Отоците по краката, както и по горните крайници, могат да се дължат на различни причини, които задължително трябва да бъдат установени преди да се започне лечение. Но паралелно с основното лечение, значение има и симптоматична терапия, както и грижа за кожата, ноктите и лимфния дренаж.

Риск от инфектиране на кожата и кожните придатъци

Грижата за ноктите и кожата намалява риска от бактериални и гъбични инфекции. Тъй като когато има оток, храненето на тъканите е затруднено, от което следва и компрометиран локален имунитет. Най-честите инфекции на кожата за еризипел, а на ноктите – гъбични инфекции. Когато микотични промени се развият по ноктите на краката, лечението е продължително и не в малко случаи включва противогъбични препарати, приемани през устата.

Някои вирусни причинители също крият риск – такива са папилома вирусите, които лесно проникват и се размножават в миниатюрни лезии. Следствие на това се развиват брадавици, които сами по себе си също са източник на жизнени вирусни частици.

Грижата при оток на крайниците е в няколко насоки

Упражненията имат ключово значение, защото така се стимулира мускулната помпа, която подпомага вените и лимфните съдове.

Дават се т. нар. деконгестивни упражнения, които се препоръчва да бъдат изпълнявани по 30-40 минути на ден. При възможност и в няколко серии през целия ден. Подходящи спортове са плуване, каране на колело. Водната гимнастика е друг подходящ спорт, при който водата оказва допълнително налягане върху крайниците, с което да се редуцира отокът.

Храненето също има своето място. Препоръчва се избягване на по-мазна и калорична храна, особено ако се касае за пациенти, които са склонни към напълняване. Защото допълнителните килограми са допълнителен риск за отоците. Набляга се на плодово-зеленчукова диета, както и на меню, което е богато на протеини.

Елевация или повдигане на крайниците се препоръчва, когато това е възможно. Освен това се правят превръзки при по-изразени отоци. Превръзката се поставя с различен натиск (на места по стегната, а на други по-хлабава), за да избутва правилно лимфата към торса, където налягането е по-ниско. Полагат се грижа за хидратиране на кожата, правилното ѝ почистване.

Бръсненето не се препоръчва, защото е предпоставка за формиране на микролезии по кожата, през които впоследствие могат да навлизат различни инфекциозни причинители.

Крем с урея се препоръчва в грижата за кожата, тъй като има и излющващ ефект, като предотвратява запушването на порите. По този начин се подобрява допълнително хидратацията. Препоръките са да се използва крем с определена концентрация на урея: 4-5%.

Не трябва да се обличат стегнати дрехи, както и да се правят прекалени преохлаждания или горещи вани/бани на засегнатите крайници. В противен случай отокът може да се влоши.

Какви промени насочват за усложняване на състоянието?

В някои случаи отокът може да се премества, но ако се върне надолу, това е знак за влошаване на клиничните прояви.
Лимфедемът, който е продължителен или оставен без лечение, води до фиброзиране на структурите, които след това не могат да се възстановят напълно.

Неприятната миризма, както и промените в цвета на кожата също насочва за налични усложнения.

Пресотерапия и показана ли е при отоци?

Пресотерапията се препоръчва само при определени състояния. Тъй като тя избутва нагоре лимфната течност, а ако имаме някакъв стоп – това ще влоши клиничната проява. За разлика от това при мануален лимфен дренаж със странично разтягане на кожата и отваряне на капилярите, така се включват и допълнителни колатерални съдове. Затова и при отоци се предпочита мануалната работа.

Вариант за прилагане на пресотерапия е, ако предварително преди това сме работили с мануален лимфен дренаж.

При здрава лимфна система пресотерапията не е противопоказание, но при операция, изгаряне или оток следствие на травма с прекъсната цялост на лимфната система (както и след премахнати лимфни възли, поради операция на тумор) пресотерапията не е подходящ терапевтичен метод.