Министерският съвет прие днес проект за промени в Закона за лечебните заведения, предаде БТА.

Когато специализираните болници функционират само като дневен стационар, минималният брой легла, с които трябва да разполагат, е 10. Целта е да се гарантира по-добро качество на пациентите до болничната помощ.

Промените предвиждат още клиничните лаборатории да се управляват от лекар, общопрактикуващите лекари да имат възможност да работят и да бъдат съучредители на медицински центрове и на диагностично-консултативни центрове. Това, по думите на министъра ще позволи интегрирано обслужване на населението.

Болниците се задължават да имат информационно звено, което е важно за електронния обмен на данни.

Вече ще се говори за максимален брой болници, с които ще може да се сключва договор. "Това означава, че за всяка област ще има специализирани и многопрофилни болници, в рамките на които Здравната каса ще може да сключва договори или да ползват ресурси от държавния бюджет", каза Константинов. По думите му така болниците ще се конкурират, а там, където има свръх предлагане на болнични услуги, ще има допълнително ограничение - броят на договорите, които НЗОК ще сключва с болници не може да бъде по-голям от тези, сключени предходната година.

"Има 9 области със свръх предлагане на болнични услуги и ако някой иска да работи със здравната каса трябва да покаже по-добри резултати и да убеди, че това е болницата, с която трябва да се сключи договор", обясни министърът. Според Стефан Константинов критериите, по които касата ще решава дали да сключва договор са много ясни. Това са колко болни са минали през нея, с каква апаратура и с какви лекари разполага, както и какви и колко заболявания се лекуват там. Високотехнологичните методи на лечение ще бъдат регулирани на национално ниво, каза още здравният министър. Става въпрос за инвазивната кардиология, трансплантациите, кардиохирургията, роботизираната хирургия.

Според закона специализираните болници не могат да имат по-малко от 30 легла, а многопрофилните - 60 легла.

"С приемането на Здравната карта на страната не се поставя за цел закриване на болници, но новосъздаваните няма да могат автоматично да сключват договори със Здравната каса и да получават финансиране от нея", каза министърът. Той отбеляза, че нови болници се правят само в големите градове, където вече има достатъчно лечебни заведения.

По думите му през 2012 г. може да се обединят държавни болници и така да се оптимизират разходите, като от това ще спечелят общинските болници в по-слабо населените райони. "В малките общини, където не е възможно да има болници, те ще се преструктурират в консултативни медицински центрове и стационари и за това те ще получат по 2 милиона лева по европрограми", каза Константинов.