За 65 години ромите са се увеличили два пъти.
Това стана ясно от данни на БАН за периода от 1946 до 2011 г..
Те бяха представени от проф. Атанас Атанасов, който акцентира върху факта, че през 1946 г. ромите са били 2.42%, турците са били 9.61%, а българите – 83%.
През 1956 г. – ромите са 2.6%, турците - 8.62%, българите – 85.46%. За 1992 г. данните от преброяването са – роми - 3.69%, турци - 9.43%, българи - 85.67%. През 2001 г. ромите са 4.68%, турците са 9.42%, а българите - 83.94%. Данните от преброяването за тази година сочат, че ромите са 4.9%, турците са 8.8%, а българите са 84.8%. Проф. Атанасов уточни, че данните са на база самоопределяне.
Ромите имат висока раждаемост, но имат и много сериозни проблеми – висока заболеваемост, висока смъртност.
„Нека да не преекспонираме тези тенденции и да не се говори за циганизация на населението. Трудно може ромите да станат 80%”, посочи проф. Атанасов.
Той обаче отбеляза, че ромите получават голямо внимание от държавата.
„Ние ги научихме на някакви привилегии. Когато общините им предлагат работа те се мръщят на парите и предпочитат социалните помощи”, коментира той.
Като цяло населението на България намалява с високи темпове, които са предпоставка за сериозни проблеми в бъдеще.
Демографската прогноза е че към 2050 г. ще се стопим до 5,5 млн.
В началото на миналия век /1887-1905 г./ населението на България е 4 036 000 души. След близо сто години населението е достигнало близо 9 млн. Статистиката сочи, че през 2010 г. сме 7,5 млн., а преброяването от т.г. показва, че сме 7 364 000 души. Основната причина за намаляване на населението е отрицателният естествен прираст - раждаемостта у нас се движи между 9-10 на 1000, а смъртността е между 14-4,6 на хиляда, т.е. всяка година оставаме с 4-5 души по-малко, коментира чл. кор. Атанас Атанасов, един от авторите на книгата.
България, както и преобладаващата част от европейските страни, има остаряващо население. След 10-15 години една пета от населението на страната ще бъде над 65 г.
Младите хора под трудоспособна възраст /под 14 години/ през 2001 г. са 1 286 000, през 2010 г. - 1 095 000, а през 2060 г. се очаква да намалеят до 660 000. Населението в трудоспособна възраст от 4,6 млн. през 2001 г. се очаква да намалее почти двойно през 2060 г. - на 2,7 млн. души. Броят на хората над 65-годишна възраст от 1,9 млн. се очаква да нарастне на 2 046 000 души. Друга неблагоприятна последица е, че фертилният контингент /жени между 15-49 г. в детеродна възраст/ от 1,9 млн. през 2001 г. се очаква да намалее до 976 000 през 2060 г.
Статистиката по етнически признак от 1946 г. до 2011 г. сочи, че се запазва числеността при българи /84 на сто/ и турци /8-9 на сто/. За 60 години ромското население се е увеличило почти двойно от 2,60 на сто на 4,09 на сто. Прогнозни данни на Демографския институт във Виена за 2030 г. показват, че населението в Западна Европа /Великобритания, Франция, Испания, Белгия, Холандия и Дания/ ще се увеличи с 10-12 процента.
За Средна Европа данните са различни - в Германия, Полша и Унгария населението ще намалее, а в Италия, Швейцария, Австрия и Чехия - ще се увеличи. В Югоизточна Европа - в Гърция и в Македония ще има увеличение на населението, а Румъния и Сърбия ще бъдат с 4-6 процента по-малко.
Според данните, населението на България през 2030 г. ще намалее с 11 на сто. Средната продължителност на живота у нас е към 70 г. при мъжете и 77 г. при жените, в другите европейски държави е над 70 г. /мъже/ и 84 г. /жени/.