Пренасянето на останките на цар Самуил от Гърция в България и държавната церемония в София получиха широк отзвук в световните медии. Големи международни агенции и издания представят Самуил като български цар и владетел на Българското царство, но част от тях запазват уговорка относно категоричната идентификация на намерените преди повече от половин век кости.

Франс прес озаглави материала си "Българският цар Самуил се завръща "у дома" след 1000 години", като поставя "у дома" в кавички.

Агенцията представя Самуил като един от последните големи владетели на Първото българско царство и припомня войните му с Византия. В същото време AFP използва предпазлива формулировка за останките, като посочва, че те "може да са" на средновековния владетел.

Associated Press също определя Самуил като български владетел и символ на българската национална идентичност. Агенцията описва подробно държавните почести при пристигането на останките в София - военнотранспортния самолет C-27J "Спартан", въздушния ескорт от изтребители, артилерийските салюти и шествието до базиликата "Света София".

Материалът на AP беше разпространен от редица големи международни издания, включително американски и гръцки медии.

Агенцията припомня, че останките са открити през 1969 г. от гръцкия археолог Николаос Муцопулос в базиликата "Свети Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро и че предаването им на България идва след продължили десетилетия разговори между София и Атина.

"Ал Джазира" също постави "завръщането у дома" в кавички. Медията определя Самуил като символ на българската национална идентичност и владетел, водил продължителни войни срещу Византийската империя.

Изданието отделя внимание и на историческия спор между България и Северна Македония, където Самуил също заема важно място в официалния исторически разказ.

"Ал Джазира" припомня заключението на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси между София и Скопие, според което държавата на Самуил се определя от преобладаващата част от съвременната историческа наука като Българското царство.

"Дойче веле" също определя Самуил като владетел на Българското царство през Средновековието и отбелязва значението му за българската национална идентичност. Германската медия обаче посочва и спора със Северна Македония около историческото му наследство.

Особен прочит на събитието предлага британският "Гардиън". Вестникът поставя предаването на останките в по-широкия европейски спор за връщането на исторически и културни ценности.

Причината е позицията на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, който използва церемонията като пример за това как две държави могат да решат спор, свързан с историческото наследство.

Така историята на Самуил беше свързана и с един от най-известните международни спорове за културно наследство - искането на Атина Великобритания да върне мраморите от Партенона, намиращи се в Британския музей.

Гръцкият "То Вима" също разглежда предаването на останките като акт на културна дипломация между България и Гърция. Изданието използва по-предпазливата формулировка "останки, свързвани с цар Самуил".

Ирландската обществена медия RTÉ също съобщава за завръщането на българския цар "у дома", като още в началото уточнява, че става дума за останки, за които се смята, че принадлежат на Самуил.

Ройтерс разпространи снимки от церемонията в София, като определя Самуил като български цар, а костите - като останки, идентифицирани като принадлежащи на владетеля.

Така в международното отразяване се очертават две ясно различими оценки.

Историческата принадлежност на Самуил към Българското царство практически не се поставя под съмнение от големите западни агенции и медии. Спорът със Северна Македония е представян основно като съвременен спор за историческото наследство.

Значително по-предпазливи са международните медии по отношение на самите останки. Използват се определения като "смята се, че принадлежат", "идентифицирани като" и "свързвани с" цар Самуил, вместо категорично твърдение, че археологическата им идентификация е окончателно доказана.

Третата линия в международния отзвук излиза извън балканските исторически спорове. Предаването на останките от Гърция на България се представя като пример за културна дипломация и уреждане на дългогодишни въпроси между две съседни държави - пример, който Атина вече свърза и със собственото си искане за връщане на Партенонските мрамори от Великобритания