Злоупотребата с изкуствен интелект и ядрен конфликт крият риск от изчезване на човечеството до края на века. Това предупреждава нова международна оценка на заплахите, изготвена от 35 експерти за водещото медицинско списание The Lancet. Анализът очертава 17 основни риска за човешкото здраве през следващите 75 години. Сред тях са още климатичните промени, замърсяването на въздуха, недохранването при децата, антимикробната резистентност, въоръжените конфликти и съкращаването на международната помощ от богатите държави.

В списъка попадат също затлъстяването, тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол, високото кръвно налягане, психичните проблеми и неравенството в доходите.

Според авторите заплахите не действат изолирано, а могат да се усилват взаимно. Затова е необходимо правителствата да разработват общи стратегии за предотвратяването им, вместо да реагират едва когато се превърнат в кризи.

„Решенията, които лидерите вземат днес, ще определят здравето и благосъстоянието на следващото поколение“, коментира съпредседателят на комисията Кристофър Мъри, директор на Института за здравни показатели и оценка към Университета на Вашингтон.

Изследователите са сравнили потенциалното въздействие на различните заплахи чрез показател, който измерва годините живот в добро здраве, загубени заради заболявания, увреждания или преждевременна смърт. Според оценката злоупотребата с изкуствен интелект, включително за създаване на биологични оръжия, и ядрената война са сред опасностите, които могат да имат катастрофални последици за цялото човечество.

При ядрен конфликт последиците биха могли да надхвърлят непосредствените разрушения. Изхвърлянето на огромни количества частици в горните слоеве на атмосферата може да ограничи достъпа на слънчева светлина, да предизвика глобален срив в производството на храни и да доведе до масов глад. Развитието на изкуствения интелект пък създава опасения за възможността да бъдат разработени биологични оръжия с изключително тежки последици.

Въпреки че вероятността от подобни сценарии се оценява като ниска, потенциалните щети са толкова големи, че те заемат водещо място в анализа. В редакционен коментар към доклада The Lancet предупреждава, че осъществяването на тези сценарии би било апокалиптично за човечеството.

Други рискове също могат да причинят загуба на над 1 млрд. години живот в добро здраве. Сред тях са климатичната криза, замърсяването на въздуха, антимикробната резистентност, детското недохранване и конвенционалните войни. Включени са и естествено възникващите пандемии, ниското образователно равнище и нездравословното стареене.

Мащабът на последиците зависи до голяма степен от действията на правителствата. Според моделирането в доклада ограничаването на глобалното затопляне до около 1,8 градуса по Целзий вместо допускането му да достигне 4,4 градуса може да предотврати загубата на 1,89 млрд. години живот в добро здраве.

Сериозен проблем представлява и намаляването на международната помощ. През последната година редица големи донори, сред които САЩ и Великобритания, обявиха съкращения на разходите си. Ако финансирането за здравеопазване в по-бедните държави бъде рязко ограничено или прекратено, до 2100 г. могат да бъдат загубени до 1,5 млрд. години живот в добро здраве. Близо 70% от тези загуби биха били в Африка.

В по-богатите страни основните рискове са свързани с незаразните заболявания, включително затлъстяването и психичните проблеми. В държавите с по-ниски доходи по-голямо влияние имат фактори като ограниченият достъп до образование и недостатъчните здравни ресурси.

„Не се опитваме да плашим хората с дълъг списък от заплахи. Искаме да покажем на политиците с какви рискове могат да се сблъскат и колко много могат да променят, ако предприемат действия“, казва Ибрахим Абубакар, професор по епидемиология на инфекциозните заболявания в Университетския колеж в Лондон и член на комисията.

Експертите призовават за инвестиции в технологични решения, укрепване на здравните системи и по-добра подготовка за бъдещи кризи. Те подчертават, че превенцията трябва да започне преди рисковете да прераснат в извънредни ситуации.