В Южна България дните са известни с наименованието Люта. През Горещниците в различните райони на България празниците носят разнообразни названия. В северните части на страната те са известни под името Чурлига или Пърлига,  а третият ден се нарича Марина огнена, тъй като е посветен на Света Марина - покровителка на градушките. Затова не се извършва никаква селскостопанска дейност, т.е. не се работи на полето.
Освен това забраната важи и за домашна работа. Не трябва да се пере и мие. 

Заради  страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб.

Хората са вярвали, че ако някой наруши забраните – градушка или пожар ще унищожи реколтата. Те са осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова  тачели тези празници и спазвали стрикно забраните.

По принцип тези празници са съпроводени и с молитви за дъжд, свързани са и с гадания. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити  води.