Това е поредното писмо от конкурса на Parvomai.net, посветен на Благовещение. Екипът ни изключително много се радва на Вашия интерес към темата за доброто. И за това, че го виждате и в малките, и в големите неща. Защото няма малко добро.

Parvomai.net

Вчера пътувах с влак от Пловдив до Стара Загора. Слизайки на перона, видях на земята гълъбче. Помислих, че не е живо, но то помръдна.
Изглеждаше ранено. Правеше опити да литне, но едното му крило беше пострадало и падаше веднага щом се отлепи от земята... Зад мен един мъж на около 40 години го загледа. Казах му, че явно влакът го е блъснал, пристигайки на коловоза. Стана ми мъчно, защото знаех, че рано
или късно щеше да стане жертва на някой хишник. От друга страна не можех да го взема, понеже съм много чувствителна и щях да се привържа, а възможността да се оправи в домашни условия е малка. Отминах и зачаках на спирката. В ума ми беше само това птиче...

В далечината видях същия този човек. Носеше го в торбичка и каза, че ще го занесе в клиника и ако там не го вземат, то децата ще му се зарадват. Учудих се, само преди минути нямаше намерение да го взема, а казваше “Дано извади
късмет, някой да го съжали“.

Оказа се точно той е човекът! Радвам се, че има съвестни и опазващи природата хора сред нас. Малък жест - спомен за цял живот.
Ренета Тошкова