Журналисти, медии и граждански активисти вече ще разполагат с по-силна законова защита срещу т.нар. „дела шамари“ – съдебни производства, които могат да бъдат използвани за сплашване, финансово изтощаване и ограничаване на публичното говорене. Народното събрание прие окончателно промените в Гражданския процесуален кодекс, с които България въвежда европейските правила срещу SLAPP делата.

Досега един журналист или граждански активист можеше да се окаже изправен срещу иск за десетки или стотици хиляди евро, да чака години за окончателно решение и междувременно да бъде поставен под финансов натиск чрез запори на сметки и други обезпечителни мерки.

Дори когато такова дело в крайна сметка не доведе до осъждане, самото му водене може да се превърне в сериозна тежест.

Именно този проблем стои зад понятието SLAPP – Strategic Lawsuits Against Public Participation, или стратегически съдебни дела срещу публичното участие.

Целта не винаги е само спечелването на делото

При подобни производства въпросът не е единствено кой ще спечели в съдебната зала.

За журналиста въпросът може да бъде дали ще може да продължи да работи, докато срещу него се води дело за огромна сума.

За малката медия – дали ще може да плаща заплати и сметки, ако банковите ѝ сметки бъдат блокирани.

За гражданския активист – дали ще продължи да задава неудобни въпроси, ако всяка публикация или критика може да бъде последвана от съдебна претенция.

Именно затова европейското законодателство разглежда проблема като заплаха за публичния дебат и свободата на изразяване.

Какво променя законът?

Новите правила въвеждат възможност за по-ранно прекратяване на явно неоснователни производства, когато те са свързани с публичното участие на ответника.

Предвидени са и по-силни гаранции срещу използването на обезпечителни мерки като средство за икономически натиск.

Съществено е и това, че защитата няма да се ограничава само до дела с трансграничен елемент. Тя ще обхваща и национални граждански и търговски производства.

Така България въвежда защита, която е насочена към реалния проблем вътре в страната, а не само към хипотезите, за които минимално изисква европейската директива.

Има ли защо журналистите и активистите да се притесняват?

Според Българската анти-SLAPP коалиция – да.

В становището си до Народното събрание организациите посочват конкретни случаи на съдебен натиск срещу медии и журналисти.

Сред тях е продължителното запориране на банкови сметки на „Медияпул“, както и искът на „Лев Инс“ за над 500 000 евро срещу изданието заради публикация, свързана с официална информация от стенограма на заседание на Министерския съвет.

Тези случаи показват защо размерът на един иск и обезпечителните мерки могат да имат значение още преди съдът да е решил спора по същество.

Един журналист може в крайна сметка да спечели делото, но междувременно да е прекарал години в съдебни процедури и да е направил значителни разходи за адвокати.

За голяма корпорация това може да бъде управляем разход.

За малка регионална медия – потенциално сериозна заплаха за самото ѝ съществуване.

За местните медии проблемът е още по-чувствителен

Голяма част от обществения контрол в България не се извършва от националните телевизии и големите медийни групи.

Той се извършва от малки регионални медии, журналисти и граждански организации, които задават въпроси за решенията на общините, обществените поръчки, местния бизнес, екологията, разходването на публични средства и действията на институциите.

Точно тези медии обаче често нямат ресурс да водят продължителни съдебни битки.

Затова един огромен иск или запор на сметки може да има ефект далеч преди да има съдебно решение.

Не е необходимо журналистът да бъде осъден, за да бъде уплашен.

Не е необходимо медията да бъде закрита, за да започне да се самоцензурира.

Понякога е достатъчно да знае, че следващият критичен материал може да струва десетки или стотици хиляди евро.

„Смразяващият ефект“

Именно това организациите наричат „смразяващ ефект“ върху свободата на словото.

Когато цената на една публикация може да бъде съдебен иск за огромна сума, журналистът може да започне да се пита не само дали информацията е обществено значима, а и дали има финансовия ресурс да защити правото си да я публикува.

Същият въпрос стои и пред гражданския активист.

Ще подаде ли сигнал?

Ще поиска ли документи по ЗДОИ?

Ще публикува ли резултатите?

Ще зададе ли въпроса кой носи отговорност?

Или ще реши, че цената може да се окаже твърде висока?

Законът не е край на проблема

Приемането на промените е важна законодателна промяна, но истинският тест тепърва предстои – как съдилищата ще прилагат новите правила.

Организациите, участвали в Българската анти-SLAPP коалиция, посочват, че остават и други форми на съдебен и административен натиск, които не попадат изцяло в обхвата на новата защита.

Сред тях са наказателните дела от частен характер за обида и клевета, както и определени административни производства.

Адвокат Александър Кашъмов, директор на Фондация „Програма достъп до информация“, определя приетите промени като „сериозна крачка напред“.

Според него следващата задача е защитата да бъде разширена и към наказателни дела за клевета и обида, както и към административни производства, когато те се използват за натиск върху журналисти и граждански активисти.

Въпросът вече е не само кой ще спечели делото

Новите правила поставят важен принцип: участието в обществения дебат не трябва да превръща журналиста или гражданина в лесна мишена за финансов и съдебен натиск.

Свободата на словото не означава освобождаване от съдебна отговорност. Всеки има право да защитава репутацията и законните си интереси по съдебен ред.

Но когато съдебният процес сам по себе си се превръща в средство за сплашване, проблемът вече не засяга само двете страни по делото.

Той засяга и всички останали, които гледат какво се случва.

Защото ако един журналист бъде принуден да замълчи заради огромен иск, следващият може да реши изобщо да не започва разследването.

А когато гражданите спрат да задават въпроси, общественият контрол започва да изчезва.

Затова истинският тест за новия закон няма да бъде само в текста му. Ще бъде в това дали той ще бъде използван навреме, когато срещу журналист, медия или гражданин бъде заведено дело, чиято цел е да го накара да замълчи.