Защо Националната астрономическа обсерватория отново е изправена до стената и дали ще продължи да прави наука? На този въпрос се опита да отговори директорът на звездния институт към БАН доц.д-р Таню Бонев, който е изправен отново пред огромна дилема заради липса на финансиране.
„Огромните финансови проблеми на Националната обсерватория "Рожен" продължават и днес. Те са вече от години, но напоследък положението е катастрофално, изправени сме до стената като пред разстрел”, казва директорът й.
Още преди края на миналата 2010г. астрономите обявиха, че са принудени да разпродават част от оборудването, за да осигурят нейното оцеляване и да успеят да платят поне сметките за електричество.
Токът е нужен не само за самите научни изследвания, но и за поддържане на скъпата апаратура и техника. Ако тя се повреди заради сибирските студове на връх Рожен, за ремонта й ще са нужни стотици хиляди евро.
В края на миналата година правителството в последния момент отпусна допълнителна субсидия от 245 хил.лв., с които научният комплекс да плати поне тока и заплатите до края на януари 2011г. , докато дойде държавната субсидия от новия бюджет. Тя обаче е толкова оскъдна, че стигна едва за 9-те месеца на годината и то при сурови икономии, връща се назад доцентът физик.
Миналата Коледа младите астрономи се прибраха с по една минимална заплата.
Сега ги очаква същото, защото най- голямото трудово възнаграждение с титли, звания, владеене на чужди и компютърни езици, на умения, които са уникални за България, и с 30 години стаж стига едва 900 лв. А това са единици сред учените астрономи. В същото време държавата е категорична - за БАН пари няма, даже ще й реже бюджета за догодина с 10%.
Защото, ако миналата зима НАО беше на ръба, то сега финансовите трудности я изправят пред опасността да спре работа.
Ако това се случи, ще се сложи край на българската астрономия, която въпреки всички трудности, все успява да е на 35-о място в световната наука, а огромната заслуга за това е на невероятните усилия на българските учени, които работят в обсерваторията.
С прекратяване на научната работа в комплекса, на практика ще спре и обучението на астрономи в България, защото той е основната база за работа с ученици, студенти и учени от няколко поколения.
Правителството обаче оставя учените в "Рожен" да финансират сами по-голямата част от изследователска си работа.
Въпреки че няма обсерватория по света, на която да са поставени такива условия.
„В Общество Макс Планк, което е сродна на БАН организация в Германия и е обединение между научните институти, финансирането от бюджета е над 80%”, обяснява ст.н.с. и директор на НАО Рожен доц. Таню Бонев.
Тези пари, които държавата там дава за наука са разпределени по равно между федералното правителство и провинцията, на чиято територия е съответният институт”.
У нас нещата стоят по напълно различен начин и ситуацията в края на 2011 г.е същата както и през 2010 г., не крие шефът на обсерваторията. Той обяснява, че бюджетът на БАН не е променян, нито пък средствата за обсерваторията, а намеренията за 2012 г. дори да се отрежат с още 10%, доц. Бонев коментира така:
" Ако ние трябва да следваме съвета на нашето правителство, може би трябва да разорем между телескопите, да насадим картофи и да се самоиздържаме, защото това се казва непрекъснато - че ние не си стопанисваме добре имотите”.
Той категорично опровергава и твърденията на правителството, че науката в цял свят функционира, както се предлага да стане у нас- по схемата -1/3 финансиране от бюджета, 1/3 от европейски средства по програми и останалата 1/3 от Националния фонд за научни изследвания.
„Ние имаме сериозни проекти, финансирани от Националния фонд - обновен е телескопът, както и инструментите по него. На път сме да добавим към оборудването и нов спектрограф, който да е адаптиран към 2 метровия телескоп. Всяка стотинка отива за научни изследвания, които не могат да се правят със стара апаратура и затова инвестираме всичко в научната инфраструктура”, обобщава разходите директорът.
Той обаче е силно притеснен, че отново няма нито лев за ток и текущи ремонти, а за обект от мащаба на обсерваторията самоиздръжката е немислима.
„Ние не искаме тази уникална инфраструктура, изградена преди повече от 30 години да загине. Напротив, жертваме дори здравето си, за да я развиваме, работим при тежки условия и минусови температури през зимата. Средствата се влагат изцяло в телескопи и другата апаратура, защото сме отговорни пред Националната Астрономическа Обсерватория и се надяваме да се намери разрешение”, с тревога споделя директорът й.
За да се свържат двата края на бюджета, с който трябва обсерваторията да се издържа до края на тази година, всяка стотинка е „изтупана като от брашнен чувал”. До края на 2011 г. ръководството ще успее да плати заплатите на персонала. По-смелите надежди на доц. Бонев дори включват и изплащане на сметките за ток, които са между 15 хил.лв. и 20 хил.лв. месечно в най-студените месеци.
В момента ръководствата на Института по астрономия и НАО са в ситуацията „нож опрян до кокала” и за да не остави хората без заплати, ще броят всяка стотинка.
Доц. Бонев обясни, че поема риска да даде заплатите на хората, но от парите, с които трябва да се съфинансира проекта, по който се работи за нов спектрограф. Ако обаче следващата година обсерваторията не намери средствата, нужни за това участие с пари, има опасност проекта за така необходимата нова апаратура да пропадне.
„Явно трябва да забравим, че в НАО се прави наука и да започнем да приемаме туристи на хотел, за да оцеляваме”, разсъждава доцентът, който управлява обсерваторията в един от най-тежките периоди от създаването й.
Сигурно бихме могли да увеличим приходите, но за целта ще се наложи да забравим за науката”. Доцент Бонев е категоричен, че не може да се продължава така и в началото на следващата година ще търси среща с премиера Бойко Борисов и министъра на финансите Симеон Дянков.
Щиляна Чакърова
