Единствена снимка на милиардния космически връсник на планената ни

Почти връстник на нашата планета Земя, може да се окаже метеоритът, намерен край родопския град Девин. Преди месец на него се натъкнал екип от палеонтолози, който „на око” определил възрастта му на около 4 млрд. години.

Колко точно е стар извънземният  къс, ще покажат специалните лабораторни изследвания.

Ако обаче се докаже възрастта му, той ще е почти „набор” на нашата Земя.

Според учените, тя е на малко повече от 4.5млрд. години, но за сега няма метод, с който точно да се установи възрастта й.

 Какво обаче са 500 млн. години разлика, на фона на космическото безвремие?,шегуват се любителите на мистериите.

Новооткритият в Родопите космически къс тежи около 1 кг. В момента се намира в лаборатория, където ще се доказва произходът му. Експерти обаче са категорични, че това е остатък от метеорит, който е стигнал до Земята. 
 Очаква се скоро учените да потвърдят възрастта на уникалната родопска находка с извънземен произход и тя да стане едно от осемте чудеса на Девин. Картата на природните и исторически места, със земен и космически произход е в процес на изработка.

Едно от местните чудеса според туристическите спецове е новооткрита пещера на над 1млн. години. Безспорен уникат са и пещерните жилища на над 35 хил. години. Това според палеонтолозите е доказателство, че в района е имало човешки живот хиляди години преди новата ера.

Метеоритите в България са само 5-повечето изгубени

На територията на България са известни падания на 5 метеорита, всички каменни.

Първият е паднал в далечната 1740г. край Разград и отдавна е загубен.

Другият, със спорна дата на падане, се нарича Върба по името на село около Белоградчик. Според спомените, той се е бил забил на около един метър в почвата, макар да е бил оценен на малко над 3кг.. От него са запазени няколко късчета, съхранявани в три музея в други страни. Най-голям е метеоритът Гумошник, паднал на 28 април преди 107 години, близо до Троян.

Явлението е било съпроводено от силни звукови ефекти като гърмежи, бучене, тътен и фучене. Три от късовете са в Геологическия музей на Софийския университет „Св. Климент Охридски" .

Паметно за местните хора било и падането на третия, макар и само 100грамов метеорит. Край село Коньово, Новозагорско на 26 май 1931 година след полунощ се разразил истински феномен- светлинни, звукови ефекти и димна следа. Единствено малко късче  малко над 1 грам е запазено в Геологическия музей на Софийския университет „Св. Климент Охридски" .

Последният известен български метеорит е Павел, паднал на 28 февруари 1966 г. близо до свищовското село Павел. От метеорита (каменен хондрит) са били открити общо три къса – най-големият с маса почти 3кг.

Какво всъщност представляват метеоритите?
Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини. Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. Биват железни (>90% метал), железно-каменни (~50% метал), каменни (<10% метал). Съдържат главно силиций, алуминий, желязо, калций и кислород.

Метеоритите най-често падат поединично, тъй като са не разрушили се при навлизането си в земната атмосфера тела. При падането на големи метеорити се образуват метеорни кратери.

 Най-големият метеорит, „Хоба” , е кръстен на местността, в която е бил намерен през 1920г. в  югозападна Африка. Той е железен и масата му е около 60 тона, а обемът около 9 куб.м. Поради своите размери той все още се намира там.

Метеоритът в българския народен език се среща словосъчетанието: "огнебесгур" (от огнена + небесна + сгур) или "божа сгур", "божа огнесгур", "небесна шлака" и др.

Той е твърдо метеорно тяло с извънземен произход, паднало върху земната повърхност или на повърхността на друга планета или спътник.

Казват, че ако сънуваш метеорит, значи ще имаш благоприятна и разтърсваща вест.

А също така древните войни са носили частичка от метеор, в който са вярвали, че носи щастие и закриля!

Чудомира Щерева