помощ в България. От 1994г. започва структурна промяна в системата.Изградени са центрове за спешна медицинска помощ на територията на всяка област,подчинени на МЗ и със самостоятелен щат и бюджет.В Кърджалийска област е създаден ЦСМП с 10 филиала и 195 служители.Първият директор на центъра е д-р Иван Стоев,а от 2010г. директор на структурата е д-р Атанас Митков.В края на 2006г. настъпва преоценка на организацията на спешната помощ в страната. На 01.03.2007г. в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” се открива единственото на територията на областта спешно приемно отделение с ръководител д-р Леман Рашид. Назначени са 12 лекари,12 медицински сестри,5 фелдшери 10 санитари. На по-късен етап ръководството на отделението се поема от д-р Филиз Абидин.

 

Аптечното дело в Кърджалийска област до 09.09.1944г. е организирано в разкритите частни аптеки.След този период тази дейност се поема изцяло от държавата като се изгражда държавно аптечно предприятие с филиали в окръзите на страната.Във всеки окръжен град е изградена складова база и е създадена система за централизирано снабдяване с лекарства.Аптекитев населените места са държавни и под контрола на общините и здравните власти. Най-дългогодишни ръководители на аптечното предприятие в Кърджали са Прода Бояджиева и Тонка Ригова.В хода на здравната реформав края на 90-те години на миналия век аптечното предприятие в Кърджали е приватизирано. Общинските аптеки,няколко на брой, преминават на пазарни релси като се създава общинско търговско дружество  „Фарма”,но същото не просъществува дълго и след неговото ликвидиране аптеките в града са изцяло частни.

 

За начало в развитието на санитарно-хигиенната мрежа в Кърджали се счита 1950г.С указ на Президиума на Народното събрание през 1951г. е създадена санитарно-епидемиологична станция.От 1953 до 1959г. неин ръководител е д-р Благой Сребренов.От 1959 до 1987г. главен лекар,а после директор на СЕС /ХЕИ е д-р Милю Милев.Под негово ръководство е създадена съвременната база на институцията. От1987 до 1995 г. директор на ХЕИ е д-р Ана Кънчева,която адаптира работата на структурата към променените обществено-политически условия. От средата на 90-те години регионалната инспекция за опазване на общественото здраве (РИОКОЗ),приемник на ХЕИ,се ръководи от д-р Жени Стайкова и д-р Владимира Стефанова (1998-2001г.).

 

Интересни са проучванията на местните авторисвързани с промоцията на здравето и профилактиката на болестите.Д-р Димитър Калайджиев,к.м.н., изучава вредните последици от оловното въздействие върху здравето в производствена среда.Проф.д-р Жени Стайкова,д.м.н.,проучва качеството на околната среда в района на гр.Кърджали и прави оценка на здравния риск.Д-р Марин Мухтаров,дм, обстойно изследва  медицинските, екологичните и социално-икономическите аспекти на ехинококозата (кучешка тения) в ендемичен за заболяването район,включващ областите Кърджали,Смолян и Хасково.

 

Управлението и ръководството на здравната система в Кърджали и изпълнението на регионалните цели и приоритети на държавната здравна политика е поверено на общините и институцията „окръжен лекар” преди 09.09.1944г.,а след това е под контрола на Окръжния народен съвет.В структурата на окръжния съвет е създадена дирекция „Народно здраве и социални грижи”,която през годините е ръководена от известни местни лекари –д-р Благой Сребренов (до 1984г.), д-р Желязко Джангозов (1982-1984г.), д-р Никола Димов (1984-1996г.).Институцията в условията на демокрация е отделно обособена и преобразувана в Регионален център по здравна информация,районен център по здравеопазване,регионален център по здравеопазване.²⁰Ръководи се последователно от д-р Дамян Гетев (1996-1997г.), д-р Димитър Нанчев (1997-1998г.),д-р Иван Бамбалов (1999-2002г.),д-р Росен Бухчев (2002-2004г.), Петя Папазова (2004-2005г.),д-р Катя Гетева (2005-2009г.). От 14.02.2011г. РИОКОЗ и РЦЗсе сливат и преобразуват в Регионална здравна инспекция (РЗИ). За директор е назначена доц.д-р Жени Стайкова,д.м.н.,която доизгражда материалната база на институцията и привлича европейски средства за реализиране на проектинасочени към подобряване на общественото здраве.В последните години РЗИ се ръководи последователно от д-р Светлана Николова(2014-2016г.) и д-р Виктор Кирчев.

 

Системният анализ на общественото здраве в област Кърджали, състоянието на регионалната здравна система, регионалните здравни приоритети и проблемите на болничния мениджмънт в хода на здравната реформа в региона са направления в социалната сфера,които задълбочено изследва и интерпретира проф.д-р Тодор Черкезов,д.м.н. Той е носител на националните награди „Лекар на годината -2006г.”, „Здравен мениджър на годината-2007г.”,както и на  уникалната награда „Мултикултурният човек” за принос в развитието наинтеркултурния диалог и езиковото многообразие.²¹

 

Общественото начало в изпълнението на здравната политика намира своята реализация в създаването през 1996г. в гр.Кърджали на сдружение „Обществена коалиция за здраве”, учредено с подписите на 68 видни общественици и медици от гр.Кърджали. Целта е да се популяризират принципите и задачите на Международната програма за профилактика на хроничните неинфекциозни заболявания-СИНДИ на СЗО.²² Проведени са три големи популационни проучвания през първите десет години,касаещи здравния статус на населението.След приетите интервенционни мерки по отношение на рисковите фактори, изследванията са повторени и добрите резултати доказват професионализма и отговорността на ангажираните екипи,както и социалната значимост на този проект.²³През 2011г. в Кърджали бе даден старт на детската компонента по програма СИНДИ на СЗО „Здрави деца в здрави семейства”.Първият председател на сдружение„Обществена коалиция за здраве” в Кърджали е инж.Руси Дафинов,директор на ОЦК.Следващи председатели са инж.Кузман Димов, инж. Ангел Коджаманов,а в последните десет години -инж.Хасан Азис,кмет на община Кърджали.Зам.-председател е проф.Жени Стайкова, секретар-проф. Тодор Черкезов. На 19.04.2019г. в залата на театъра бе отбелязана по тържествен начин 20-годишнината на сдружение „Обществена коалиция за здраве” с отчет на дейността и награждаване на заслужилите деятели в присъствието на много гости от цялата страна.²⁴

 

В края на 20-те години на новия век  здравеопазването в Кърджалийска област е изправено  пред нови предизвикателства.Демографската  криза,включително застаряването на населениетопроменят моделите на заболяванията и оказват натиск върху устойчивостта на здравната система.Подкрепата на остаряването в добро здраве означава едновременно подобряване на здравето през целия живот с цел предпазване от болести и недъзи още от най-ранна възраст,както и преодоляване на неравенствата,породени от социални,икономически, регионални,етнически и религиозни различия. 

 

 

                                   проф.д-р Тодор Черкезов, ДМ

         

 

Ползвана литература:

 

1..М.Апостолов,Исторически,социални и етични измерения на българската медицина,

София,2006г.,с.199

2..Н.Овчаров, Д.Коджаманова, Перперикон-свещения скален град на траките, 2006 г.

3.Ив. Балкански,Тракийски скални гробници, Сборник Ахридъ,1978 г.,с.63-66

4. К.Коев,К, Хирургични инструменти на траките от I век, между които и за очна хирургия, приличащи на съвременните, сп.Български медицински журнал, бр.5, 2011 г, с.20-22

5.М. Георгиев, Българската медицина в Средновековието, сп.Социална медицина, прод. от бр.1/2016 г., с.45-48

6.Т.Черкезов, Бит,традиции и здраве на населението в Източните Родопи, 2011,с.66-75

7. И.Ферхадов, Проучване на вредата от религиозните обреди и суеверия върху здравето на човека в Кърджалийска област, Дис., 1983 г., с.16-18

8.П.Иванова, Етномедицината и общественото здраве, София, 2004 г.

9.М.Михайлова,Кърджали, 2000 г, с.130,134,182,197

10. пак там

11. К.Попгеоргиев, Спомени, Държавен архив,1975 г., 1978 г.

12.Т.Черкезов, Ж.Чакърова, С.Карабашев, Хуманизъм, дълг, призвание, 2015 г., с.10

13. Държавен архив-Кърджали, Доклад на областния управител за санитарното състояние на Мастанлийски окръг, 1927 г.

14. Т.Черкезов, Пътят към юбилея, Сборник „80-години  МБАЛ Д-р Атанас Дафовски” –Кърджали, 2012 г.,с.16-37

15. пак там

16.В. Борисов,.Здравната реформа на кръстопът,София,2008 г.,с.30

17. Държавен архив-Кърджали, Историческа справка на Окръжна стоматологична поликлиника в гр.Кърджали за периода 1965-1974г., ф.901

18.Държавен архив-Кърджали,Историческа справка на Окръжен противотуберкулозен диспансер за периода 1960-1972 г., ф.901

19.Държавен архив-Кърджали, Допълнителна историческа справка – Окръжна психоневрологична болница, гр.Кърджали, за периода 1963-1967 г.

20.Държавен архив-Кърджали, Историческа справка на РЦЗИ-Кърджали за периода1992-1995 г., 1995-2011 г.

21.Т.Черкезов, Регионални здравни приоритети, 2013 г., с.114-122

22.Б.Борисова,Промоция на здравето - приоритет на здравната реформа,сп.Здравен мениджмънт,2001 г,1,с.34-35

23. Ж.Стайкова,Десет години обществена коалиция за здраве и програма СИНДИ- Кърджали,2008 г.

24.М.Тончева,Ж.Стайкова,Двадесет години обществена коалиция за здраве и програма СИНДИ-Кърджали,2019 г.

 

 

                              проф.д-р Тодор Чекезов,ДМ