Бюджетът на МО е достатъчно голям, но политика по доходите няма да има, обяви военният министър

Управляващите от „Прогресивна България“, чиито лидери са основно бивши военни, замразяват заплатите в армията Това се разбра от интервю на военният министър Димитър Стоянов по БНТ. Замразяването е за неопределено време, но със сигурност ще обхваща 2027 г.

„Бюджетът на Министерството на отбраната е достатъчно голям. Искам обаче да заявя, че тук политика по доходите няма да има в Министерството на отбраната. Няма да има увеличение. Въпреки желанието и от моя страна, и на Министерството на отбраната като цяло, и на министъра на финансите. Но в крайна сметка бюджетът е ограничен“, обяви Стоянов.

Той обаче пропусна да отбележи, че само за последните няколко години заплатите на военните бяха вдигнати почти двойно с основния лозунг, че има голям некомплект в армията, който достига до над 20 на сто. Стоянов не казва и, че само преди няколко месеца бяха вдигнати и допълнителните възнаграждения.

„Ако ние увеличим заплатите, трябва да отрежем от капиталните разходи. А капиталните разходи са пряко свързани с договори, а и с механизма SAFE. Както знаете, механизмът SAFE и финансовите средства са за реализиране на конкретни проекти, а не за повишаване на доходите на военнослужещите. Ние нямаме право да пипаме тези средства.“, твърди сега военният министър. Стоянов изрази надежда, че замразяването на възнагражденията ще бъде временно.

Той обяви, че административната реформа във военното ведомство вече е започнала. По думите на Димитър Стоянов последната по-мащабна структурна промяна е била направена през 2008 г., когато Генералният щаб е бил обединен с Министерството на отбраната. В момента се сливат две агенции в една, което ще доведе до съкращаване на още 22 щатни бройки.

Министърът съобщи, че над 500 цивилни служители вече са освободени, след като са придобили право на пенсия

За дроновете в морето

Министърът коментира и сигурността в Черно море и възможността за мораториум върху атаките срещу плавателни съдове и инфраструктура. Според него подобна договореност би имала смисъл, ако в нея участват всички страни в конфликта и всички държави от Черноморския регион. „Доколко обаче е реалистично този мораториум да бъде изключен на сегашния етап, е трудно да се предскаже. Но на масата за преговори за такъв мораториум трябва да седнат всички черноморски страни. Включително Русия, включително Украйна, Грузия, Турция, България, Румъния. Разбира се, че всички заедно трябва да седнат и да решат този проблем.“, каза той.

В момента в България има съюзнически самолет, изпратен по искане на страната ни за наблюдение на Черноморската акватория. Стоянов обясни, че целта е да се осигурява предварителна информация за обстановката, докато българските самолети остават в готовност за реакция при необходимост.

„Междудругото, тук също имам критика към предишните правителства, защото такъв проект, естествено не е за точно такъв тип самолет, а за безпилотен летателен апарат от по-висок клас, да идва в България, за да можем да наблюдаваме нашата акватория. За съжаление, от 2023 г. до юни месец не беше направено нищо. От юни месец сме тръгнали да работим в тази посока за придобиване на такъв летателен апарат. Дали ще бъдат един или два, зависи от финансовите средства“, заяви той.

Стоянов категорично отрече твърденията, че Румъния е предлагала да изпрати изтребители F-18, които да унищожават морските дронове в района. „Абсолютна лъжа. Заявявам го категорично. През цялото това време бях с министъра на отбраната на Румъния. Не е постъпило такова искане, а напротив – при разговор с него те имат същия проблем, който имаме и ние. Те действат изключително над територията на Румъния. Те имат същото ограничение, което имаме в нашата Конституция, в нашия закон.“, каза той.

По отношение на изказването на премиера Радев за произхода на дроновете министърът заяви, че според него румънската страна го е интерпретирала погрешно. Той подчерта, че България трябва да разполага с ясни доказателства, преди да предприема дипломатически действия.

Всички събрани материали, включително отломки от дроновете, са предоставени на съюзници и партньори, а екип работи и на място в България.

Стоянов заяви, че очаква по-бърза реакция от съюзниците по идентифицирането на дрона, заснет в района на един от корабите. По думите му наличните изображения са достатъчно ясни, за да позволят идентификация, а България ще обяви резултатите от разследването независимо от това откъде е дошъл дронът.

„Интересното в ситуацията е, че този дрон беше заснет толкова ясно, че няма повече накъде. И ние очакваме много по-бърза ответна реакция от страна на нашите съюзници, защото те разполагат с невъобразима библиотека с такива сили и средства на Русия, на Украйна и на другите страни от Черноморския регион. За съжаление, още отговор нямаме. Очаквам го този отговор и да дойде колкото се може по-скоро. Бъдете сигурни, че няма да скрием истината от българското общество. Тя ще бъде предоставена такава, каквато е, независимо дали дронът е дошъл от Украйна, от Русия, от друга страна, откъдето и да е.“, заяви Стоянов.

За помощта за Украйна

Стоянов коментира и темата за споразумението с Украйна и възможността за участие на български военнослужещи в международни инициативи след края на войната. От думите му стана ясни, че няма реална опасност България да изпрати свои войски в Украйна.

„Не, нямало е такава реална угроза. Такива спекулации имаше и през 2022-2023 година, когато бях министър и когато определяхме мобилизационния резерв. Това го правим ежегодно, едно време, пак ще започнем. Такива спекулации са се появявали, че изпращаме войски в Украйна. Не, не сме изпращали и няма да изпращаме войски в Украйна. Като министър на отбраната категорично заявявам, че няма как да се случи.“, заяви той.

По отношение на военната помощ за Украйна Стоянов посочи, че Министерството на отбраната не можело да предоставя повече въоръжение от предвидения минимум, тъй като това би нарушило действащите нормативни документи.