За 12 години - от 1998 г. до 2009 г. българските правителства са похарчили неефективно 24,1 милиарда лева държавни пари. Това изчисление е в анализ "Успехите и провалите на българските правителства" на неправителствения Институт за пазарна икономика (ИПИ).

Екипът икономисти е изследвал работата на централната администрация по 586 доклада на Сметната палата за този период.

Държавните разходи в разгледаните одити са за 63 млрд. лв. Нашият преглед оценява около 1/3 от всички извършени държавни разходи за този период, подчертават авторите на анализа. Резултатите: 

- случаи на успех - 142, които възлизат на 22 млрд. лева, 

- случаи на провал - 238, които възлизат на 24 млрд. лв.

От ИПИ добавят, че реално сумата е доста по-голяма, ако се включат и случаите, при които 1) няма данни за разходите; 2) данните са неясни; 3) неодитираните програми, проекти, бюджети; 4) одитираните обекти, чиито одитни доклади не са публикувани.
В случаите на провал допълнително са изчислени конкретните загуби - пари, за които има ясни данни, че са били разходвани неправомерно и/или не е бил постигнат дори минимален резултат. За всички 586 разгледани доклади конкретно установените загуби са за над 950 млн. лева за 12-годишния период.

- некласифицирани случаи - 206, които са на стойност 17 млрд. лв. Става дума за дейности, резултатът от които е оценен като спорен, защото е трудно да се окачестви като провал или успех.

Как една дейност се пише в графа успех или провал? "Ние оценяваме според заключенията на Съдебната палата", казва изпълнителният директор на института Светла Костадинова. За провал например се брои дейност, която отговаря на критерии:

- надхвърляне на предвидените разходи;

- явно недостигане на ползите;

- неосъществяване на определената цел;

- неточна финансова информация;

- неефикасност при осигуряването на услугите;

- наличие на нормативни препоръки и политически нарушения

- ненужни разходи;

- неправилно управлявани политики.

Работихме 4-5 месеца по този анализ, казва Костадинова. Какъв е замисълът на изследването? "Публичният сектор - пише в анализа - преразпределя значителна част от произведеното в икономиката и често го прави неефективно. Това поставя под въпрос необходимостта от намеса в много сектори чрез регулации, програми и харчене на средства, които често не постигат заложените цели, а нерядко товарят гражданите и бизнеса с допълнителни разходи."

"Всичко е по публични данни, но много хора не четат докладите на Сметната палата- казва Светла Костадинова. - Какво се получава: Сметната палата казва - това работи
добре, това - зле, но какво следва?

Палатата може само да препоръчва. Това означава, че в системата за наблюдение и одит има празнини. Докладите трябва повече да се вземат под внимание от тези, които проверяват."

В анализа са посочени и няколко конкретни примери на провали:

- Програми "Оценка, развитие и съхранение на националния научен потенциал" и "Насърчаване развитието на научната дейност чрез програмно-конкурсно финансиране" на Министерството на образованието и науката (според одит на дейностите по съставяне и изпълнение на двете програми за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2008 г.)

- Държавно предприятие "Строителство и възстановяване" (според одит на предоставената субсидия за периода от 1.01.2008 г. до 30.09.2009 г.)

- Дейността на център "Фонд за лечение на деца" (според одит за периода 1.01.2005 г. до 31.12.2008 г.)

- Финансовото управление на бюджета на Националния исторически музей според одит за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г.

- Железопътна инфраструктура и комбиниран транспорт - за периода 2006-2008 г.

Светла Костадинова уточни, че няма да е съвсем коректно да се сравняват правителствата, според провалите и успехите в различните периоди. Трудно може да се каже - това е цялата картина за това или онова правителство. От ИПИ уточняват, че данните за последните години не са пълни, тъй като одитите се извършват понякога с една-две години закъснение и през 2011 г. очакват още доклади, отнасящи се за предишни периоди.

Изводите според Светла Костадинова са, че има голямо прахосничество, в държавата има администрации, в които отчетността е на много ниско ниво. Случаите на провали, които костват милиарди, говорели, че администрацията в значителна степен не се справя с харченето на държавните пари.

Анализът препоръчва и още 5 начина за намаляване на провалите с изразходването на финансови средства:

- правителството да дефинира ролята си и да елиминира значително дейностите, които са извън същностните му функции.

- приватизация

- изнасяне на дейности към частния сектор

- вътрешен контрол и мониторинг

- повече прозрачност.

Нашият анализ е за около 30 % от парите, представете си какво ли е за другите две трети, заключава Костадинова.