Че българите сме негативни и думичката "не" определя битието и съзнанието ни е широко известна истина, до която лесно достигат дори временно пребиваващите чуждестранни туристи.
Какво не обича българинът? Че българите сме негативни и думичката "не" определя битието и съзнанието ни е широко известна истина, до която лесно достигат дори временно пребиваващите чуждестранни туристи. Достатъчно е само да се огледаш – много рядко ще видиш усмихнато лице. В повечето случаи изражението, жестовете, гласът, дори облеклото казват "Не!".
Българите мразим почти всичко, но има неща, които особено не обичаме. Като например да си плащаме за паркинг, да плащаме вход за заведение, да плащаме софтуер, теглене на филми и музика, да си плащаме заемите на приятели. Не обичаме също да даваме бакшиш и да спазваме правилата – особено за движение, не обичаме да виждаме, че на съседа му е добре, не обичаме да си мием колите... списъкът е дълъг.
Когато става въпрос за мода, отново нещата, които мразим, са повече, показват дългогодишни онлайн анкети и маркетингови проучвания на Денил. Като начало, не обичаме да даваме пари за оригинала, предпочитаме ментетата.
Не обичаме да си купуваме парфюми, бижута и аксесоари, въобще "глезотии", които смятаме, че трябва да ни подаряват.
Не обичаме на дрехите ни да пише нещо, което ни свързва с България – например Vitosha Boulevard, вместо това си слагаме тишърт с Boston Garden.
Не обичаме да ни дават акъл, как да се обличаме, гримираме и фризираме, въпреки че има хора, на които това им е професията.
Не обичаме също да си сменяме всеки сезон гардероба и съответно да хвърляме или подаряваме старите дрехи, които години не сме носили. Затова гардеробите ни приличат на вехтошарници с експонати отпреди 20 години.
Не обичаме да си носим новите дрехи – предпочитаме да ги пазим "за официално" докато излязат от мода. А на официални поводи, незнайно защо, отиваме неглиже, може би просто, за да покажем, че не уважаваме околните.
Не обичаме да си лъскаме обувките – може би защото смятаме, че е безсмислено - нали пак ще се нацапат.
Не обичаме да си сменяме прическата според случая.
Не обичаме обувки в различен от черния и кафявия цвят, защото смятаме, че една обувка е най-добре „да отива на всичко”. Същото важи и за дрехите – не обичаме модели и цветове, които не се връзват с 99 % от останалото съдържание на гардероба и с които ще изпъкнем – вместо това избираме такива, с които ще се слеем с тълпата.
Не обичаме и себе си. Иначе по-често щяхме да си позволяваме да обичаме поне красивите неща в живота – като хубавата нова дреха, например.
