Американският физик е отличен за решаващия си принос към изграждането на обсерваторията IceCube

Проф. Франсис Халзен, физик от Университета на Уисконсин - Мадисън в САЩ, спечели тазгодишната Нобеловата награда за физика. Това съобщи Елен Муунс, генерален секретар на Кралската шведска академия на науките, цитиран от БТА.

Халзен печели наградата „за решаващия си принос към Обсерваторията за неутрино „Айскюб“ (IceCube) и откриването на високоенергийни неутрино от астрофизически произход“.

Тази година паричната равностойност на наградата е 12 милиона шведски крони (1,06 милиона евро).

През 2025 г. Нобеловата награда за физика е присъдена на Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинис „за откриването на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуване на енергия в електрическа верига“.

Проф. Франсис Халзен е родом от Белгия. Той е сред основните двигатели зад създаването на IceCube - гигантска неутринна обсерватория, разположена дълбоко в леда около Южния полюс. Идеята му за подобна обсерватория датира от края на 80-те години на миналия век.

IceCube използва около кубичен километър прозрачен антарктически лед като детектор за неутрино. В него са разположени хиляди оптични сензори, които регистрират слабите светлинни проблясъци, възникващи, когато неутрино взаимодействат с материята.

Халзен е главен изследовател на проекта още от предложението за изграждането му през 1999 г. и има ключова роля в превръщането му в работеща обсерватория.

Неутриното са изключително леки субатомни частици, които взаимодействат много слабо с материята. Това им позволява да преминават през огромни разстояния в Космоса, без да бъдат поглъщани или отклонявани. Именно затова те могат да дадат информация за едни от най-екстремните процеси във Вселената, които не могат да бъдат изучавани само със светлина.

През 2013 г. IceCube предоставя първите убедителни доказателства за поток от високоенергийни неутрино с произход извън Слънчевата система. Сред регистрираните частици има събития с енергия между 30 и 1200 тераелектронволта, далеч над енергиите на обичайните атмосферни неутрино. Откритието поставя началото на нов тип астрономически изследвания на Вселената.

Първият ѝ лауреат през 1901 г. е германският физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.

Американският физик и електроинженер Джон Бардийн е единственият, който получава две Нобелови награди за физика - през 1956 и 1972 година.

Нобеловата награда за физиология или медицина бе обявена вчера.

Нобеловата седмица продължава с присъждането на наградите за химия утре и за литература в четвъртък (8 октомври).

Нобеловата награда за мир ще бъде обявена в петък, а тази за икономика - на 12 октомври.