Мечка преплува "Цанков камък"

Петя прекосила язовира 5 пъти, за да хапне череши.

3-годишната мецана Петя надмина и Петър Стойчев. Рекордьорката 5 пъти е преплувала яз. "Цанков камък" и обходила за 3 месеца над 120 кв. км. Това показва "вълшебният й гердан" - GPS-GSM устройство, коeто предава сигнали от местата, където обикаля Петя. Мецаната го получила, след като я освободили от бракониерска примка. Оказало се, че Петя се отдава на маратонско плуване само за да се докопа до изоставените овощни градини и да се налапа с плодове.

Черешите са най-големият деликатес за мечките. "Като намери такова дръвче, докато ги изяде всичките, не се отказва", споделя наблюденията си Заим от Ловно-рибарското дружество в Девин, който се грижи за мечите хранилки и мечите туристи. 

Почти всяко село в Родопите си има по една Петя. Местните обичат да дават на кафявите гостенки имена. Селищата в Родопите са разпръснати като петна сред мечите територии. Обезлюдяването и обрастването на пасищата с дървета и храсти доближават териториите на хора и животни, обясняват експертите от Изпълнителната агенция по околна среда.   

"Силни животни са, хубаво е, че ни избягват", обяснява биологът и спец по мечките Сашо от Сдружението за дивата природа. И разказва за подвизите на 130-килограмовия симпатяга Медо от Образователния център за хищници в село Влахи. Пухчото знае, че не трябва да доближава електрическата ограда и, следвайки кофата с ябълки край нея,отместил с едно движение на лапата скала,

тежка 500-600 кг, защото му препречвала пътя към обяда. Горски пък му разказал как голям мечок и голямо диво прасе на хранилка с царевица се скарали - кой да яде пръв. Накрая мечокът, ядосан от наглостта на глигана, ударил една лапа на един пън и той отлетял като партенка в гората. Лесничеят решил, че това е кухо дърво, но когато опитал да го помести, дънерът не помръднал.
За животните езикът на тялото е най-важен, обясняват експертите.

Много хора казват, че като се изправи на задните си лапи, мечката ще напада. Това е мит, категорични са зоолозите. Позата значи "Интересно ми е". Когато ще напада, мецаната прави точно обратното - снишава се долу, прибира ушите, сумти, ръмжи, показва зъби. Много често в тази ситуация хората я атакуват с камъни или пробват да я уплашат, като вдигат шум - това е груба грешка, предупреждават зоолозите.

Излезе ли ти насреща, сведи поглед надолу

препоръчват експертите. Това е знак, че не си й враг, не пробваш да я предизвикаш и тя ще си тръгне, дават жокер познавачите.
"Бяхме тръгнали да изследваме следи от присъствие на мечка, маркировка по дърветата. Пуснахме се по билна пътека, която се оказа, че слиза в погрешно дере. Тръгнахме встрани направо през гората - в тъмнина, защото лъчът на челника падаше на 2 м, бяха му се изтощили батериите. На 7-8 м пред нас изведнъж изръмжа рязко мечка - разказва Сашо. И продължава: - Спрях веднага. Зад мен беше една холандка, наша доброволка и колегата Петър Шурлинков от БАН. В момента, в който изръмжа, мечката се изправи на задните си крака и започна едно много характерно сумтене и фучене. То означава, че

поема въздух - да види какво стои срещу нея-

разширява ноздрите да го удуши. Ние останахме на място, без да мърдаме, тя изсумтя още два пъти, изръмжа под сурдинка и си тръгна", продължава Сашо. И разказва, че на 8 крачки встрани намерили мястото, където мецаната е лежала. "Били сме твърде наблизо и сме я изненадали. Според дебелите книги дистанция под 10 м вече е критична за нападение, тъй като сме навлезли в личното й пространство. Ако човек обаче знае как да комуникира с гадинките, няма проблеми", обяснява Сашо. Зоологът предупреждава - в състезание с мечката човек няма шанс, тя тича с 60 км/ч, ние - най-много с 30 км/ч.

Първата мечка, на която сложили GPS нашийник, се казвала Чара, защото била много чаровна мацка, разказват зоолозите. Дамян пък бил младо едногодишно мече, което извадили от бракониерска примка в Южна Витоша. Руси уловили над хижа "Русалка" в Стара планина. В Триград сложили нашийник с GPS-SMS на мечка, която жителите кръстили Сашка, защото Сашо я освободил от примката.

Българските мечки са по-умни от американските

които рядко имат контакт с хората и са по-невнимателни. Нашите животни имат негативен опит - почти не знам такава, която да не е гърмяна, обяснява Сашо. "Благодетелите" им правят лоша услуга, като им оставят храна. Или се доближават до малките им. Така мецаните губят страха си от хората и стават лесна плячка за бракониерите. Когато животното свикне да го храниш, се приближава лесно. "В един момент то може спокойно да дойде и да си поиска баничка. Като не му дадеш, да ти удари шамар и да получиш инфаркт", признава Сашо. Хората често си казват: "Какви пухчета, нека ги нахраним!" "Но след 2 г. тези мечета стават по 10 кг, влизат в селата, ломят мазета и зимници - изведнъж стават проблемни. А проблемът сме го създали самите ние", обяснява Сашо.

Таня Киркова

в."Стандарт"

Източник: smolyan.bgvesti.net

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини