Евентуално „приземяване” на астероид в някой от световните океани ще причини химически цикъл, който ще разруши половината озонов слой. Това се посочва в едно от новите изследвания по темата, предава cbsnews.com.
Масивната загуба на протекция от слънчевата радиация може би би превърнала хората в нещо като вампири, принуждавайки ги да прекарват светлата част от деня на закрито.
Най-лошият сценарий, базиран на сблъсък с астероид широк 1км, би отворил дупка в озоновия слой като тази, която се появи над Антарктика през 90-те години, само че над целия свят. UV лъчите, измерени в симулацията надвишават всякакви поносими норми.
Проучването показва, че унищожението на озона при евентуален сблъсък ще се случи, тъй като ударът от астероида ще изпрати водни пари стотици километри нагоре в най-високите части на атмосферата. Химични съединения като хлорида и бромида, които ще се отделят от тези пари, ще всеят хаос на земята, унищожавайки слоя, който ни предпазва от вредното влияние на слънчевите лъчи.
Има значение и къде астероидът ще удари Земята, защото в различните полукълба в зависимост от сезона различно количество слънчева светлина стига до атмосферата. Вероятността, обаче, космически обект да падне на сушата е доста по-малка от тази той да попадне в океаните, тъй като 70% от земната повърхност е покрита с вода.
Симулацията изследва евентуален удар с астероид с диаметър 1км, но реално доста по-притеснителни са по-малките обекти, които са в близост до Земята. НАСА е открила едва 5% от предполагаемия брой такива обекти. Колкото по-малък е един астероид, толкова по-трудно става той да бъде идентифициран.
Следващият модел, който учените ще разработят е сблъсък на космически обект със сушата. Това може да се окаже доста по-сложен сценарий, заради комбинацията от праха, който ще блокира слънчевата светлина и други възможни химически ефекти върху озоновия слой.
Изследователите предполагат, че евентуален сблъсък на астероид със земята ще предизвика ядрена зима, подобна на такава след ядрена война. Трябва да се надяваме, обаче, че дотам се изчерпват приликите между космическите скали и ядрените оръжия – една от симулациите е доказала, че дори и локален ядрен удар би отворил огромна дупка в озоновия слой.
