Нови изследвания в Уганда сочат, че женените двойки и двойките, живеещи на семейни начала, са в по-голям риск от заразяване с ХИВ от неангажираните и младите хора.
Това бележи изумителна промяна в инфекциозният пандемичен модел на страната. Откакто се е появила пандемията през 80-те години на миналия век, кампаниите за превенция на ХИВ и СПИН в Уганда са насочени предимно към вниманието на младите хора между 15 и 24 години, които са отчитани като най-рискова група, за сметка на по-възрастните между 30 и 40 години.
"Има промяна в разпространението на вируса от хора с непостоянни случайни връзки към хора в сериозни и продължителни връзки”, се констатира в доклада на СПИН Комисията за март 2010.
"43 % от новите ХИВ инфекции са сред моногамните връзки, докато сред полигамните те са 64%”
Председателят на Комисията по СПИН в Уганда, др. Кихумуро Апуули, казва: "В проучванията ни от преди 4-5 години, основната група ново-инфектирани беше във възрастовата граница между 20 и 25 години. Новият доклад отчита промяна на тази статистика и сочи, че сега те са най-много сред 30 до 45-годишните”.
Според изследванията между 1995-та и 2006-та процентното изражение на мъже и жени, които са заявили, че са правили секс с някой друг освен със съпруга/та си варира между 12 и 16 процента при жените и 29 и 36 процента при мъжете. Комисията по СПИН публикува доклади, които сочат, че 42% от 130 000-те ново-инфектирани между 1995-та и 2005-та са сред женените двойки.
Програмите за превенция на ХИВ в страната вече са изместили фокуса си от младите хора и обръщат много повече внимание на семейните двойки.
"Излез от сексуалната мрежа и живей добър живот”, пропагандират рекламните спотове по радио станциите в Уганда. Женените двойки са призовани да оставят „гарнитурата” – ефемизъм за любовник. Билборд в близост до Протеа Хотел в центъра на Кампала показва малко тъжно момиченце до страдащата му майка с надпис „Мама е винаги болна, защото изяде „гарнитурата”.
Но националните кампании за превенция на ХИВ и СПИН като цяло са доста неадекватни на фона на променящата се карта на заболелите.
Усилията – например тези на Uganda Health Marketing Group, са незадоволителни. Те със сигурност са далечен зов в сравнение с агресивните опити за промяна в поведението, използвани и финансирани от правителството, преди да се появят фондовете, захранвани от благотворителност.
Според др. Кихумуро усилията за превенция в Уганда няма да бъдат синхронизирани с променящата се демографска статистика и нуждата от преориентация на кампанията към друга целева група. Комисията по СПИН в Уганда в последните седмици публикува редовно в печатните медии съвети към женените двойки как да излязат от „сексуалната мрежа”.
Спонсорите са „неадекватни”, както в адаптирането си към демографските промени в пандемичната картина, така и спрямо финансирането на превантивните кампании. Планирането им е все още ориентирано към младите хора.
Уганда е известна с това, че успя да „укроти” разпространението на ХИВ, което в края на 80-те и началото на 90-те стигаше до ужасяващите 30%, и да го доведе до 6% в края на 90-те години. Въпреки това, последните наблюдения показват ново увеличение на заболелите в Уганда. Мишел Сидиб – изпълнителен директор на UNAids, отдава този факт на широкото разпространение на антиретровирусното лечение и на малките усилия за превенция в страната.
"След въвеждането на лечението, много хора вече не се чувстват длъжни да се предпазват”, казва Сидиб в интервю за ББС.
Още няколко причини се споменават в проучванията – все повече хора имат извънбрачни връзки; намалява употребата на кондоми; незаинтересованост от ХИВ статуса на партньора и други.
Настоящите епидемологични тенденции може да доведат до там, че да препоръчват брака да се избягва като превенция срещу вируса ХИВ. А едно време в Уганда женитбата се смяташе за сигурен начин да се предпазиш от СПИН...
Източник: Хенри Закумумпа, allafrica.com
