Mодерните турци се обръщат към миналото си, за да го изучат и, за да се гордеят с него. Проблемът обаче е, че то може да им представи факти, недостойни за гордост и показване пред света

Този месец група от 100 музиканти, танцьори, акробати и актьори представя спектакъл в Османски стил близо до двореца Топкапъ, който някога е бил дом на султана. Изложба на османска поезия е на показ на международното летище в Истанбул. Османската кухня – смесица от аромати и вкусове от старите имперски земи, е на мода.

Това е доста революционно явление. През по голямата част от миналия век турците са гледали скептично на Османската империя. Носталгията по 1453-та, когато османците са завладели Константинопол и са имали и други триумфи, я има, но мегаломанията на султаните е била повратната точка за разрухата, която не е модел за модерна Турция.

Днес наследството на османците е подложено на пълна промяна.

Сега Турция е регионална сила, която вече не се има за младши партньор на Запада. Нейните дипломати и предприемачи се обръщат към Иран, Ирак, Сирия и други страни, някога управлявани от Османския двор. Корените на тази уверена кампания се крият от части в протокола, плурализма и ислямското благочестие на ислямското минало.

Тези селективни мнения, старото и новото, отразяват днешният сблъсък в турската идентичност. Един срещу друг се изправят старият светски елит на страната – военни и съдилища, срещу образования слой от ревностни мюсюлмани, които управляват страната от 2002 г.

„Това е точка на разгорещен спор: какво е Османската империя за Турция?”, казва Доналд Куатерт – автор на „Османската империя, 1700-1922” и дългогодишен изследовател на живота на османските селяни и работници. „Те спорят по този въпрос от сто години. Преговорите вървят ту напред, ту назад.”

Едно време султанът е контролирал обширни територии от двореца си в Истанбул, където се събират Азия и Европа. Султанските армии са стигнали чак до портите на Виена. Възходът на европейските сили, обаче, предопределил османското падение и империята потънала в хаос в началото на 20-ти век. Масовото избиване на арменци, определено като геноцид от много международни експерти, въпреки турското оспорване, се случило точно в последните години на османското управление.

Всяка дискусия за наследството на империята трябва задължително да включва и Мустафа Кемал Ататюрк – герой от войната, основал турската държава през 1923-та след като колониалните сили разпарчетосали османските територии. Той премахнал халифата, както и традициите на обличане и говорене, считани за символ на стагнацията. Секуларизмът станал кредо, Западът – модел на подражание.

Днес, портретът на Ататюрк е на стените в държавните институции, магазините и частните домове. Улици и спортни стадиони са кръстени на него. Огромен мавзолей в Анкара приютява неговите останки и се очаква повечето официални лица, посещаващи страната, да му отдават чест. В Турция е престъпление да оскърбяваш паметта на Ататюрк, чието име означава „баща на турците”.

Много турци, включително тези, които негодуват срещу потискането на религиозното изразяване, вярват, че Ататюрк е спасил Турция във време на криза. Но все повече, дори и най-верните привърженици, признават, че безрезервната преданост не е в синхрон с демокрацията.

„Промените в републиката, както и много други неща в тази страна, бяха наложени отгоре, а не бяха пожелани от самото общество. Това е лош навик на нашия народ”, казва Ахмед Хичийлмаз – публицист от Истанбул.

Безкомпромисният национализъм на Ататюрк, който остави малко въздух за правата на малцинства, е разглеждан като заплаха за единството на държавата. Докато османските императори като цяло са били толерантни към християнското и други малцинства и това е било тактика, която вероятно е удължила доста живота на империята.

През изминалата неделя за първи път от падането на Османската империя, православни християни, водени от техния духовен лидер – патриарх Вертолумей I, отслужиха меса в старинен манастир, врязан в планината, близо до Черно море. Византийският манастир Сумела е възстановен през 1923-та.

Турски националисти протестираха срещу факта, че Вартоломей нарича патриаршията, базирана на турска земя, „вселенска” с опасения, че тя може да се превърне в една своеобразна Ватикана насред Истанбул. Запитан от журналисти за мнението му по въпроса, турският премиер Реджеп Ердоган, обаче, напомни за османските времена.

„Що се отнася до въпроса с „вселенската патриаршия”, щом проблемът не е притеснявал моите предци, значи не притеснява и мен”, заяви министър-председателят.

Ердоган, който е крайно критичен към Израел, се позова на Османската империя като доказателство за това, че турците не са анти-семитистично настроени. Много от турските евреи, чиито корени са в Испания, от където те са избягали в края на 15-ти век , са били приети от османците.

„Модерната ни история представя Османската ера в много негативна светлина”. Това заяви в писмо до Асошиейтид Прес Сюат Киниклиоглу – член на комисията по външни дела на турския парламент. „Сега коригираме дисбаланса в нашите исторически схващания”

Ислямистки ориентираното правителство на Турция оспорва термина „нео-османско робство”, с който някои анализатори описват отношенията на страната с някои бивши колонии. Турция твърди, че няма никакви хегемонни намерения.

Дори кюрдските бунтовници, борещи се с турската страна за автономия, поглеждат назад към имперската история, за да отстоят правата си. Скоро в свое изявление, кюрдският лидер Мурат Карайлан, казва, че по време на Османското управление кюрдите винаги са се радвали на своята независимост.

Сега, когато османската история е отново на почит, има опасност да блеснат и някои неуслужливи факти. Например много турци знаят кой е Пири Рейс – адмирал и карто-чертожник  - ключова фигура в османската морска история. Малко обаче знаят, че той е бил обезглавен след като отношенията му с властта са се влошили.

Историкът Илбер Ортайли – директор на музея в Топкапъ, казва, че Османската империя е „началната идентичност” на турския народ, с изключение на някои малцинствени групи. Той твърди, че турците изучават османския период много внимателно, но пътят на разбирането и осмислянето е дълъг.

„Не сме си научили историята добре”, казва той. „Знанията ни са пълни с грешки и черни дупки”...

Източник: http://arabnews.com