Парламентът възкреси масовото следене в интернет, след като депутатите одобриха окончателно промените в Закона за хазарта. Според измененията Комисията по хазарта ще изготви черен списък на нелицензираните сайтове за онлайн залагания и ще го публикува на своята страница.
Освен че регламентира онлайн залаганията, проектът увеличава изискванията към хазартните оператори, както и условията за рекламиране, съобщи Дарик радио. Дейности по този закон вече ще могат да се организират от търговски дружества, регистрирани у нас или друга страна-членка на ЕС, както и в друга държава, която е страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или в Швейцария.
„Не е ли това едно доста безсмислено надбягване с времето? Защото всяка интернет страница в черния списък на другия ден може да бъде пререгистрирана с променено име и възлагаме на комисията надбягване с времето, което е безсмислено. И най-важното - чрез черните списъци и контрола, който ще осъществяваме върху интернет сайтовете и доставчиците, през задната врата отново да контролираме интернет снабдяването в страната и извън нея. Или, както се съмняват интернет доставчиците, отново да въведем в действие някои от елементите на ACTA", каза Румен Овчаров.
Според Червенкондев регламентът за поставяне в черния списък е ясен - всички сайтове, които нямат лиценз от Държавната комисия по хазарта, осъществяват незаконна дейност, тоест престъпление по смисъла не само на българското законодателство, но и на европейското. „Не може интернет доставчиците да знаят кои от всичките страници, които те хостват или са в интернет, осъществяват незаконен хазарт. Това ще им бъде посочено от Държавната комисия по хазарта", каза той.
Сред основните притеснения е възможността да бъде филтриран достъпът до интернет сайтовете, които не са лицензирани от комисията по хазарта, но въпреки това предоставят хазартни услуги. Според правозащитници и граждански организации текстовете биха могли да се ползват за прецедент и след това да станат основание за спиране на достъпа и до различни други сайтове като торентите например. Филтрирането ще става от интернет доставчиците след решение на Държавната комисия по хазарта. С проекта се забранява пряката реклама на хазартната дейност, както и получаването на нежелани SMS-и от такива игри.
Повод за казуса е белгийското дружество за управление на авторски права SABAM, което представлява авторите, композиторите и издателите на музикални произведения. За тази цел то е натоварено по-специално с издаването на разрешения за използването от трети лица на техните защитени произведения.
Правният спор е между SABAM и социалната мрежа Netlog, в която всеки регистрирал се в нея ползвател получава лично пространство, наречено „профил“, което този ползвател може да попълни лично, като се има предвид, че този профил е достъпен в целия свят. На своя профил ползвателите могат по-специално да си водят дневник, да посочват своите развлечения и предпочитания, да показват приятелите си, да излагат лични снимки или да публикуват видеоклипове.
Според SABAM обаче, социалната мрежа на Netlog позволява също на ползвателите да използват посредством профила си музикални и аудио-визуални произведения от репертоара на дружеството, като предоставя тези произведения на разположение на потребителите по такъв начин, че други ползватели на мрежата да имат достъп до тях, при това без да е получено разрешение от SABAM и без Netlog да е заплатило такса за това.
Още на 23 юни 2009 г. SABAM предявява иск срещу Netlog пред председателя на Първоинстанционния съд в Брюксел, като иска Netlog незабавно да преустанови всяко незаконно предоставяне на достъп до музикалните и аудио-визуални произведения от репертоара на SABAM, а при неизпълнение на разпореждането — да му бъде наложена периодична имуществена санкция от 1 000 евро за всеки ден забава.
В решението си съдът постановява, че Netlog съхранява на сървърите си информацията, предоставена от ползвателите на тази платформа във връзка с техния профил, и че при това положение Netlog е доставчик на услуги за съхраняване на информация по смисъла на правото на Съюза. От друга страна, доставчикът на услуги за съхраняване на информация би трябвало след това да определи кои от тези файлове са съхранявани незаконно и е предоставен незаконен достъп до тях и накрая да блокира предоставянето на достъп до файлове, които е сметнал за незаконни. Така подобен превантивен контрол би изисквал активно наблюдение на файловете, съхранявани от ползвателите при дружеството, поддържащо социалната мрежа. Следователно системата за филтриране би наложила на това дружество да извършва общ контрол на съхраняваната при него информация, който е забранен от Директивата за електронната търговия.
Съдът на Европейския съюз решава, че има опасност от засягането на основните права на ползвателите на социалната мрежа като правото им на защита на личните данни, както и свободата им да получават или да разпространяват информация, като тези права са защитени с Хартата на основните права на Европейския съюз.
Всъщност се създава опасност от нарушаване на свободата на информация, тъй като е възможно системата на филтриране да не разграничава в достатъчна степен незаконното от законното съдържание, така че прилагането ѝ може да доведе до блокиране на съобщения със законно съдържание.
