Община Димитровград продължава инициативата за повдигане на българския дух с проекта "Будители по булеварда", информират от местната администрация.

В навечерието на 1 ноември - Денят на народните будители, осменадесет пана с ликовете на видни просветители са разположени върху колоните по централната градска алея на бул "България". Просветители, книжовници, писатели и революционери, осветили пътя на националния ни дух и стремеж към свобода, познание, наука и култура, заемат достойно място в градското пространство, напомняйки на жителите и гостите на Димитровград за силата на българския дух и значението на историческата памет. 

Сред личностите, чието дело и принос към българската духовност са представени Паисий Хилендарски, Константин Преславски, Цар Симеон Велики, Свети Цар Борис Покръстител, Васил Априлов, Добри Чинтулов, Петър Берон, Добри Войников, Софроний Врачански, Иван Вазов, Христо Ботев, Г.С.Раковски, Любен Каравелов, Пейо Яворов, Захари Стоянов, Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец, Братя Миладинови и Неофит Рилски. Така на колоните на аркадата на централната алея намират място достойни българи, които с делото си прокарват пътя към духовното израстване на нацията. 

Инициативата "Будители по булеварда" се реализирана от община Димитровград за шеста поредна година. Тя е израз на признателност към всички, които със слово, знание и саможертва са допринесли за съхраняването на българската идентичност и за утвърждаването на националните ни ценности. В навечерието на празника ликовете на будителите отправят своето символично послание към гражданите - да пазим паметта за миналото и да предаваме духовното наследство на следващите поколения.

Денят на народните будители олицетворява силата на българския народ, доказал през вековете, че единението и висшата духовна цел са по-важни, в името на свободата и просперитета на страната ни. За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. Стоян Омарчевски — министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, по инициативата на група интелектуалци, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските народни будители. От 1922 до 1945 г. Денят на народните будители се ознаменува като общонационален празник. През 1945 г. честването на празника е отменено и се заменя с празнуването на „Деня на Кирил и Методий“ (преобразуван в днешно време в „Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“). Въпреки официалната отмяна, традицията за честване на народните будители през този период продължава да се поддържа жива. На 28 октомври 1992 г., празникът се възобновява официално по идея на председателя на Общонародното сдружение „Мати Болгария“ професор д-р Петър Константинов. Датата 1 ноември отново е обявена за Ден на народните будители и става неприсъствен ден за всички учебни институции в страната. От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.