Имами отказват да опяват българомохамедани в Родопите, ако са с български имена. Такива случаи изобилстват в Гоцеделчевско и Смолянско. Наскоро бяха получени сигнали и от граничната на Кърджалийско община Неделино. Това съобщиха от Висшия духовен съвет с председател Недим Генджев. Имамите настоявали покойниците да носят имена, споменати в Корана или Суните - преданията за живота на пророка Мохамед.
Погребалният намаз е особено важен за мюсюлманите, защото извиква благоволението на Аллах към покойника.
Инициативата за тази крайна мярка не принадлежи на имамите, а на Главното мюфтийство на Мустафа Алиш Хаджъ, твърдят хората на Генджев. Неотдавна се събрал Съветът по фетви на мюфтийството, известен като Съвет на мъдреците. Според неговото решение достойно мюсюлманско погребение се полага само на човек с име, упоменато в житието на пророка Мохамед, споделя Николай Панков, дясната ръка на Недим Генджев. Той пояснява, че ако мюсюлманин е с българско име, той остава неопят според шариата /ислямския канон/. Стига се до абсурда да се търси православен свещеник. Според хората на Генджев в Родопите върви нов възродителен процес.
Ще припомним, че Кърджалийският край стана скандално известен през 2005 г. когато не само отказаха да опеят българомохамедани заради българските им имена, но имамите бяха против и да ги погребват в мюсюлманските гробища. В Джебел трима българи с мюсюлманско вероизповедание бяха положени извън градското гробище. След разразил се скандал в медиите, техните гробове, които бяха изкопани извън некропола, бяха оградени и присъединени към него. В Кирково известен учител бе оставен неопят, а имамите настояваха да се викне поп, само затова че в смъртния си час отказал да смени името си с турско-арабско.
Спорът дали мюсюлманите могат да носят български имена е отколешен. Привържениците на българските имена сочат за пример Турция. Там Кемал Ататюрк заменя арабските имена с турски, нямащи нищо общо с Корана и Суната. Това не пречи хората, които ги носят да бъдат считани за правоверни мюсюлмани.
Георги КУЛОВ
