В Деня на космонавтиката, трябва да отдадем заслуженото, на България, която е една от малкото държави в света, произвеждащи храни за космонавти.
Това припомня на 12 април, астрономът от Националната астрономическа обсерватория “Рожен” Никола Петров. България е водеща при производството на тези специализирани храни наред с Русия и САЩ.
Българска научно-изследователска техника, разработвана от БАН още от 1979г. е действала на руските космически орбитални станции. Менюто на обитателите им било почти изцяло българско.
Страната ни станала третият в света производител на космическа храна след САЩ и СССР, какъвто остава и до сега.
И днес храната за космонавти се приготвя и изследва в лабораториите на Института за космически изследвания при БАН. Повечето хора са виждали как изглежда пакетче от менюто на космонавтите. Съдържанието е вакуумирано, а продуктите са стряскащо леки.
Храните трябва да тежат малко по финансови причини. Изстрелването на един килограм в Космоса струва 20 хиляди долара и трябва да пести от тегло.
Затова продуктите са с 10 пъти по-ниско водно съдържание, а всяка храна се приготвя за различно време, тъй като технологиите не са едни и същи.
Космическото ястие първо се замразява, а след това се изсушава под вакуум.
Съставът на продуктите е съобразен с условията в космоса, а енергийното съдържание за четири хранения през деня, изцяло покриват потребностите на организма. Едно дневно меню на космонавтите тежи между 250 и 300 гр.
Няма проблем да бъде сготвена храна за космонавтите от каквото и да е. Има и супа в менюто, боб по манастирски, сърми и шунка. Плодове и боза също летят в Космоса.
Най-трудно се преработват богатите на мазнини храни. Самите те съдържат много нисък процент водно съдържание – около 5%. Затова могат да се потапят във всякаква течност, дори и в алкохол, което не е препоръчително, коментират специалистите от БАН.
Именно в Института за космически изследвания е българската космическа кухня, но в нея не се готви всеки ден, а само, когато има заявки.
Страната ни произвежда и различни инструменти, за измерване на радиацията в открития Космос, както и цифрови камери за заснемане на обекти от космически кораби.
“В България имаме доста добри разработки, които в момента се използват на различни спътници, така че когато говорим за големите страни, които имат собствени спътници и програми, трябва да споменем и България, тъй като и ние сме част от тях”, обобщи астрономът от НАО Рожен.
През 2010г. по поръчка на американския президент Барак Обама е било направено изследване на науките и развитието им в 196 държави в света, при което България е поставена сред водещите страни по развитие на астрономията.
Чудомира Щерева
